Имате потенциал, разчитайте на подкрепа, обяви Томас Бах

Размерът има значение, поне що се отнася до домакинството на най-големите спортни събития. „Ужасена съм! - каза преди години знаменитата шведска скиорка Аня Персон като видя подготовката за зимната олимпиада в Сочи през 2014-а. - Това означава, че никога повече малка страна като Швеция няма да може да приеме игрите.“

Въпросната малка страна всъщност е една от най-богатите и добре организирани в света. С отлично формулирана политика към спорта, особено зимния. Приемала е безброй световни първенства и други големи състезания в най-различни спортове, но така и не е била домакин на зимна олимпиада, която със сигурност щеше да организира добре.

С това Швеция споделя съдбата на България, която също не успя да изпълни мечтата си да приюти форума под петте преплетени кръга. Нещо повече – двете държави бяха конкуренти за зимните игри през 1992-а и 1994-а. Тогава кандидатурите на София и Фалун останаха зад Албервил (Франция), а вторият шведски опит с Йостерсунд беше победен от съседите от Лилехамер (Норвегия).

Игрите в скандинавския град обаче може би бяха последните в класически зимен курорт. Последваха събития в доста по-големи градове, за да се стигне до океанския Ванкувър и черноморската перла Сочи. В този ред на мисли софийският проект сякаш беше изпреварил времето си, но явно не беше достатъчно подплатен финансово и най-вече лобистки.

А само след 4 години бялата олимпиада ще се отправи към 20-милионния Пекин, който ще стане първият град, приел както летни, така и зимни игри. След три поредни гастрола в Източна Азия (Пьонгчан 2018, Токио 2020 и Пекин) олимпиадата ще се завърне на Запад – Париж и Лос Анджелис си поделиха летните игри през 2024-а и 2028-а. Тенденцията е ясна – за домакинство на най-голямото спортно събитие вече могат да мечтаят само световни мегаполиси.

Младежките олимпийски игри обаче дават шансове и на организатори с по-скромни възможности да се докоснат до олимпиадата. Концепцията за второто събитие под егидата на Международния олимпийски комитет е дело на австрийския индустриалец Йохан Розенцопф. Първоначалната идея е да се даде тласък на борбата със затлъстяването при подрастващите и да се запознаят децата със спорта от най-ранна възраст. От представянето й през 1998-а минава много време, в което комитетът се колебае дали игрите да са чисто спортни състезания или по-скоро да е културно-образователен форум. Идеята обаче има сериозно влияние и върху „истинските“ игри, които стават все „по-младежки“ и включват все повече спортове, които привличат вниманието на подрастващите.

Основното е забавлението. На старта застават спортисти на възраст от 14 до 18 години. МОК не държи те да леят тонове пот със стиснати зъби по пътя към славата на големите. Достатъчно е да им е интересно и за целта някои от спортовете са адаптирани. Така под петте преплетени кръга се появи т. нар. „уличен баскет“ - 3 на 3 на един кош, планинското колоездене и ВМХ. В хокея на лед пък състезателите могат да се борят за медали не само с отбора си, но и поединично в турнир за умения. В доста спортове има и смесени тимове от състезатели от различни страни и полове, което дава шанс на повече участници да се докоснат до отличията в иначе консервативни дисциплини като шейните, например.

Важна подробност са значително по-ниските изисквания към градовете-домакини. Това е умишлено и е в съзвучие с политиката на МОК да интегрира игрите в местната общност. Условието е всичките състезания да са в града домакин и за целта да не се изграждат нови съоръжения. Последното правило не е толкова строго по отношение на зимните събития заради нуждата част от тях да са в планината. А и цената е значително по-ниска. Организацията на досегашните две зимни олимпиади за подрастващи е струвала 35 милиона долара. Общо. За сравнение между тях бяха игрите в Сочи, за които Русия похарчи 51 милиарда.

За разлика от модерните олимпийски игри, които стартираха оттам, откъдето тръгна и легендата за тях – Атина, началото на младежките бе положено в Азия. Сингапур бе домакин на първото издание през 2010-а, а Нанджин (Китай) ги прие 4 години по-късно. Следващия месец аржентинската столица Буенос Айрес ще организира третото издание. Зимните пък досега са били само в Европа, а конкуренцията за домакинство досега не е била особено сериозна. Инсбрук спечели игрите през 2012-а с 84 срещу 15 гласа за Куопио (Финландия). Столицата на Тирол е приемала и „истинските“ зимни игри, при това два пъти. Лилехамер пък беше единственият кандидат за 2016-а. След 2 години домакин ще е олимпийската столица Лозана, където е седалището на МОК. Това „завръщане към корените“ дава шанс на София отново да обърне поглед към своята олимпийска мечта. А и има един съюзник от първа величина.

„България е с потенциала да бъде домакин на зимни младежки олимпийски игри и може да разчита на подкрепата на МОК за това“, обяви президентът на МОК Томас Бах при посещението си у нас.

И може би този опит ще бъде по-успешен от предишните три.