Филми, книги, медии... всичко под ножа на параноичните активистки

Съвременният феминизъм е отрицание на всичко, за което са се борили истинските феминистки във времената, в които жените наистина не са имали равни политически права. Днес Западният свят осигурява най-големия комфорт и най-много възможности за просперитет и пълна личностна реализация на представителките на нежния пол в цялата човешка история.

И точно сега модерните феминистки са в разгара на яростна и безпринципна война срещу самите устои на Запада, те желаят да демонтират най-качествената цивилизация и по този начин да се лишат от всички привилегии, които този техен смъртен враг им е осигурил. Днешните радикални активистки от така наречената „трета феминистка вълна“ са по-шумни, влиятелни и разведени с реалността от когато и да е било. Те са сплотени в купища престижни неправителствени организации и тинк-танкове, инфилтрирали са се на всички значими нива в медийните, академичните и културните елити.

Тяхното токсично влияне се усеща навсякъде. От журналистически материали, в които обвиняват мъжете за вси беди до филмови, литературни и телевизионни продукти, проектирани с идеята да пласират пропаганда по възможно най-публичните, масови и ефективни комуникационни канали.

Целият културен пейзаж е засегнат. Всеки филм или сериал, който не съдържа силни и положителни женски образи или акцентира основно върху физическата красота на дамите е обявяван и осъждан като сексистки боклук. Правят се нови версии на мъжки класики като „Ловци на духове“ и „Бандата на Оушън“, но вече изцяло с женски актьорски състави. Холивуд интерпретира почти всички явления, събития или идеи през ракурса на радикалния феминизъм. Пропагандата се е превърнала в естетически и идеологически ключ за целия пъстър и богат заобикалящ ни свят. Както едно време в комунистическите държави филмите, книгите и пиесите са били оценявани – и съответно цензурирани – според тяхната „идейна чистота“, така днес купища културни продукти преминават през месомелачката на модерната феминистка пропаганда. Ала сега това се прави доброволно и без държавна намеса, които в известен смисъл прави явлението още по-тревожно.

А модерната феминистката пропаганда се състои от няколко дълбоко противоречиви идеи, мариновани в идеологическата каша на постмодернизма и културния релативизъм. Те твърдят, че Западната цивилизация е изконно расистка, сексистка, ксенофобска, фалоцентрична и не подлежи просто на фина настройка или дори реформация, а трябва да бъде срината и изцяло пренаправена по техния идеологически калъп.

Те искат да внушат вечна вина на мъжете за всичко лошо, което се случва в света. От една страна желаят пълно равноправие (каквото вече има), но от друга лобират за специално отношение и незаслужени привилегии. Фантазират си, че всички разлики между мъжете и жените са чиста социална конструкция и нямат никаква биологична основа. Дори отиват по-далече и желаят да изличат от лицето на земята реалността на биологичния пол.

В същото време те се рисуват като застрашен и репресиран колектив и третират всяка критика като насилие и заплаха. Миналата година от високата трибуна на ООН няколко видни модерни феминистки представиха доклад, в който се препоръчваше всяка неприятна публикация срещу тях в Интернет да бъде обявена за незаконна и съответно забранена.

Една от най-отровните идеи на модерния феминизъм е именно криминализирането на речта. Критиката е престъпление, иронията е изнасилване, сатирата е садизъм. Добре дошли в „прекрасния нов свят“ на радикалния релативизъм.

Легендарната феминистка, философка и авторка, прочула се с провокативните си текстове през 60-те и 70-те години на миналия Камил Палия бе една от първите, които забелязаха моралното и интелектуално разложение на нейното движение. „Не приемам това, което се случва днес. Митът за разликите в заплащането, например. Взимат се общи статистики за спечеленото от мъжете и жените и се вижда, че мъжете правят средно повече пари. И се започва истерична кампания за равно заплащане. Но се изпуска факта, че жените правят различни професионални избори и в крайна сметка често отиват в професии, които не са толкова лукративни. Много жени избират сигурна, чистичка офисна работа. Мъжете са тези, които избират най-опасните, рискови, но и високо платени позиции. Между 92% и 94% от смъртните случаи по време на работа са мъже. Но никой не говори за това. Искам да кажа, че нешастието и недоволството на жените не е причинено от мъжете или възможностите да кариера. Жените трябва да престанат да играят ролите на жертви и да спрат да обвиняват мъжете за всичко, което не им харесва в новия свят на равни възможности и свободен избор.“

Съвременната представа за феминистките е помрачена и от кохортите нарочно непривлекателни активистки със синя коса, гъста растителност под мишниците, 20 до 60 излишни килограми телесна маса и татуировки със сърп и чук, и Че, на едрото, отпуснато рамо.

Непоносими, но агресивно промотирани феминистки като Лена Дънам са се превърнали в символ на движението в Западния свят с тяхната мисия да погребат женските качества като елегантност и изящество под колосални количества политкоректни, тоталитарни слогани за „токсичното мъжество“, „експлоатацията на жените“ и, разбира си, омразния, демоничен, всесилен „Патриархат“!

Те обожават да пишат и говорят за мъжката конспирация, държат се като сектантки. Ярка илюстрация беше глобалната кампания Ban Bossy. Целта бе официалното изхвърляне на думата bossy - шеговито определение за дами, които се държат шефски - от английския език. Това си беше модерен лобизъм за брутална цензура. В одиозната и абсурдна по своята природа кампания се включиха десетки световноизвестни дами, сред които Виктроия Бекъм. Бийонсе, Шинийд О Конър, Дженифър Гарнър, Джейн Линч... Те участваха в промоционални клипове, в които призовават за тоталитарната езикова мярка. Дори Мишел Обама подкрепи щедро финансираната от различни корпорации и организации кампания. За зла тяхна беда забрана нямаше.

Но опитите да се контролира езика и да се модифицира културната тъкан чрез социално инженерство продължават и ще продължават. Повечето жени нямат и не искат да имат нищо общо с фракцията на съвременните фанатизирани феминистки. Но това малцинство от силно идеологизирани активистки е диспропорционално представено в медийните, академични и културни елити. Резултатът от техния джихад срещу смисъла и стила е отслабване на имунната система на Запада.