Може ли Великобритания да се откъсне от феодализма?

Възкачилият се на трона крал Чарлз III е приел най-лошите черти и нагласи на олигархизма и вероятно няма да прави умишлено никакви положителни промени

Дали тази институция на наследствени правомощия, която Чарлз е наследил, е просто церемониален концерт без реално съдържание

„Лондонският мост падна“ бяха кодовите думи, произнесени от личния секретар на кралицата Едуард Йънг на високопоставените служители след смъртта на кралица Елизабет II. Този код е избран като част от по-голям протокол, наречен достатъчно странно „операция Еднорог“ по причини, надхвърлящи най-смелото въображение на автора и който задейства набор от действия, кулминиращи се в помазването на принц Чарлз за новия крал на Великобритания и на Британската общност.

За канадците, които смятаха, че вече няма да бъдат принудени да търпят да гледат как техният премиер робски полага клетвите си за вярност (и клетвите за тайната) към родения монарх, който седи от другата страна на океана, както се случи през 2017 г., те ще бъдат много разочарован. Законът за парламентарните клетви на Канада от 1866 г. изисква и двете камари на парламента да положат клетва за вярност след смъртта на всички действащи монарси. Точно така, всеки един член на предполагаемото „избрано и демократично“ правителство на Канада трябва да декларира своята клетва за вярност не към своя народ или към несъществуващата конституция, а към някаква вродена семейна кръвна линия на другия край на света. Подобни клетви се четат от избрани служители във всяка друга държава-членка на Британската общност.

Затова си струва да се запитаме дали тази институция на наследствени правомощия, която Чарлз е наследил, е просто церемониален концерт без реално съдържание или какво влияние има зад него?

Въпреки че мнозинството граждани, включително британските поданици, вярват, че това е така, фактите сочат много различна реалност. И докато разглеждах този въпрос трябва да се добавят няколко допълнителни забележки към този важен въпрос по-долу.

Принц Чарлз стана най-големият собственик на имоти в света. Това може да ви изненада, но британската корона се оказва най-големият собственик на имоти в света с притежания в размер на 6,6 млрд. акра в Австралия, Нова Зеландия, Северна Ирландия, Канада, Великобритания и Фолкландските острови.

В допълнение към компаниите „Земите на Короната“ и „Корпорация Корона“, които са законна собственост на монарха на Великобритания, има една организация, наречена „Недвижими имоти на Короната“, която е една от най-големите групировки за собственост в света. И тази институцията, изпраща 25% от приходите си директно в джоба на монарха всяка година. .Короната контролира почти цялото морско дъно и половината от морския бряг около Обединеното кралство, и когато всеки бизнес, който желае да построи офшорни вятърни паркове като част от „Зелената сделка“ е принуден да наема морското дъно от „Недвижими имоти на Короната“.

Самият принц Чарлз демонстрира, че със сигурност не гледа на Короната като на символична единица и беше обвинен в „невъздържано лобиране“ през 2013 г., когато бяха изпратени десетки лични писма (наречени „Бележки на черния паяк“) до депутати и премиера, които станаха публични след интензивна съдебна борба за запазването им в тайна. Официалният биограф на Чарлз Джонатан Димбълби дори написа през 2013 г., че при наследяването на короната от Чарлз нещата ще станат много по-трудни и „че предстои тиха конституционна революция“.

Чарлз демонстрира този „повече практически“ подход към управлението на 3 юни 2020 г., когато стана официален патрон на „Голямото рестартиране“ на Световния икономически форум (СИФ) и дори официално стартира проекта на Tweeting out #TheGreatReset. На своя официален уебсайт принцът стартира проекта с думите: Днес, чрез Инициативата за устойчиви пазари на Нейно Величество и СИФ, принцът на Уелс стартира новата глобална инициатива, „Голямото рестартиране“.

Еко войнстващия крал на нов кръстоносен поход - Чарлз демонстрира онзи вид ентусиазъм за декарбонизацията на света, кaто човек, който може да бъде само един религиозен фанатик, и представящ себе си като краля кръстоносец на новата религия. Чарлз изглежда се вижда да върви по стъпките на своя баща-основател на WWF (който се прочу с това, че си пожела да се превъплъти във вирус, за да се справи с пренаселеността) и като новия водещ говорител за тоталната трансформация на обществото, която да стане под управлението на „зелени духовници“ от СИФ.

Австралийското издание на Spectator от юли 2022 г. уместно характеризира мизантропския активизъм на принца по следния начин: „Опазването на околната среда, с което принцът реши да се заеме, докато чака да се възкачи на трона, не е безобиден вид аполитично засаждане на дървета или дейност за спасяване на тропическите гори. Той не прегръща пандите или да финансира резервати за дивите животни. Вместо това той се е ангажирал с хибриден бизнес и политически бунт, който застрашава оцеляването на политическата система, която той трябва да наблюдава. Освен че това е предателство към обикновения гражданин, неговите действия представляват неизпълнение на единственото му задължение като бъдещ крал – да защити конституционната монархия от нарастващия климатичен фашизъм и глобализъм“.

Разбира се, би било глупаво да се вярва, че Чарлз е истинският човек, като същевременно се пренебрегва армадата от манипулатори, придворни и дълбоките византийски велики стратези, които се въртят около Короната като институция, понякога наричана „Изворът на всички почести“. Изворът на всички почести е официален термин, който обозначава правната идея, че цялата власт за обществените и частни дела произтича от единствения източник, който е Короната и нейната непрекъсната кръвна линия.

Приемствеността е всичко за империята и значението за поддържането на институциите, които надхвърлят индивидуалните животи, и винаги е било повод за голямата загриженост.

В един свят след 1776 г., който започва да усеща вкуса към самоуправлението, свободата и демокрацията като нов начин на самоорганизация, „стабилността“ на наследствените институции е изложена на сериозна заплаха. Няма да е преувеличено, ако кажем, че през последните 250 години това се оформи от сблъсъка на тези две противоположни парадигми за организирането на обществото. Когато една парадигма приема като очевидно съществуването на неотменимите права на всички хора, другата система предполага, че единствените неотменими права са за тези, които са наследници на олигархичната господарска класа, която желае да управлява над субектите (известни още като безполезните изяждащи храната), и чийто ниво на населението трябва да бъде периодично намалявано чрез избиване за по-лесно управление.

Предположението, че правата не могат да бъдат предоставени или държани от по-висшата кръвна линия, е истинска анатема за всяка система на олигархизъм, дори ако тя се маскира зад костюма на някакъв вид демокрация, предназначена да успокоява плебса, но да не позволява на неговите представители средствата за влияние върху каквото и да е истинско значимо действие в неговата реалност.

Очевидно е, че ново изкачилият се на трона крал на Великобритания е възприел най-лошите черти и нагласи на олигархизма и вероятно няма да направи умишлено никакви положителни промени или да се научи на някакви полезни умения в реалния свят, без да му се извива врата.

Може би британските граждани, които са били хранени поколения наред с пропагандата за кралската институция, най-накрая ще се разболеят от своя нов крал и „зелен воин“, преди масовият глад и смърт чрез замръзване да обхванат Британската общност или да решат да се хванат реалностите на XXI век и да станат истинска нация.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов, със съкращения)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения