Монетите евро с надпис „стотинки“

Св. Иван Рилски на монетата от 1 евро

БНБ прави опит да натисне надолу потреблението и инфлацията

Увеличението на лихвите ще се очертае по-ясно към края на тази и през следващата година, каза управителят Димитър Радев

Върху българската монета от 2 евро ще бъде Паисий Хилендарски, а върху малките монети евро със стойност до 50 евроцента ще има изписана думата “стотинки”, каза управителят на БНБ Димитър Радев пред БТА. На последното си заседание Управителният съвет на БНБ се обедини около идеята да бъде възпроизведен дизайнът на настоящите разменни монети, което ще осигури приемственост в използваните парични знаци и ще улесни припознаването на новата валута от българските граждани, обясни управителят на БНБ.

Върху монетата от 1 евро ще бъде Св. Иван Рилски, а върху по-малките монети евро ще бъде Мадарският конник. След подписването през декември миналата година на меморандум за сечене на пробни евромонети вече разполагаме с пълната документация за отсичане на българските евромонети, обясни управителят на БНБ.

Върху националната страна на българските евромонети се предвижда да бъде изписана на кирилица думата “България”, както и думата “евро” (за монетите от 1 и 2 евро) и “стотинка”, съответно “стотинки” (за монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента). Върху гурта на най-голямата монета от 2 евро се предвижда да бъде изписан текст на кирилица “БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ”, което е в съответствие с българските исторически традиции в монетосеченето.

Предстои изработването на художествените проекти за новите монети, които ще бъдат внесени в Координационния съвет за подготовката на България за членство в еврозоната. След окончателното им одобрение, проектите ще бъдат представени на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и страните членки от еврозоната.

БНБ провежда последователна политика на затягане на монетарните условия, каза още управителят на Централната банка. Последната стъпка в това отношение е в сила от 1 юли, от когато бяха увеличени на 12% задължителните минимални резерви, които банките трябва да съхраняват в БНБ. На практика това означава изтегляне на няколко милиарда лева от търговските банки, каза Димитър Радев. “Целта е да се намали кредитната експанзия на банките, преди всичко в сегмента на жилищните кредити. Това ще натисне надолу търсенето и потреблението, а следователно и инфлацията”, допълни той.

“Решенията за затягане на монетарните условия са трудни решения за всяка една централна банка. Те трябва да бъдат калибрирани по такъв начин, че да помогнат за овладяване на инфлацията, без да стагнират икономиката. И това е, което ние правим и ще правим в хоризонта на тази и до голяма степен следващата година”, заяви Димитър Радев.

Повишаването на лихвите у нас протича по-бавно, поради високата ликвидност на банковата ни система. “Тенденцията към увеличение ще се очертае по-ясно към края на тази и през следващата година. И това се отнася както за лихвите по депозитите, така и за лихвите по кредитите”, каза управителят на БНБ.

Според него 1 януари 2025 г. остава реалистичната дата за влизане в еврозоната. Единственото формално условие за влизане в еврозоната, за което отговаря БНБ, е поддържане на валутната стабилност. Това условие се изпълнява чрез участието на лева в Европейския валутен механизъм. Няма сценарий, при който това условие може да бъде нарушено, заяви Димитър Радев.

Според него намерението да се задържи бюджетният дефицит в рамките на 3% от БВП е стъпка в правилната посока. Но в същото време 3% дефицит означава ограничена, но продължаваща фискална експанзия, което не е фактор за ограничаване на инфлацията, а точно обратното, каза управителят на БНБ.