Музата на италианското кино и европейската естетика Моника Белучи ще се снима в новия филм на новата любов в живота си – Тим Бъртън. А проектът е продължение на неговата мрачно-комедийна класика от 90-те „Бийтълджус“. Миналата година Моника се завърна и в българските кина с филма „Мафия Мама“. Преди време тя защити и „Страстите Христови“ на Мел Гибсън от критиците, които и до днес отричат качествата на творбата, излязла преди почти 20 години. В този филм Моника Белучи играе ролята на Мария Магдалена.

На 59 години актрисата продължава да е една от най-големите и горещи звезди на планетата. Тя е  въплъщение на идеала за съблазнителна италианска красавица, материализиран още от Фелини в средата на миналия век. Моника пробива като модел и се ориентира към киното. Създава внушителни образи във френски филми като „Доберман“ и „Апартаментът“, после покорява и Холивуд с „Дракула“, а в родината си Италия триумфира като „Малена“, станал световен хит. Моника Белучи експериментира със скандални филми като „Необратимо“, беше и едно от хубавите неща и в продълженията на „Матрицата“. А на 50 стана най-възрастното „момиче на Бонд“ в историята на филмите за 007 в „Спектър“ от 2015-а.

- Моника, представяте новия си филм „Битълджус 2“, който пък е режисиран от новия мъж в живота ви - Тим Бъртън. Какво е усещането?
- Какво мога да кажа – благодарна съм, че срещнах този мъж. Вече го познавам като човек, обичам го, а да се запозная с него и в ролята му на режисьор беше превъзходно усещане. Истината е, че съм влюбена в Тим. И изпитвам огромно уважение към него.

- Като говорим за вашите роли, вултурното влияние на „Страстите Христови“  на Мел Гибсън продължава да е все така силно. С какви мисли се връщате към процеса по създаването на този филм?
- Помня как направих всичко възможно, за да отида на прослушването за ролята. Хората ми казваха, че никой няма да иска да гледа такъв филм, дори да го разпространява. Казваха, че няма да си върне парите и ще предизвика противоречия. Чудеха се защо толкова много искам да участвам. Не вярваха, че може да стане световен хит.

Но аз държах да бъда част от проекта. Образът на Мария Магдалена ме привличаше и вълнуваше. И тя е грешница като мен. Нейната човечност, нейната слабост... това ме докосна. Тя намира духовност през Исус Христос. Мел базира своя филм на светите текстове и подходи към него като човек на вярата. Това е неговата артистична интерпретация и тя е пълна с огън.

- А как реагирате на коментарите, че дължите своя световен успех най-вече на външния си вид?
- Винаги ми става забавно. Това е една фантазия, която продължава, но едва ли някой наистина вярва в това. Аз не го вярвам. Вече не чета коментарите относно външния си вид. Много са скучни. Ние все пак живеем в света на образа. Но работата е по-важна от красотата.

А пък аз все пак идвам от света на модата и това е двоен проблем – красив външен вид и кариера във фешън средите. Абсолютна гаранция, че ще те смятат за глупава. Но красотата е като маска, която трябва да бъде свалена, за да се покаже истинското аз и да стане ясно, че има нещо зад лъскавата опаковка, нещо отвъд бляскавите корици. Трябва да покажеш кой си и да поканиш другите да те открият.

Наясно съм, че красотата кани и стимулира определен вид любопитство. Но още Оскар Уайлд е казал, че красотата трае само пет минути, ако не можеш да задържиш това любопитство. Не мисля, че щях да имам кариерата, която имам, ако разчитах само и единствено на красотата. Режисьорите не те търсят заради външния вид, а заради таланта.

А пък сега се говори много за теглото и формите. Аз винаги съм била жена с извивки, никога не съм била слаба. Искам да остарея мирно. Няма същите нужди като на млада жена и килограмите не ме вълнуват. Всичко се променя с времето.

- Имате ли усещането, че още трябва да се доказвате?
- Не пред другите, но пред себе си. Трябва да изследвам собствената си природа и личност. Ако някой дойде при мен с по-рискована идея ще се включа ако ми е интересно. Харесвам филми, които вдъхновяват разнообразни и трудни дискусии. От личен опит знам, че е полезно да се изследва тъмната страна на човешката природа. Това направих и аз с роли като тези във филмите „Необратимо“, „Страстите Христови“ и „Малена“. Влече ме тъмната страна. Толкова е интересно. Това е причината да искам да бъда актриса.

- Как се разбирахте с бившия си съпруг Венсан Касел, с когото редовно участвахте в общи филми?
- Много добре и имам страхотни спомени. Когато гледах Mesrine преди години останах направо шокирана колко добро е неговото изпълнение. Беше неузнаваем. Наистина ме развълнува като актьор. Но като цяло ние бяхме в два различни свята. Аз не познавах неговите приятели, а той – моите. Не се виждахме с едни и същи хора. Водехме съвсем различни животи. И понякога напускахме тези светове, за да се срещнем. Но ние винаги сме били две съвсем различни животни. Аз съм независима, той също. Това беше единственият начин да бъдем заедно.

- Какво казвате на дъщерите си за славата и работата в киното?
- Дълго време те дори не знаеха какво работя аз. Едната ми дъщеря преди време ми каза, че иска да стане като мен като порасне и да не работи. Тя наистина вярваше, че аз не работя, а съм просто нейна майка - това ми е работата в нейните очи. Тя ми каза: „Животът е хубав, постоянно сме по хотели и къщи. Страхотно е!“.

И това е така. Те бяха навсякъде с мен като по-малки. Искам те да имат свободен избор. Да преследват мечтите си. Но нашата професия е трудна. Бащата на Венсан също е бил актьор и аз знам колко трудно е било за него да намери собствената си идентичност и индивидуалност.

- А каква бяхте вие като дете?
- Аз идвам от коренно различно семейство и за мен беше много по-лесно. Но когато произлизаш от актьорска фамилия е ясно, че ще бъдеш сравняван с родителите си и това може да се превърне в сериозен емоционален багаж. Винаги съм искала децата ми да си намерят своето място под слънцето и знам, че ще го направят.