Москва превзема Донбас за Деня на победата

Еманюел Макрон

Според френския президент Еманюел Макрон

Разузнавателни данни показват пренасочване към Източна Украйна

Песков: Операцията върви по план и успешно

Русия възнамерява да превземе Донбас за Деня на победата на 9 май. Такава теза изказа френският президент Еманюел Макрон, чиято страна в момента председателства ЕС.

Руският президент Владимир Путин ще съсредоточи атаките на руските въоръжени сили в Украйна върху сепаратистките райони на Донбас, за да постигне „победа” за 9 май - годишнината от капитулацията на нацистка Германия през 1945 г., заяви днес Макрон, цитиран от АФП.

Изявлението му дойде на фона на съобщения, че руските сили се изтеглят от северната част на Украйна към Беларус и Донбас, за да се прегрупират и да бъдат изпратени в района на Донбас. Както и на фона на уверението на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, че руската операция в Украйна, който „върви по план и постига целите”, ще бъде завършена в обозримо бъдеще.

„За Русия 9 май е национален празник, важно военно събитие и е почти сигурно, че за президента Путин 9 май трябва да бъде ден на победа”, каза Макрон пред френското радио Ер Те Ел.

„Те (руснаците) ще съсредоточат усилията си в Донбас, ще преживеем много трудни сцени през следващите седмици” в този район в източната част на страната, каза още френският лидер.

Москва очаква военната операция в Украйна да приключи в обозримо бъдеще, заяви днес Песков. По думите му „в близките дни, в обозримо бъдеще, операцията ще достигне целите си или ще приключи с преговори между руската и украинската делегации”.

Преди десетина дни руското отбранително министерство обяви, че е приключила първата фаза от военната операция в Украйна, а именно сериозно намаляване на украинските бойни способности. От ведомството тогава посочиха, че сега усилията се съсредоточават върху втората фаза на операцията - освобождаването на Донбас.

Зеленски предизвика скандал

Гръцки депутати напуснаха парламента заради неонацистите от „Азов“

Володимир Зеленски скандализира гръцкия парламент, като в речта си включи видео на боец от батальона „Азов”, който се представи като Михаил, от гръцки произход, чийто дядо се е сражавал срещу нацистите.

Украинският президент Володимир Зеленски говори пред гръцкия парламент, поставяйки силен акцент върху гръцкото културно наследство в Украйна. Говори и за Мариупол - стар гръцки град със значителна гръцка диаспора от 120 000 етнически гърци.

Речта му обаче не мина без скандал. Зеленски направи грешката да включи в ефир бойци от батальона „Азов”, след което стана страшно. Депутати излязоха демонстративно от залата, фейсбук и туитър полудяха.

„Гръцкото правителство подкопа безотговорно борбата на украинския народ, като даде думата на нацисти. Отговорностите са тежки”, заяви бившият външен министър на Гърция Никос Коциас.

„Речта на членовете на неонацисткия батальон „Азов” в гръцкия парламент е провокация. Абсолютна безотговорност на премиера Кириакос Мицотакис. Той говори за исторически ден, но това е исторически срам. Солидарността с украинския народ е даденост. Но нацистите не могат да имат думата в парламента”, отсече предишният гръцки министър-председател Алексис Ципрас.

„Нашият парламент не покани нацисти. Покани президента на Украйна. А президентът на Украйна доведе нацисти”, заяви пък бившият финансов министър Янис Варуфакис.

Материалът е от фейсбук профила на Ирини Зикидис, публикуван в „Труд” със съкращения

Използвана е „Точка-У”, каквато не е на въоръжение в Русия

Десетки убити в ракетен удар по гара

Гарата в Краматорск била обстрелвана, докато на нея имало стотици хора, чакащи да бъдат евакуирани.

Най-малко 39 души, сред които четири деца, бяха убити днес при ракетен обстрел по жп гара в източния украински град Краматорск, докато там били струпали хиляди цивилни, чакащи да бъдат евакуирани. Ранените са към 100.
Украйна обвини за нападението Русия.

Губернаторът на украинската Донецка област Павло Кириленко обвини руските сили, че са стреляли по гарата с касетъчни муниции и че са взели на прицел цивилни.

Полицай пък каза, че обстрелът е бил извършен с разпръскващи се ракети „Точка-У”, които експлодират на няколко места, като покриват площ с размерите на футболно игрище.

Русия и властите в Донецка и Луганска републики категорично отрекоха да са замесени в атаката.

Руската армия не е извършвала нападения в района на Краматорск, увери министерството на отбраната в Москва и определи обстрела като провокация от страна на украинските сили.

На мястото на атаката са намерени отломки от тактически ракети „Точка-У”, каквито руските въоръжени сили не използват, посочи руското военно ведомство. И допълни, че само украинските въоръжени сили употребяват този тип оръжия.

Европейската валута най-евтина от 2020 г.

Еврото и доларът падат спрямо рублата

Рублата укрепва спрямо американския долар и еврото с над 5%, съобщи днес ТАСС, позовавайки се на данни на московската борса.

На нея курсът на европейската валута падна до под 72 рубли за пръв път от 16 ноември миналата година, а до по-малко от 78 рубли - за пръв път от юни 2020 г., показват данните (виж графиката горе на движението на московската борса за периода малко преди войната до днес).

Към обяд днес доларът струваше 71,85 рубли (което е спад с 5,14%). Еврото пък поевтиня с 5,28% до 77,15 рубли.

Сергей Караганов, бивш съветник на Елцин и Путин: Конфликтът може да прелее в други райони

Бивш съветник на президентите Борис Елцин и Владимир Путин, Сергей Караганов е почетен председател на московския мозъчен тръст Съвет за външна и отбранителна политика. Името му се свързва с редица ключови идеи в руската външна политика, от т. нар. доктрина Караганов за правата на етническите руснаци, живеещи в чужбина, до принципа за „конструктивно разрушение”, известен също като „доктрината Путин”.

Караганов е близък както до Путин, така и до външния министър Сергей Лавров, и е формулирал много от концепциите, които доведоха до войната в Украйна. Известен като външнополитически ястреб, той е привърженик на тезата за „Велика Евразия” и на тесни връзки с Китай; смята, че дългото господство на Запада в световните дела е към края си.

„Труд” представя на читателите си интервю на Караганов пред водещото политическо британско списание „Ню стейтсман”, което ще публикува в няколко части.

Продължение, предишната част - тук

- Мислите ли, че Русия изживява момент на върховна опасност?
- Бих казал да, това е екзистенциална война. Ако не победим, някак си, тогава, мисля, ще последват непредвидими политически трусове, много по-тежки от тези в началото на 1990-те. Смятам обаче, че това ще бъде избегнато, първо, защото Русия ще победи, каквото и да означава тази победа, и второ, защото имаме силен, устойчив режим, тъй че, ако се случи най-лошото, все пак няма да се стигне до разпад или срив на страната. Русия ще се окаже може би по-близо до един суров авторитарен режим, отколкото до разпад. Но тъй или иначе, поражението е немислимо.

- Какво разбирате под поражение?
- И аз не знам. Това е въпросът. Трябва ни победа. Не мисля, че дори да завладеем цяла Украйна и всички украински въоръжени сили се предадат, това ще бъде победа, защото тогава ще се окажем с бремето на една съсипана страна, съсипана от 30-годишно некадърно управление и вследствие, разбира се, на нашата военна операция. Затова в един момент ще ни трябва някакво разрешение, което би могло да се нарече мир и което ще включва сформирането на жизнеспособно, проруско правителство на територията на Украйна, както и сигурност за донбаските републики.

- Ако сегашната патова ситуация се запази с години, това поражение ли ще бъде?
- Патът означава огромна военна операция. Не, не мисля, че това е възможно. Опасявам се, че така ще се стигне до ескалация, защото безкрайни боеве на територията на Украйна - това дори сега не е ефективно.

- За втори път казвате, че ако няма напредък, това ще доведе до ескалация. Какво означава ескалация в дадения контекст?
- Ескалация в случая означава, че пред лицето на екзистенциална заплаха - което означава не-победа, или предполагаемо поражение, Русия би могла да ескалира; има десетки места по света, където е възможен пряк сблъсък със САЩ.

- С други думи, казвате, че, от една страна - при екзистенциална заплаха за Русия, е възможна ескалация към евентуална употреба на ядрено оръжие, а, от друга, че е възможна ескалация към конфликт в други региони извън Украйна. Правилно ли ви разбирам?
- Не изключвам това. Живеем в абсолютно нова стратегическа обстановка. Нормалната логика диктува това, което казахте.

Очаквайте продължение в следващ брой

(Превод Стоян Гяуров)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Европа