Две трети от нашенци не гласуват, значи сме читав народ, труден за дълго баламосване

Основен агитационен аргумент е острата нужда от редовно правителство след изборите

Десетина дена до поредните избори, партиите и кандидатите им в депутатските листи обикалят без ентусиазъм терена, агитират вяло с вид не показващ оптимизъм и вяра в светло бъдеще. Знаят, че старите им тарикатлъци за българите и лакърдиите за пред избирателите, които били електорат не хващат вяра, обаче отблъскват.

Основен агитационен аргумент е острата нужда от редовно правителство след изборите. А то е нужно преди всичко заради неизбежната необходимост от бюджет и изработването на държавни реакции спрямо сигнали и разпореждания откъм Евросъюза и НАТО. Не че не би могло и служебно правителство да откликне с „Разбрано! Слушам!“, но по-тежи да козирува редовно.

Има ги и голяма част от обичайните обещания на партиите, ще борят корупцията, ще обгрижат бедните и специалните, ще облекчат битието на богатите, ще строят, ремонтират и въобще ощастливяват. Но умерено обещават, известно им е, че повечето им призиви и клетви будят насмешки, раздразнение, често и озлобление.

Несъмнено редовни правителства са крайно необходими, но хората виждат, че наличните партии не могат да ги осигурят както и да им се гласува. Било поради външното им управление, било поради хищнически нагон, некадърност или и трите съчетани в различни дози според периода. На хората твърде дълго и твърде цинично им демонстрираха, че от гласуването им нищо не зависи.

И те отдавна схванаха, че на избори губят главно избирателите. Тяхната наивност и простотия оправдават нефелността и продажничеството на политиците. Един от начините да разбереш, що за народ имаш пред теб, е да видиш на какви политици гласува доверие. Две трети от нашенци не гласуват, значи сме читав народ, житейски опитен, труден за продължително баламосване.

Векове са преживявали с избори и демокрация редица считащи се за пределно цивилизовани народи, но и досега мнозинството сред тях не са проумели, че и двете са лъжа и измама. А им е казвано от мъдри или просто отговорни люде сред тях! Припомняме, защото мнозина оспорват.

Томас Джеферсън в зората на американската демокрация: „Да си избира правителство е в правото си само този народ, който постоянно е в течение на случващото се.“ Как да става при наличните тежка цензура и медийни манипулации в САЩ, в страните от Евросъюза и все повече у нас? Джон Адамс, вторият президент на САЩ: „Където свършват поредните избори, започва робството.“

Но нали от тях се учихме, нали модела на тяхната Голяма демокрация въведохме! Чудно ли е, че сходни резултати получихме и че българите сравнително скоро се ориентираха в модела? Хич не е! Ето отскоро и Джордж Буш Втори: „Ако сте се уморили от политика, цинизъм, морални принципи и социологически сондажи, присъединете се към моята кампания.“

На българския избирател за пореден път му се предлага избор подобен на този на белоруския президент Лукашенко:

„Работата не е дали ще ме изберете или не - къде ще идете, ще ме изберете - и, ако това ви устройва, аз ще работя за вас.“
Още IV в. пр. н. е. Аристотел обяснява за демокрацията: „Когато се избира измежду предварително набелязани кандидати, се създава опасност дори малък брой лица да се договорят помежду си и изборите винаги да бъдат каквито те ги искат.“ Тук достъпно ни обясниха, че евроатлантическата сглобка ще я бъде, а дали ние ще гласуваме или не – проблемът си е наш!

И си е така! Спретнаха я във вид на служебно правителство „Главчев“ като израз на предизборно бягство от партийна отговорност. Ще и свалят маската вероятно предколедно. "Тези четири години българският народ ще ги плати", откровен е Бойко Борисов. И отбелязва, че в момента реално няма истинска предизборна кампания.

Вярно е. Партиите като от огън се пазят да говорят за опасните за България две войни сравнително наблизо. Които неизбежно вече ни засягат, скоро може още по-силно да ни ощетят. Тукашните евроатлантици все повече се намъкват в роли на невинни жертви на геополитически обстоятелства. Но и че все пак опъват жили в полза на народа, колкото той и да не им хваща вяра.

За ППДБ Борисов разкрива: „Целта не е да имаме премиер и министри, цялата кампания е кой да е главен прокурор и шеф на КОНПИ, защото искат да се разправят с политическите си опоненти". Отдавна е ясно какви са техните мераци и користи, защо обаче лидерът на ГЕРБ е в един отбор с тях, защо след БСП и ДПС да бъде скапана и ГЕРБ?

Политици и говорещи глави на повикване в медиите упорито натрапват, че държавата функционира нормално, че народът живее по-богато, откогато и да било въобще. Но щом същият не гласува, щом едва под 15% от хората са доволни, а две трети от избирателите не гласуват, значи народонаселението в големия си процент се оказва неблагодарно и неразумно.

Поред социолога Юрий Асланов за последния четвърт век стандартът у нас се повишил в сравнение със средния европейски доход от 28% до 67%. А основните страхове на хората в момента са свързани със загуба на работа или изпадане в по-долна класова категория, за здравето и за децата; растат притесненията от въвличане във военен конфликт, от бежанската криза.

Веднага се вижда, че обобщено страховете до един са свързани със сигурността в държавата и обществото. Но се прескача темата за очевадната разлика между повишените доходи и много по-повишените разходи за издръжката на живота. Направи ли се обективно това сравнение, ще стане безспорно, че твърденията за високия ни стандарт на живот са много силно преувеличени.

Пак за увредена сигурност говори и бившият служебен премиер генерал Стефан Янев: „Най-голямата вина на политическата класа е недофинансирането на българската армия“.

Кузман Илиев , икономист, политик: „Съдебната ни система се е превърнала в гумен печат за несправедливост и корупция. И хората са се отчуждили от нея, липса на доблест и чест на всяко ниво. Изключителен непотизъм и „приятели на приятелите“ - „нашето момче/момиче да го направим магистрат“. Прокурорите са използвани като оръдие за държавен рекет.“
Пак за сигурност иде реч, този път във фундамента на държавата.

Десетилетията отрицателен подбор в политиката и различните администрации доведе до отвращение от тези дейности сред действителните елити в българското общество. Незначителен брой са читавите и със здрав морал българи, които са склонни да прежалят години от живота си в общуване с продажни мушмороци, долни лъжци и майкопродавци.

Експерти на МВФЕ са изградили индекс на "меката сила" на страните - способността да постигат желаното в международните отношения благодарение на привлекателността на собствения си имидж. Ключови фактори, които отличават страните са търговска сила, нивото на развитие на институциите и образованието.

Къде сме ние, съобщава в „Труд news“ проф. Боян Дуранкев? В компанията на Чили и Украйна. „Когато понякога си позволявате да гледате или слушате "диспутите" в Народното събрание, няма как да очаквате от дузина откровени простаци и корумпета от първия ред да градят успешно (и) вашето бъдеще“, добавя професорът.

Всъщност политиците ни не искат да носят отговорност за управлението на страната в момент, когато и Украйна е пред загуба от Русия, и на Израел не му се урежда Велик Израел. Вероятността от световна война с ядрен характер става все по-голяма, налагат се тежки управленски решения, а на евроатлантиците никак не им се иска да отговарят за тях.

Ще чакат с трепет 5 ноември.