Крал Матиаш макар външно да изразява приятелство към Йоан Влад III, замисля коварен план

През 18-и век официалният български език постепенно е изместен от народен влашки език

С края на великия турски поход от 1462 г. проблемите на Дракула не свършват. Когато напуска Влахия, султанът оставя там неговия брат Рад, който трябва да заеме престола. През това време унгарският крал Матиаш Корвин най-сетне тръгва на изток в Трансилвания. А там, докато двамата братя се борят за трона из равнините на Влахия, влиятелните саксонци и много феодали вече са избрали “знаменития княз Рад”.

Крал Матиаш е разколебан на чия страна да застане. Макар външно да изразява приятелство към Йоан Влад III Дракула, той замисля коварен план. Последният е примамен в замъка Кьонигщайн в Карпатите, заловен, окован във вериги и затворен в тъмница, където ще лежи през следващите почти 14 години. А унгарският крал, който изоставя Дракула сам срещу турците още в началото на кръстоносния поход, хвърля вината за неговия неуспех върху влашкия воевода. Той инициира цяла клеветническа кампания, изградена върху три фалшифицирани писма до папа Пий II, където уж Дракула предлагал на султан Мехмед II да му помогне да завладее Трансилвания.

Докато Дракула лежи в тъмницата, европейските владетели са се отдали на обичайните си междуособици, пренебрегвайки за пореден път османската заплаха. Турците пък продължават своите завоевания, докато за влашкия престол спорят братът на Влад, Рад III Красивия, и претендентът от друга династична линия Басараба III. През 1475 г. последният побеждава окончателно и звездата на Дракула отново изгрява. На 18 юли 1475 г. той е освободен от плен и признат за законен владетел на Влахия. Преди да се изправи срещу узурпатора Басараба III обаче, Дракула отново се среща с турците.

През есента и зимата на 1475-1476 г. нашият герой е “кралски капитан” в армията на крал Матиаш Корвин. В Сърбия той участва в обсадата на крепостта Шабац, а в Босна - в атаката на градовете Сребреница, Куслат и Зворник. Според летописците там Влад Цепеш си припомня добрите стари времена. „... Като разкъса със собствените си ръце телата на заловените турци и ги наниза на колове, каза: “Когато турците видят това, те в ужас ще побягнат!” И “засаждаше” цели гори от набити на кол хора”.

И ето, че най-сетне Дракула може да се върне във Влахия. През май 1476 г. султан Мехмед II тръгва с огромна армия срещу молдовския воевода Стефан Велики, а към него се присъединява васалът му Басараба III. На зова за помощ на молдованина откликват единствено унгарският благородник Ищван Батори и Йоан Влад III.

На 26 юли 1476 г. малката войска на Стефан Велики е разбита от османската армия при Бялата клисура. Мехмед II обаче е принуден да се оттегли поради липса на провизии и избухване на чума сред войниците. И тогава отново идва часът на Дракула. Австрийският хронист Якоб Унрест пише, че трансилванските войски удрят турците в гръб и удържат победа.

Това е и последният триумф на Йоан Влад III, който и не подозира, че дните му са преброени. На 8 ноември заедно с Ищван Батори и молдовския господар Стефан Велики влизат в Търговище и свалят от престола протурски настроения Басараба III Стария, който бяга при султана. На 4 декември крал Матиаш Корвин е информиран за това и потвърждава новия стар влашки велик воевода.

Третото управление на Влад трае малко повече от месец и завършва трагично. Още преди на успее да се укрепи на престола, той се изправя пред смъртоносна заплаха. По думите на посланика на херцога на Милано във Виена Леонардо Бота малко преди Коледа във Влахия сякаш израства от земята Басараба III заедно с мощна турска войска. Срещу нея Дракула може да мобилизира по-малко от 4000 души, в това число 200 молдовски бойци, оставени му от Стефан Велики.

Версиите за последвалата жестока смърт на нашия герой са няколко. Според Бота в станалото сражение той е “посечен” заедно с целия си отряд. Съвременниците Якоб Унрест и полският хронист Ян Длугош пишат за предателство, при което един от телохранителите на Влад Цепеш, турчин по произход, е подкупен от Мехмед II. В хаоса на битката той се промъква зад воеводата и коварно отсича главата му със сабята си. Руснакът Фьодор Курицин пък смята, че в схватката Дракула е убит от свои хора, взели го за турчин. Най-автентично е писмото на Стефан Велики от януари 1477 г., в което той описва вземането на властта в Търговище и последвалата смърт на Влад:

“И веднага събрах воините и когато те пристигнаха, аз се съединих с един от кралските капитани (Ищван Батори - Н. О.) И, обединявайки се така, доведохме на власт гореспоменатия Дракула. И когато дойде на власт, той ни помоли да оставим хора при него като охрана, защото не се доверяваше твърде много на власите. И аз му оставих 200 души от моите хора. И когато направих това, ние с кралския капитан си тръгнахме. А този предател Басараба се завърна почти веднага и, като изпревари Дракула, който остана без нашата помощ, го уби и всичките ми хора също бяха убити, с изключение на десетина.”

Победителите одират кожата от лицето и главата на Йоан Влад III, балсамират я и я пълнят със слама. Чучелото е изпратено на султан Мехмед II, който нарежда то да бъде показвано из градовете на империята, нанизано на върха на пика. След това останките от “препарирания” враг на падишаха са изложени на стената на султанския дворец в Истанбул.

Що се отнася до тялото на великия воевода и там няма яснота за мястото на гроба му. Според записана в края на ХIХ в. легенда той е бил погребан в манастира Снагов. Извършените през 1933 г. разкопки от археолога Дину Розети обаче не откриват нищо под набедената за надгробие на Влад каменна плоча в манастирската църква. Според историка Константин Резачевичи по-вероятно е тялото на Дракула да е било положено в любимия му манастир Комана, недалеч от полесражението.

Тук е необходимо да кажа няколко думи за личния живот на Йоан Влад III. Вече стана дума за потеклото му, за неговия баща и братята му. Дракула е имал два брака, като първата жена вероятно е незаконнородена дъщеря на Янош Хуняди. Втората съпруга пък е Юстина Силаги, братовчедка на Матиаш Корвин.

Най-големият син на Дракула е Михаил, който се ражда преди 1462 г. от случайна връзка. Името на втория му син, който е и първият законен, не е известно, но се предполага, че е убит или изчезва преди 1486 г. Третият мъжки потомък е отново с името Влад Дракула, и прави неуспешен опит да заеме влашкия престол през 1495 г.

Родът на Дракулите играе огромна роля в историята на Влашкото княжество и през следващите векове. В XVI в. те трайно овладяват властта и излъчват князе като Йоан Рад IV Велики (1495-1508) и Йоан Михаил II Храбри (1593-1600). Последният представител на Дракулите, а и въобще на Басарабите, е Йоан Михаил III (1658-1659).

Това е и началото на края на изконното българско влияние във Влахия и Молдова. Високата порта намира начин да унищожи истината за българския произход на влашката и молдовската аристокрация. Тя започва да налага за воеводи албанци от рода Гика или гърци от родовете Дука или Кантакузин. Официалният български език постепенно е изместен от народен влашки език. След 1719 г. султанът назначава лично управителите на Влахия и Молдова, които задължително са влиятелни гърци от османската столица. Започва т. нар. “фанариотски” период, когато в преместената в Букурещ столица се говори само на гръцки или влашки. В тази епоха говорещите и пишещите на български език воеводи от по-ранния период са съзнателно забравяни.