Трудно се преодоляват напластените лъжи, защото много интереси се преплитат в тях - сръбски, гръцки, румънски, руски

Кирил само преработва глаголицата, за да я легализира, тъй като Ватиканът и Константинопол я приемат за еретическа писменост

Руският президент Владимир Путин каза: „Писмеността е дошла при нас от македонската земя.“ Това си е безспорен исторически факт. Но в думите му някакви антируски нахъсани умници съзряха обиден за България подтекст. „Труд“ своевременно отбеляза, че казаното в имперска стилистика е признание за скъпата ни татковина като рождена люлка на славянската писменост.

Признание от самия държавен глава на Русия и затова струващо много. При това за втори път. През 2003 г. при посещението му у нас придружаващият го Климент, архиепископ Калужки и Боровски, сподели за „Монитор“: „Преди столетия България помагаше на новосъздадената руска държава, от вас ние приехме вярата си и културата, писмеността.“ Чак до ХІХ век под названието „болгарский роспев“ се запазва дори пренесената в Киев през IX в. българска духовна музика, коренно различна от гръцката!

Много преди това почти същите думи изрича руският филолог и културолог академик Дмитрий Лихачов, чиито проучвания обхващат византийската и старобългарската литература и изкуство, делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа и нейното влияние върху руската литература. И друго е казал големият учен: „Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция, Византия, но България е тук - късче от най-древната култура между всички европейски страни.“

Путин обаче не споменава България, а „македонската земя“ като територия, от която руснаците са възприели кирилската писменост. Не само дежурните по сатанизирането му се възмутиха, немалко са недоволните от този факт и сред родолюбивите българи. България за Русия винаги е била на заден план, писахме неотдавна в „Труд“, а векторът на руската геополитика към Балканите сочи все още към Белград и Атина, а не към София. Такава е логиката на руската империя от векове, България и българщината винаги са били кост в гърлото на управниците й.

Естествено и историята на нашата държава. Лъжите за това кои сме и откъде идваме ни се натрапват от детството, казва изкуствоведът проф. Асен Чилингиров, посветил над 60 години от живота си и отделил много време покрай чисто научната си дейност на разобличаването на огромните фалшификации на нашата история. Трудно се преодоляват напластените лъжи, защото много интереси се преплитат в тях - сръбски, гръцки, румънски и др.

Особен интерес има и в Русия. Имперската й доктрина не е изживяна, дълъг път предстои. Тя се основава върху приетото без доказателства изходно положение, според което русите са приели християнството от Византия. Русия още от средните векове претендира да е Третият Рим, пряка наследница на Византийската империя, огромна е съпротивата да се приеме истината, че православието е отишло там от Симеонова България. Манипулациите за „неблагодарните братушки“ българите неслучайно и днес се предъвкват в руски медии и в коментари.

Фалшификациите обаче започват още през XII в., когато почти два века след внасянето от българите на „вярата и културата, писмеността в Киев“, както потвърди и Калужкият архиепископ при посещението на Путин през 2003 г., там пристига гръцкият митрополит Никифор. Тогава се появяват хулите против „проклятых болгар“ и започва замазването на българо-руската история със славянски шарки, но с гръцка вар.

През 1769 г. Екатерина Велика великодържавно вкарва в употреба понятието славяни. В манифеста й се съдържат основните панславистки постулати: „Християните в Молдова, Валахия, Мунтания, България, Босна, Херцеговина, Албания и други области... ще приемат нашата всемилостива грижа за тях... затова са наречени славяни.“ Дори и в Русия преобладаващото население тогава, че и сега, не е славянско. В понятието очевидно липсва етническо, верско и културно съдържание, касае се за чиста имперска политика.

При която изчезват включително и руснаците! Няма ги и днес, вече са „россияне“, след като по комунистическо време бяха „съветски народ“. Славянството се оказа пагубно дори за Русия. Панславизмът лиши великата страна от историческа перспектива, другата месианска идеология - комунизмът - я досъсипа. Върху лъжи и измислици не може да се построи държава с трайно присъствие в историята. Затова поне пет пъти тя се е сгромолясвала и с огромни жертви и загуби е възкръсвала.

Дядо Вазов пише: „... и ний сме дали нещо на светът / и на вси словени книги да четат“, като възхвалява и първите Паисиеви последователи братя Миладинови, посветили живота си на България. Не „славяни“, а „словени“! В Римската империя славяните са „склави“, т.е. слуги, роби, много по-късно по ясни причини руски автори го свързват със „славни“. Названието „словени“ обаче произлиза от думата „слово“ и очевидно е свързано с писмо и писменост.

Включително и руски писмени извори още от ХІ век го свързват с писмеността, която този народ е притежавал още през ранната античност, противопоставяйки го на съседните им безписмени народи „немците“. На няколко места дори в руските манипулирани писмени източници до ХV в. основното население в Северното и Северозападното Причерноморие се споменава под названието „словени“. Елините са наричали тази земя Велика Скития, а народа - скити. В земите на днешни Украйна и Русия са открити множество находки, които там упорито определят като скитски...

Този народ е в основата на българите, а те - в основата на България. Сред това население още през I в. е внесено и се разпространява християнството, през IV в. Улфила създава глаголицата и на нея са преведени Евангелието и други свещени книги. И по наше време руски историци и публицисти не казват истината. Неотдавна пробутаха и малоумната теза, че Кирил и Методий са създали не само букви, ами съвсем нов език. Ами иначе ще трябва да признаят, че руският език произлиза директно от българския.

Всъщност кирилицата е създадена от Константин-Кирил Философ и именно затова се нарича така. Той само преработва глаголицата, за да я легализира, тъй като Ватикана и Константинопол я приемат за еретическа писменост. Княз Борис-Михаил не покръства българите, а променя съществуващата сред народа християнска вяра с оглед признаването й от Рим и Цариград. Само така можело тогава, така са го сторили. Синът му - Симеон Велики - в писмо до император Роман Лакапин през 896 г. определя българското християнство като независимо, вътрешно неподвластно на чужди шапки. А българите като коренно население на Балканите, а не като пришълци, каквито нарича именно гърците.

Че населението на нашите земи от най-дълбока древност и през цялото средновековие е едно и също, че говори един и същ език с главните особености на своята фонетика и граматика, свидетелстват най-важните за историографията антични и средновековни автори като Херодот, Страбон, Овидий, Прокопий Йордан. Пак от тези източници се знае, че като Македония в древността е сочена Източна Тракия, където днес е Александруполис, наречен на Александър Македонски, където е Филипополис, наречен на баща му.

Там е и Солун, наречен на името на дъщеря му Тесалоники. Откъдето са и солунските двама братя, за които българите пеем днес. Ами прав е в този контекст Владимир Путин, от македонската земя е дошла кирилицата! Не може той да промени изцяло имперската историческа линия, да каже едномоментно всичките истини. По негово време обаче в руските медии все по-често да се споменава Волжка Булгария, за татарите, чувашите, башкуртите и други „россияне“ да се говори като за потомци на волжките булгари.

„И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата. За да бъде българската култура не само късче от старината, но и първата частица на бъдещето. Духовното богатство на България, създавано с векове, трябва да пребъде“, сподели преди време акад. Дмитрий Лихачов. Съгласните ще стават все повече, писа проф. Асен Чилингиров, трудно, бавно, но истината ще се наложи.