Невъзвращенецът д-р Андрей Георгиев остави $1 000 000 на гимназията в Лом

ДС го чака да се върне като диверсант, за да пали и взривява

Българинът емигрант в САЩ доктор Андрей Георгиев, който дари 1 млн. долара за стипендии на ученици от Лом в западни университети, е бил подозиран от комунистическите служби за американски шпионин.

През 50-те и 60-те години на миналия век агенти на Държавна сигурност са следели близките на лекаря и са кроили планове за неговото залавяне и неутрализиране. Усилията на тайните служби обаче се оказали напразни, тъй като докторът се интересувал само от медицина и дори през ум не му минавало да работи против родината си, въпреки репресиите на тоталитарния режим срещу него и семейството му. Това откри вестник “Труд” в архивите на бившата Държавна сигурност.

Както съобщи в предишните си броеве “Труд”, емигрантът в САЩ д-р Андрей Георгиев, преди да почине на 93 годишна възраст в дома си в Уилмингтън в щата Делауеър, завеща 1 млн. долара от състоянието си на гимназия “Найден Геров” в Лом, която завършил през 1939 г. Докато младежът бил ученик в крайдунавския град, баща му Асен Георгиев станал кмет на близката община Медковец. След идването на комунистическата партия на власт през 1944 г. обаче заради миналото на бащата като управник в царска България и натрупаното му от търговия състояние, новата власт обявила семейство Георгиеви за “фашисти” и “врагове на народа”.

Голяма част от имуществото им била конфискувана. Най-вероятно заради гоненията срещу семейството му и липсата на перспективи за развитие през 1946 г. доктор Андрей Георгиев успява да си уреди специализация по медицина в Чехословакия, а оттам през Франция заминава за Съединените американски щати и не се завръща в България. След като властта научава за бягството на младия лекар на Запад, милицията и тайните служби на режима в Северозападна България са вдигнати на крак. Родителите на емигранта, които по онова време живеят в село Дългоделци, на около 35 км от Лом, са поставени под денонощно наблюдение. Следят се също близки и роднини, писма и колети се проверяват под лупа. Служителите на всемогъщата Държавна сигурност (ДС) се разравят в миналото на установилия се в Калифорния лекар и събират късче по късче информации за детските и младежките му години.

“Андрей Георгиев произхожда от реакционно кулашко семейство, притежаващо повече от 800 дка земя. Още преди 9 септември 1944 г. той се е проявявал в политическата дейност, бил е член на “Легиона” и един от ръководителите му в гимназията и село Дългоделци. Разполагал е с доста средства, имал буен характер и се държал надменно… А отношението му към СССР било особено лошо”, пишат в докладите си разузнавачите. Агентите прихващат и първите писма, изпратени от лекаря в САЩ до родителите му чрез тяхна близка в Италия. Така така научават, че Андрей Георгиев вече е доктор в Сан Франциско. “Пише, че се е уредил добре и праща на близките си с пропагандна цел специалитети, лекарства и пари!”, долагат агентите. В подготвените справки за “обекта” служителите на ДС описват младия лекар като “много хитър, смел, подъл, конспиративен и тактичен”. С тези си качества според тях той е успял да заблуди местните комунистически ръководства, които му разрешили да замине в чужбина на специализация и да избяга. “Обектът всеки момент може да бъде прехвърлен от американското разузнаване на наша територия с диверсантски и шпионски цели, за да върши саботажи и да основава нелегални организации”, заявяват в секретен доклад оперативните работници в управлението на МВР в Лом.

На 19 юни 1953 г. шефовете на Държавна сигурност с цел залавяне и неутрализиране на американския шпионин Андрей Георгиев решават срещу него да бъде отворено лично издирвателно досие. То е заведено под кодовото име “Милер” във Второ отделение на ДС – Американско разузнаване. Цялата машина на милицията и тайните служби в Лом и района е задействана на високи обороти. Разпитани са всички близки, познати и колеги на лекаря. Издирват се хората, заподозрени, че са му помогнали да избяга на Запад. Сред тях е бивш пълномощен министър на България в Чехословакия, който се оказал вече покойник. Съседи, познати и роднини на фамилията Георгиеви в Лом и село Дългоделци са вербувани за информатори, за да следят всяка крачка на бащата, майката и брат му Славян, който е изключен от Медицинския университет като “враг на народа” и пратен “трудовак” в армията. В бюлетина на ДС за издирвани опасни за държавата лица под № 4867 е вписан Андрей Асенов Георгиев. В справката освен биографичните му данни е даден словесен портрет на медика, смятан за шпионин. “Ръст среден, набит. Лице – матово. Коса и очи кестеняви”. Текстът завършва с категорично разпореждане: “При залавяне да се предаде на Окръжно управление на ДС във Враца”.

Години наред разузнавачите от Държавна сигурност в Лом и Враца и техните информатори “Румяна”, Стихан”, “Лъсков” и други неотклонно следят семейство на работещия в Америка лекар, документират всяка тяхна среща и разговор, отварят и четат писмата от сина до родителите му. Въпреки, че не откриват нито дума или намек за шпионска дейност, продължават тоталния контрол над близките на емигранта и кроежите за неговото залавяне. Чак в края на 1961 г., след близо девет години дебнене и напразни очаквания доктор Георгиев да пристигне в България като диверсант, контраразузнавачите на ДС уведомяват шефовете си, че лекарят се интересува само от медицина и не възнамерява да се върне, за да взривява, пали и убива.

“От проведените мероприятия сме установили, че същият работи като лекар в Калифорния. Не разполагаме с данни да е в услуга на чуждо разузнаване”, признават служителите на ДС и предлагат делото да бъде прекратено и изпратено в архив. “В онези години – в разгара на Студената война и битките между тайните централи на невидимия фронт, параноята за врагове е голяма. Във всеки близък до Запада и несъгласен с комунизма човек е виждан опасен шпионин. Затова заминалият без разрешение от властта в САЩ лекар е смятан за евентуален диверсант!”, коментират ветерани на комунистическите секретни служби. Познавачите на нравите и дейността на бившата Държавна сигурност обаче не изключват и възможността делото “Милер”, обявило д-р Георгиев за потенциален шпионин на САЩ, да е поддържано дълги години само за да оправдаят дейността и високите си заплати не особено кадърни служители на комунистическото контраразузнаване. Денонощното следене, тормоза и лепнатите им етикети “врагове на народа” обаче пречупили съдбите на много от близките на лекаря емигрант. Част от роднините му в Лом, чрез които той поддържал тайно връзка със семейството си, се изселили далеч в друг край на България. През 60-те години и бащата и майката на д-р Георгиев Асен и Рилка Георгиеви напуснали село Дългоделци. Там вече дори никой не ги помни. Когато през април 2014 г. д-р Андрей Георгиев починал в Уилмингтън, в издадения за него некролог близки и пациенти написали: “Той беше отдаден на професията си лекар. Грижеше се денонощно за три поколения и се бе превърнал в част от семействата, на които помагаше. Пациентите и медицината бяха неговия живот!”