Правителствата не искат да изпуснат възможност за контрол върху гражданите

Политиката на европейските лидери е основна причина за проблема с цената на тока

В настоящата и в следващата статия ще представя най-значимите икономически събития на 2021 г.

Очакваното през 2021 г. възстановяване от кризата се случи частично. Някои отрасли и дейности тръгнаха нагоре, а някои стагнираха или продължиха надолу. Надеждите, че ваксините ще спрат пандемията, не се оправдаха - дали поради качеството на ваксините, които се оказаха далеч не толкова ефективни, или заради естеството на вируса, който мутира достатъчно бързо и всъщност вече заобикаля създадената чрез имунизация защита. Властите пропагандират поставянето на трета, а в някои държави - вече и четвърта доза ваксина, и това според някои мнения показва несъстоятелността на ваксинирането с наличните препарати като цяло.

Същевременно правителствата, които получиха допълнителна възможност за контрол върху гражданите, не искат да изпускат тази власт и използват всяка следваща вълна, за да налагат ограничения върху свободното придвижване, производството и потреблението на някои услуги с аргумента за защита на обществото и на здравните системи.

Повече от 5 милиона човека вече станаха жертва на коронавируса въпреки поставянето на общо над 8,5 млрд. дози ваксини. По-слабо развитите икономики все още са далеч назад според дела на ваксинираното население поради недостатъчен достъп. Като цяло коронавирусът остана важен фактор за скоростта на икономическото развитие през годината.

Завръщането на инфлацията

Високата инфлация отново е на дневен ред по целия свят, дори и в най-големите икономики. Темпът на инфлация в Съединените щати през ноември достигна 6,8% - най-високата стойност от 39 години насам, докато този е в еврозоната е 4,9% - най-висок темп от три десетилетия.

Ситуацията в САЩ наподобява предходни епизоди на много висока инфлация. Първият от тях е с най-ниска стойност през януари 1973 г. и най-висока през ноември 1974 г., когато ускоряването на темпа е от 3,6% до 12,2%. При втория епизод най-ниската стойност е 6,2% през февруари 1978 г., а най-високата е 14,6% през април 1980 г. И двата епизода продължават около 2 години от най-ниската точка до пика на инфлацията и ускорението е около 8 п. п.

Началото на настоящия епизод може да бъде поставено през май 2020 г., когато инфлацията е 0,2%, или през ноември 2020 г. (1,1%). В първия вариант ускоряването на инфлацията вече е 6,7 п. п., а периодът е около година и половина и може да се очаква продължаващо нарастване на темпа на инфлация още поне едно полугодие. При хипотезата за по-късното начало (ноември 2020 г.) пикът на инфлацията в САЩ би следвало да бъде чак след около година, което би означавало и още по-висок темп.

Факторът, определящ продължаването на инфлационния цикъл, е промяната на работните заплати. Ако бъдат индексирани с натрупаната инфлация или с по-висок процент, те ще задвижат по-нататък инфлационния процес, като е възможно дори да го ускорят. Повишаването на производствените разходи ще се случва заради всички фактори. Производителите ще се опитат да го прехвърлят към потребителите, за да запазят нормите на инвестиции и на печалба.

Основните предпоставки за инфлацията са прекалено експанзивната парична политика на централните банки по света, включително най-големите от тях - Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка, Банката на Япония и т. н. В съчетание с огромните фискални стимули на съответните правителства това води до рязко нарастване на паричното предлагане. В резултат от това възниква инфлация на потребителските цени, на енергийните ресурси и суровините, на цените на финансовите активи и на недвижимите имоти.

На фондовите борси това намира отражение в достигането на рекордни стойности на индексите от акции. Например, в края на декември широкият американски индекс S&P 500 постави исторически рекорд като надхвърли 4800 пункта. Подобна е ситуацията при европейските индекси, чиито пикове обаче бяха по-рано през годината. Същевременно пазарната капитализация на най-голямата световна корпорация достигна почти 3 трилиона долара, докато следващата я надвиши 2,5 трилиона, а стойността на още две надхвърля 1,7 трилиона долара.

Проблемът с инфлацията се усложнява от забавянето на веригите доставки и спирането на някои основни материали като полупроводниците. Този шок действа в посока намаляване на предлагането на някои продукти.

В случая на полупроводниците беше сериозно засегнато автомобилостроенето, което допринесе за значително удължаване на периода между поръчките и доставките на готови автомобили по целия свят. Тези марки, които успяха да решат проблема с недостига на полупроводници, всъщност даже увеличиха продажбите си, но като цяло секторът пострада.

Надуването на спекулативни балони до подобни невъобразими стойности предвещава колосален крах. Той би могъл да настъпи в резултат от повишаването на лихвените проценти, което би следвало да се случи предвид високия темп на инфлация. Номиналният лихвен процент представлява сумата от реалния и очакваната инфлация и в момента реалният вече твърде рязко се понижи поради факта, че номиналните лихви са близо до нула, а инфлацията скоро може да достигне двуцифрени стойности дори в най-големите икономики като американската.

Когато номиналните лихвени проценти се повишат, обслужването на натрупаните дългове ще стане много по-трудно, цените на финансовите активи ще се понижат, а множество фирми е възможно да фалират. Кризата вероятно ще бъде много по-сериозна от предходната, а загубите на работни места и покупателна способност ще са големи. Възможността за реакция вече е силно ограничена поради политиката на големи бюджетни дефицити през последните години и натрупването на държавни дългове.

Алтернативата за централните банки, които са натоварени със задачата да се грижат за финансовата стабилност, е да не позволят лихвите да се повишат, както правят през последните години. Това обаче ще означава допълнително ускоряване на инфлацията и влизането в инфлационна спирала, тъй като средството за това е увеличаването на паричната емисия. По този начин обаче не може да се спечели много време, през което да се разчита, че икономиките сами ще се излекуват от кризата. Рано или късно последствията от продължителната парична и фискална експанзия ще трябва да бъдат поети.

Енергийната криза в Европейския съюз

Цената на природния газ в ЕС е около 4 пъти по-висока отколкото през пролетта и почти 10 пъти по-висока отколкото в САЩ. През декември цената на борсата в Амстердам достигна 180 евро/MWh и въпреки че след това се понижи значително тя поддържа равнища над 100 евро/MWh. Част от обяснението е заради нарасналото търсене в следствие от започналото възстановяване на икономиките. Налице са обаче проблеми от страна на предлагането при понижени разходи за поддръжка на съоръженията и значително намалени инвестиционни разходи.

ЕС е силно зависим от вноса на природен газ, тъй като поради собствената му политика местното производство намалява. ЕС си е поставил за цел да спре използването на изкопаеми горива с цел намаляване на емисиите CO2. При изпълнението є едно от следствията е рязкото свиване на инвестициите в търсене и добив на такива енергийни източници, поради което и производството намалява. Така ЕС внася около 90% от потребявания газ, като основният източник е Русия (над 40% от вноса). През 2021 г. обаче възникнаха проблеми с легализирането на Северен поток 2, заради които Русия намали доставките.

Освен това запасите на природен газ през настоящата година са по-ниски отколкото през предходната, докато зимният сезон се очертава да бъде поне толкова или дори по-студен - т. е. необходимите количества ще са по-големи. В началото на октомври хранилищата са били пълни едва при около 75% от капацитета си, при положение че през 2020 г. съотношението е било почти 95%.

Цените на природния газ на свой ред въздействат върху тези на електроенергията, тъй като около една пета от производството в Европа е от този източник. Така на пазарите в ЕС бяха регистрирани абсолютни рекорди (над 400 евро/MWh), които поставиха електроинтензивните производства в изключително тежко положение.
Високите цени и недостатъчните количества обаче доведоха до ситуацията, при която дори германската икономика, която прави най-сериозни опити да намали зависимостта си от изкопаемите горива, беше захранвана от електроенергия от въглищни централи, които при създалата се ситуация бяха единственият възможен източник на управляемо повишаване на производството.

Цената от този източник обаче твърде силно се повишава поради бързото и неочаквано за европейските власти увеличаване на “пазарните” цени на въглеродните емисии, които също достигнаха рекордни стойности в началото на декември - над 90 евро за тон. Включването в обхвата на квотите на все повече икономически дейности чрез промени в регулативната уредба на равнище ЕС допринесе за изкуствено повишаване на търсенето и оттам на котировките. Разходите за тези квоти обаче директно вдигат цените на произвежданата електро и топлоенергия и с това допълнително допринасят за ускоряването на инфлацията.

В резултат от почти липсващите инвестиции в добива на природен газ и въглища през последните години и недостатъчно развитите технологии за съхраняване на произвежданата енергия от възобновяеми източници производството ще продължи да изисква високи разходи и дори краят на зимния сезон няма да доведе до съществени промени. Икономиките от ЕС нямат капацитет бързо да се справят с проблема, защото решението изисква продължителна фаза на първоначални инвестиции за проучване преди изобщо да започне добив.

По-важното е обаче че въпреки кризисната ситуация европейските лидери не осъзнават, че собствената им политика е основната причина за проблема. Те не само че нямат намерение да я променят, но дори говорят за по-драстични мерки в същата посока. Все пак необходимостта ги принуди да признаят природния газ и ядрената енергия като възможни средства в енергийния преход. Въпреки това Германия продължава да закрива ядрените си централи, като се опитва да ги замества с възобновяеми източници. Настоящата криза обаче убедително показа несъстоятелността на подобни действия и един сигурен резултат от тази политика е увеличаващата се зависимост от вноса на природен газ.

На пазарите в ЕС имаше рекордни цени на тока (над 400 евро/MWh), които поставиха редица производства в изключително тежко положение.