Първите идеи за пешеходно преминаване по билото на Стара планина се споменават от Алеко Константинов

Най-дългият пешеходен маршрут у нас

Минава през географския център на България

Емине представлява почти отвесна 60-метрова скала, заобиколена от стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати навътре в морето на повече от 250 метра. Точно затова брегът тук е изключително опасен за корабоплаване и моряците го заобикалят отдалеч. На носа действа морски фар.
Ком-Емине е последният участък от европейския туристически маршрут Е3, който свързва Атлантическия океан и Черно море. Целият маршрут е дълъг 6950 км, стартира от Испания (като се планира удължаването му през Португалия) и минава през Франция, Люксембург, Белгия, Германия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Румъния и България.

Трасето от връх Ком в Западна Стара планина до нос Емине, където планината опира в брега на Черно море, е най-дългият маркиран туристически маршрут в България. Преходът от Ком до Емине по билото на Стара планина е с дължина от около 600 километра, в зависимост от избора на варианти за преминаване. Известен е и като Маршрут на дружбата, а всъщност е част от по-голямото трасе Е3, близо 7000 км, което свързва Атлантика с Черно море. Общата положителна денивелация на Ком-Емине е над 20 000 метра, а отрицателната - 21 500 метра.

Средата на маршрута се намира около хижа “Узана”, като съвпада и с географския център на България. Надморската височина е над 770 м с повече от 29 върха с височина над 2000 м. Най - високият връх по маршрута е връх Ботев 2376 м.
Първите идеи за пешеходно преминаване по билото на Стара планина се споменават от писателя и основоположник на организирания планински туризъм в България Алеко Константинов.

Пръв по маршрута минава Павел Делирадев, пътешественик и изследовател, през 1933 г. По това време той е на 54 години, а преходът му отнема 30 дни.

“И всеки, който би пожелал да получи свързана представа за най-голямата ни планина и да изпита всички удоволствия, които може да поднесе тя на своите почитатели, той трябва да предпочете цялостното пътешествие пред откъслечните излети. Последните напомнят разхвърляното четене на някое велико произведение; разпокъсано слушане на цяло музикалн творение”, Павел Делирадев, “От Ком до Емине, по билото на Стара планина”, 1934 г.

Второто изминаване на Ком-Емине е чак през 1953 г., от група от 33 човека, а маршрутът окончателно е уточнен при следващите два прехода през 1955 г. и 1959 г.

Първият успешен зимен ски поход е направен през 1961 г., с 35 участника, преминали билото за 28 дни.

През 1965 г. е първото преминаване по маршрута на 12 души с мотопеди “Балкан”.

Първото преминаване в обратна посока Емине-Ком (което е доста по-трудно заради по-голямата положителна денивелация) е през 1975 година.

От 1966 до 1980 г. на всеки две години се провежда “Младежка туристическа щафета Ком-Емине”, като освен това добре подготвени по-малки групи изминават цялото разстояние за 7-8 дни с тренировъчна цел.

Първото минаване с магаре е през 1953 година. След като изнесло багажа, накрая магарето било продадено поради липса на пари.

Петте чучура до хижа “Планински извори”

Първият пътеводител за Ком-Емине е издаден през 2015 г. от ТД “Ойларипи”.

Преминаването на цялото разстояние от връх Ком до нос Емине пеша отнема между 14 и 25 дни, в зависимост от физическата подготовка и метеорологичните условия.

Традицията повелява, когато тръгваш от връх Ком, да си вземеш две камъчета, малки, разбира се, едното остава за спомен, а другото трябва да занесеш на морето.

Целият маршрут от Ком до Емине е маркиран. Лятната маркировка се състои от червена линия, оградена от две бели линии и е поставена върху неподвижни добре видими плоскости по маршрута - дървета, камъни, сгради и други. Зимната маркировка е изградена от бетонирани в земята метални стълбове, боядисани в редуващи се ивици в жълт и черен цвят.

Тази година една от самоорганизираните групи по Дългата пътека е с участничка на 72 г., Гергана Бошнакова от Бобов дол. Тя върви по този маршрут за осми път, като вече е извървяла и други популярни трасета като Е4 (Витоша, Верила, Рила, Пирин, Славянка), Е8, Тур Странджа. Нека тази цифра не ви заблуждава, защото енергията и темпото, които струят от нея, докато ви подминава по пътеката с усмивка, са заразителни и завидни. Голяма част от пътеката извървява по памет, насочвайки останалата част от малката групичка към чешми, удобни места за почивка, заслони и любими хижи. Няма хижа, на която да не я разпознават и приемат с чест и радост. Помислила е за екипа и детайли от организацията, които само опитът и грижата могат да подсигурят.

Нос Емине

“Карта на маршрута е задължителна. Има и книги, които представят доста подробна информация за прехода. Недейте да разчитайте единствено на GPS, защото батериите могат да свършат, случва се всичко. Също така при подготовката се запознахме с повечето планински служби по етапите на маршрута. В Западна Стара планина е една, в Източна е друга спасителна служба, и е добре да имате телефонните номера на всяка служба. Задължително е да следите метеорологичните условия, защото в Стара планина, както грее слънце, така и след две минути може да забие градушка, суграшица, дори сняг, и то насред лято”, разказват участниците.

“Ако имате желание да извървите този Ком - Емине, тръгнете с лек багаж, подгответе се физически и психически за предизвикателствата, четете, четете, четете, питайте, изберете си правилни обувки и, както се казва, трябват ви крака и сърце. Има няколко ключови места, на които хората финишират преждевременно, проучете работещите водоизточници, помислете дали ще нощуване по хижи и заслони, на палатка или смесено (това променя теглото на багажа ви съответно). И помнете, че след Дългата пътека, няма да сте същите”, казаха за “Труд” участниците.