Какви ще са последствията от Брекзит и поскъпването на биткойна предстои да видим

Kраят на 2017 г. е повод за равносметка какво се случи през годината в областта на икономиката и какви са очакваните последствия от това. Европейският съюз, Съединените щати и Япония ускоряват леко своя умерен растеж, докато Китай продължава да регистрира висок темп макар и с известно забавяне. Мигрантската вълна към Европа се успокоява, но терористичните актове се разпростират все повече, като генерират несигурност и страх. В тази и в следващата статия ще разгледам събитията, които според мен имат най-голямо въздействие, без да ги подреждам по важност.

Великобритания задейства член 50 от Договора за ЕС

След като през 2016 г. беше проведен референдум във Великобритания относно излизането от Европейския съюз, през март 2017 г. беше взето решение за стартиране на процедурата. Според официалните срокове тя би трябвало да продължи две години, но преговорите протичат бавно. Все пак през декември беше постигнато принципно съгласие относно един от най-важните въпроси – каква сума трябва да плати страната, за да уреди задълженията си към ЕС. Договореният размер е в границите между 40 и 60 млрд. евро. Макар че не е достигната точна сума, това е добра предпоставка за продължаване на преговорите по останалите параметри.

Друг важен въпрос се отнася до ирландската граница. Позицията на Ирландия е, че е необходим по-продължителен преходен период за Брекзит от регламентираните две години. Освен това те не искат да бъде определена твърда граница със Северна Ирландия, за която предлагат да остане част от единния европейски пазар и митническия съюз. Великобритания отстъпи от първоначалната си позиция против, като показа готовност за съгласие да запази действащите правила за Северна Ирландия. Така границата би загубила своето икономическо значение. Тази промяна обаче даде основания за подобни искания от страна на Шотландия и Лондон като самостоятелен център.

От друга страна Великобритания има важна роля в споразумението за свободна търговия между ЕС и Япония във връзка с либерализирането на достъпа до финансови услуги. Това би могъл да бъде един от инструментите, които да подсилят позицията на страната в преговорите. Европейските лидери първо трябва да се договорят помежду си какво да предложат. Въпреки първоначалната си позиция все още е възможно те да отпуснат допълнително време за преговори. При всички случаи се очертава твърд вариант на Брекзит за Великобритания.

Междувременно Консервативната партия на министър-председателя Тереза Мей загуби парламентарното си мнозинство, а броят на британците, които подкрепят излизането от ЕС, намалява. Последните проучвания сочат, че поддръжниците на това решение вече са по-малко от противниците му. Това вероятно също ще повлияе на позициите на британските власти при преговорите.

Ураганът Харви в Съединените щати и Карибите

Природните бедствия са обичайно явление, но мащабът на щетите може да бъде различен. През 2017 г. се случиха няколко особено опустошителни явления, които причиниха човешки жертви и наранявания, разрушения и загуба на имущество. Броят на жертвите на урагана Харви е минимум 91 човека. Материалните щети се оценяват на приблизително 180 милиарда долара в Съединените щати и още около 90 милиарда долара в страните от Карибския басейн. Така Харви се оказва най-опустошителното природно бедствие за САЩ в историята.

В САЩ Ураганът засяга около 13 милиона души, над 200 хиляди жилища, почти 1 милион автомобила. В следствие от него се понижава добивът на петрол и природен газ и производството на химическата промишленост. За необичайно големия размер на щетите допринася фактът, че той удря гъсто заселени градски райони по-продължително отколкото други урагани. Въпреки че общият размер на щетите в Карибския басейн е по-малък, относителните загуби спрямо общото имущество представляват значително по-висок процент. Така отново се потвърждава хипотезата, че колкото по-развита е дадена икономика, толкова по-бързо се справя с последствията от подобни бедствия.

Скокът на цената на биткойн

На 17 декември цената на най-популярната криптовалута, биткойн, достигна своя връх от 19 694.68 долара. След това тя започна да се понижава и на 20 декември вече е 16 454.72 долара (тоест спад от над 3 200 долара за 3 дни). За сравнение в края на 2016 г. тази цена е 968.23 долара. Това означава на практика, че възвръщаемостта от притежаването на биткойни за период от почти една година е1 599%! На фона на нулевите лихви по банковите влогове подобно развитие поражда основателни съмнения за наличието на спекулативен балон. Данните показват, че реализираният растеж на стойността на биткойн превишава дори този в прословутата история за цената на лалетата от 17-ти век. Скорошна анкета на авторитетния WallStreetJournal показва, че 96% от икономистите, участвали в нея, вярват, че такъв балон е налице. Според тях въпросът е не дали балонът ще се спука, а кога и колко голям ще е спадът на цената.

Не по-малко убедителни са аргументите против. Привържениците на криптовалутата дори твърдят, че всъщност тя все още е силно подценена. През 2017 г. се случиха няколко неща, които увеличиха доверието в нея. През август беше повишена скоростта на трансакциите, без това да застраши сигурността или децентрализацията им. През декември бяха улеснени малките трансакции, чието извършване не изисква големи такси. Освен това авторитетни американски борси декларираха, че ще започнат търговия с фючърси върху цената на биткойн на техните платформи. Един от очакваните резултати от това е намаляването на волатилността на цената, която се явява съществен проблем пред криптовалутата.

От една страна рязкото поскъпване на биткойн привлича все повече нови инвеститори. Въпреки това пазарната капитализация на биткойн е едва 290 млрд. долара. Тя е значително по-малко от тази на златото, която надвишава 7 000 млрд. долара. Евентуален дори значителен спад спрямо скорошната рекордна цена се разглежда от много потенциални инвеститори само като още по-добра възможност за покупка, която би им позволила реализирането на по-висока възвръщаемост в бъдеще.

Друг фактор, който подкрепя дългосрочно биткойн и останалите криптовалути, са проблемите, произтичащи от използването на парите, създавани от централните банки, и регулираните от тях банкови системи. Съвременните пари нямат вътрешно присъща стойност, тяхната полезност произтича от това, че са законно платежно средство. Те се създават с минимални разходи и се обезценяват бързо. Освен това търговските банки работят на принципа на частичните резерви и имат нужда от постоянен достъп до ликвидност. Същевременно те разполагат с недостатъчен собствен капитал и като цяло са силно зависими от централната банка. Настоящият дизайн на финансовата система я прави податлива на периодични кризи, като всяка следваща е с по-големи негативни последици от предишната.

Създателите на криптовалутите имат амбицията те не само да са допълнение към съществуващата финансова система, но да я заменят с по-стабилна. В дългосрочен период дигиталните валути ще се опитат да се докажат не само като средство за размяна и за измерване на стойността, но и като средство за натрупване. Последната функция не е сред предимствата на съвременните пари, но все пак те изпълняват достатъчно добре своето предназначение. От друга страна криптовалутите също нямат вътрешно присъща стойност. На практика все още липсва солидна криптовалута, която да създаде всеобщо доверие не само поради използването на авангардна технология, но и поради покритието си с реални активи.

Промените в ръководството на Фед

Федералният резерв на Съединените щати е най-голямата и най-влиятелната централна банка и по тази причина промяната на председателя и на други членове на управителния съвет на тази институция е важно събитие за целия финансов свят. Това се случва поради изтичането на техните мандати. По принцип от централните банки се очаква да поддържат стабилността на цените, но Федералният резерв има задачата да съдейства за висока заетост в американската икономика. След като Световната финансова криза се счита вече за преодоляна и започна процес на ускоряване на инфлацията по света, от Фед се очаква плавно да повишава лихвените проценти.

Кандидатите с най-големи шансове за членове на управителния съвет са демонстрирали позиции през годините, че паричната политика би трябвало да бъде по-рестриктивна, тоест тя да се използва в по-малка степен като средство за краткосрочно стимулиране на икономическата активност. От друга страна обаче икономическият растеж в страната е скромен, като дори Европейският съюз успява да реализира по-висок темп, отколкото Съединените щати. Освен това амбициите на изпълнителната власт са за създаване на нови работни места, повишаване на доходите и инвестициите. Поради това е възможно през първите месеци от своя мандат новото ръководство да не бъде толкова загрижено за ценовата стабилност.

Споразумението за свободна търговия между ЕС и Япония

Това споразумение е позитивен сигнал към целия свят, че правилната посока на икономическото развитие е да се намаляват пречките пред свободната търговия. То обвързва по-тясно икономики, които генерират около 30% от световния брутен вътрешен продукт. В резултат от споразумението общият износ на стоки и услуги от ЕС за Япония се очаква да надвишава 100 млрд. евро годишно. Позитивни ефекти се очакват за всички отделни членове на ЕС. Освен ползите за потребителите такива ще има и за европейските производители, като се очаква негативните ефекти да бъдат ограничени.

Нетният ефект за глобалната икономика не е особено голям, тъй като се очаква да е около 18 млрд. евро годишно. По-важен е излъченият сигнал. Като се има предвид и фактът, че Китай също показва по-голяма готовност за ограничаване на търговските бариери, това дава основание за оптимизъм относно дългосрочните перспективи пред световното икономическо развитие.