Средната цена на една нощувка за българи се е повишила с 15,9%, при 9,2% за чужденците

Чуждестранните туристи носят повече приходи от българските

Туризмът има значителен принос за българската икономика от гледна точка на добавената стойност, заетостта, притока на средства и постъпленията в държавния бюджет, които създава. Приносът на туризма е необходимо да бъде изследван, тъй като той съчетава продажбата на различни услуги и продукти. Прекият ефект се състои в потреблението от местни и чуждестранни туристи на услуги по настаняване, сервиране на храна и напитки, възстановяване, транспорт, посредничество от туроператорски и туристически агенции, посещение на културни и спортни мероприятия, както и покупката на стоки до определена стойност, които също се отчитат като приходи от туризъм.

Според най-скоро оповестените налични данни, през 2021 г. общите разходи за продукти за крайно потребление от туристи възлизат на 5,7 млрд. лв., от които 4,4 млрд. лв. са направени от чужденци. Това означава, че през 2021 г., която все още беше относително слаба заради страховете от COVID-19, туризмът е генерирал приблизително 5,3% от общото потребление в страната, а през 2024 г. вероятно тази стойност е по-висока.

След споменатия по-горе шок през 2020 г. следващото предизвикателство, пред което се изправи туризмът, беше рязкото ускорение на темпа на инфлация през 2022 г. и най-вече през 2023 г. Потребителите обаче имаха нужда от пътувания заради предходните ограничения и страхове и затова този фактор не повлия съществено. През 2024 г. общата инфлация се забави осезаемо, но високите цени останаха и това започна по-силно да въздейства върху избора между местни и чуждестранни дестинации. Потребителите отново започнаха да сравняват съотношението цена-качество, което се промени и в немалко случаи във вреда на местните доставчици на услуги.

Развитието на технологиите през последните години позволява намирането на разнообразни дестинации, лесно сравнение на цените и достъп до отзиви от действителни потребители на услугите, които да дадат възможност за избор и за правене на резервации бързо, лесно и без участие на посредници. Важен принос имат и т.нар. нискотарифни авиокомпании, които имат редовни линии най-вече до София, което даде силен тласък на развитието и на тази дестинация.

Ето защо публикуването на данните от Националния статистически институт е добър повод за оценка на приключилия летен туристически сезон – т.е. периода май-септември.

Чуждестранни туристи

Общият брой посещения на чужди граждани в страната през разглеждания период е 7,76 млн., тоест растежът им на годишна база е 4,3%. Посещенията с цел почивка и екскурзия са 3,86 млн. и отбелязват относително висок растеж от 8,5%, служебните пътувания са почти 600 хил. (3,6% растеж), а останалите са 3,31 млн. и се понижават незначително с 0,1%. Разбира се, при съставянето на тези данни са възможни неточности.

Петте страни, от които в България пристигат най-голям брой чужденци според класификацията на пътуванията за почивка и екскурзии през летния сезон на 2024 г., са Румъния, Украйна, Полша, Турция и Германия. Общият брой посещения от Румъния са почти 1,27 млн., от които почти 800 хил. са с посочената по-горе цел и по този начин те надхвърлят 1/5 от всички посетили страната с такова намерение. Разбира се, Европейският съюз е източник на най-голям брой посещения в страната (почти 56%), но всъщност е логично основополагащият фактор да бъде географската близост. Така общо от съседните на България страни (Румъния, Турция, Северна Македония, Гърция и Сърбия) са пристигнали над 37% от туристите от тази група.
Най-голямо нарастване на броя посещения има от Украйна (110,1 хил.), следвана непосредствено от Румъния (109,7 хил.) и далеч по-назад е Турция (43,7 хил.). На другия полюс са Русия, Израел и Съединените американски щати, при които спадът е съответно с 36,2 хил., 24,5 хил. и 15,4 хил.

Броят посетители е един от факторите за реализиране на приходи от туризъм, но важни са също така и престоят на чужденците и какви услуги и продукти консумират, докато са тук. Така следващият показател, за когото са налични данни, е броят пренощували лица. Тук отново убедителен лидер е Румъния с 803,8 хил., като растежът спрямо предходния летен сезон е 5,1%. Тъй като общият брой пренощували лица се увеличава с 5,5% на годишна база до 2,86 млн., относителният дял на румънските туристи слабо се понижава от 28,2% през 2023 г. на 28,1% през настоящата.

Пренощувалите лица от Украйна  се увеличават с 48,8% на годишна база (единствено Япония е с по-висок темп на растеж, но спрямо значително по-ниска база) и достигат 261,5 хил. и заемат второто място като по този начин изпреварват Полша (255,8 хил.) и Германия (190,6 хил.), чиито относителни спадове са съответно 11,1% и 13,7% на годишна база, докато при Обединеното кралство и Чехия се реализират растежи (съответно 8,4% и 13,8%) и така броят пренощували лица достига съответно 181,1 хил. и 159,1 хил. Тези шест страни представляват общо 64,8% от чуждестранния пазар.

Важен показател е реализираният брой нощувки, който през летния сезон на 2024 г. достига 12,7 млн. и нараства с 4,6% на годишна база. Това е добра новина, която показва, че България все още остава предпочитана дестинация за почивка на чужденци. И тук убедителен лидер е Румъния с почти 3,08 млн. нощувки и относителен дял 24,3%, и отново с малко по-нисък от средния темп на растеж (4,3%). Равнището на покупателна способност на доходите  в Румъния изпреварва това в България, но средното ценово равнище там е по-ниско и това би могло да се яви пречка пред по-нататъшното развитие на този пазар. Разбира се, възможността румънците да използват личен транспорт е предимство, както и по-малката дистанция, която трябва да изминат спрямо почивка в Гърция или Турция.

Второто място се заема от Украйна (отново изпреварва Полша и Германия) и вероятно фактор за това е и проявеното гостоприемство към бежанците от войната и възможността посещението тук да бъде съчетано със срещи с близки и приятели. Нощувките на украински туристи достигат почти 1,53 млн. и нарастват с 501,7 хил., като растежът им е 48,8% на годишна база. По този начин приносът им към нарастването на общия брой е съществен (над 89%).

Броят нощувки на туристи от Полша и Германия спада (съответно със 195,9 хил. и 183,1 хил.) като заради това относителните им дялове се понижават с 2,2 и 1,9 процентни пункта спрямо 2023 г. до 11,2% и 8,2%. Нощувките от Обединеното кралство и Чехия обаче се увеличават съответно с 88,7 хил. и 122,7 хил., поради което и относителните им дялове нарастват. Броят нощувки от посочените шест страни вече е 71,1% от всички, което прави България силно зависима от тях и показва необходимостта от развитието на нови пазари.

Българите и приходите

Причината да обърна толкова сериозно внимание на чуждестранните туристи е, че те носят повече приходи за сектора от българските. Всъщност обаче обшият брой пренощували български туристи в местата за настаняване през летния сезон на 2024 г. е приблизително 2,77 млн. и нараства с 3% на годишна база. По този начин те са над 3 пъти повече, отколкото са румънските. Само че делът на националните туристи от общия брой е малко под половината – 49,2%, и се понижава спрямо 2023 г., когато е бил 49,8%.

През разглеждания период броят нощувки от местни туристи достига 7,6 млн. и се увеличава с едва 1,3% на годишна база. Така относителният им дял спрямо общия брой нощувки (20,3 млн.) е 37,6% и се понижава от 38,3% през миналия летен сезон.
През сезон 2024 общите приходи от нощувки са достигнали почти 1,74 млрд. лв. и нарастват с 15,3% на годишна база. Анализът на източниците на този растеж показва, че реализираният брой нощувки се е повишил с 3,4%, което е резултат от увеличението на броя пренощували лица с 4,2% и спада в средния брой нощувки на едно лице с 0,8% на годишна база. От друга страна цената на една нощувка се е повишила средно с 11,6% спрямо миналата година. Това показва, че повишаването на цените в туризма е по-високо, отколкото е средно за потребителската кошница.

Приходите от местни туристи представляват 32,5% от общите като се повишават със 17,4% на годишна база. Така делът на тези приходи към общите се повишава спрямо миналата година, когато е бил 31,9%. Факторният анализ показва, че броят нощувки е нараснал с 1,3% в резултат от по-големия с 3% брой пренощували лица и спада в средния брой нощувки на едно лице с 1,6%. Средната цена на една нощувка за българи обаче се е повишила с 15,9% при 9,2% за чужденците.

За развитието на цените има различни обяснения. Едно от тях е свързано със средния брой нощувки на едно лице – при българите той е с почти 1,7 дни по-малък отколкото при чужденците. Обяснението за това е, че има по-голям брой туристи за уикенда, които по този начин обаче не могат да се възползват от отстъпки в цените заради малкия брой нощувки за текущата си почивка. Общият им брой от няколко уикенда вероятно става по-голям от този на чужденците, но това не им помага за отстъпки.

Средната цена за нощувка през сезон 2024 е била 85,8 лв., като за българите е била 74,1 лв., докато за чужденците – 92,8 лв. Обяснение за това може да се търси във факта, че по-голяма част от чужденците се ориентират към по-големи вериги с пакети от типа „всичко включено в цената“, но това ограничава потреблението им извън хотелите, в които са отседнали. Все пак в пика на сезона през август българите са плащали по 76 лв. срещу 101 лв. от чужденците за нощувка. Средната цена на почивка за 1 лице е била 411,7 лв.

Разбира се, секторът би могъл да се опита да привлече националните туристи, които предпочитат съседните дестинации като Гърция и Турция. Такава възможност беше налице поради наложените ограничителни мерки във връзка със разпространението на COVID-19. Само че дори краткосрочно да имаше ефект, предпочитанията към тези дестинации не бяха променени и за това допринася споменатото вече съотношение на качеството спрямо цената. Туристическият сектор в България трябва по-ясно да осъзнае, че услугите му са част от много конкурентен глобален пазар и трябва да инвестира както в нови хотели и съоръжения, така и в персонала си, без когото бизнесът е невъзможен.