Човекът, който уж щеше да върне величието на Америка, е тежък провал и същинско нещастие за страната

Доналд Тръмп обича суперлативите. И суперлативите също обичат Доналд Тръмп, макар и не по начин, който би му допаднал. Обявеното за „най-великолепно” президентство в американската история всъщност се оказва толкова объркано, непрофесионално и егоманско, че направо е трудно да се намери някакво сравнение за него. Главната причина е личността на Доналд Тръмп. С всеки изминал ден става все по-ясно, че човекът, който уж щеше да върне величието на Америка, всъщност е тежък провал на този пост и същинско нещастие за страната си.

На Тръмп му липсва общо-взето всичко, от което се нуждае най-могъщият човек на света. Той пое този пост почти без политически опит, а и до днес сякаш изобщо не разбира как работи политиката – както в рамките на конституционната конструкция в САЩ, така и в международните отношения. Историята не го интересува. Зад фукливостта му напразно ще търсим някакво съдържание. Неговата магическа думичка „сделка” засега не е разгърнала никакви вълшебни сили, включително и в собствената му Републиканска партия. Очевидно Тръмп беше изненадан не само от победата си на изборите, но и от факта, че един президент трябва лично да се замисли над въпроса какво точно желае и какво смята да постигне.

Главното действие в сегашното Тръмп-шоу.

Така се оказа, че най-трудната част от неговата служба трябваше да поемат онези, които влязоха заедно с Тръмп в Белия дом. Към този екип бяха насочени надеждите на хората в страната и в чужбина, макар че той беше авантюристична смесица от финансови акули, близки роднини и фанатици, всеки от които преследваше собствените си цели. Стажантът в Овалния офис реагира на интригите, окопните войни и дилетантизма в най-близкото си обкръжение така, както в някогашното си телевизионно шоу: започна да уволнява наред. Натирени бяха неговият говорител, неговият съветник по националната сигурност, шефът на кабинета му, главният имитатор (Скарамучи), а сега и главният му стратег. Главният му зет също не бива да се чувства в безопасност на сцената на сегашното Трумп-шоу.

Ако се вгледаме внимателно в поводите и причините, поради които Трумп уволни всички тези хора, ще стигнем до извода, че той спокойно можеше да уволни и самия себе си. Защото и в неговата лична сметка са записани чистосърдечни дрънканици с руски събеседници, лъжливи показания и симпатии към националистическите и расистките движения в страната. Разбира се, няма как обаче той да се самопожертва в полза на самия себе си.

Всички свързват оставката на Банън с надеждите, че в Белия дом най-после са победили „умерените” – или пък, че след като е усетил сред републиканците натиска да бъде свален, президентът вече се вижда принуден да влезе в сътрудничество с „естаблишмънта”. Досега обаче на няколко пъти се случва едно и също: уволнения и декларации, които се приемат като знак за нормализиране на неговото президентство, а после Тръмп отново се връща към познатите си мисловни клишета и към рефлекса час по час да пише в „Туитър”. Освен това Банън, който очевидно смята себе си за истинския Тръмп, ще продължи да развява флага на националистическия лагер и с помощта на своите си „оръжия” да тласка Тръмп към война с глобалистите. Двамата се разделиха не поради непреодолими мирогледни различия. Просто на Тръмп му писна да бъде марионетката в ръцете на Стивън Банън.

Тръмп е не причината, а симптомът и резултатът на дълбоките разломи и размествания на пластовете в американското общество. Но този президент нито иска да потуши гражданската война, водеща се вече в главите на много американци, нито пък разполага със средствата за това. Тръмп е нарцис, който мисли в черно-бели схеми, а това само задълбочава разломите в неговата страна и отчуждението на Америка от нейните съюзници. В редиците на републиканците също вече се шири ужас от това как слонът в Овалния офис тъпче с нозе всичко, градено от цели поколения. Те обаче не биха тръгнали към импийчмънт, който от една страна ще бъде самопризнание за политическия им фалит, а от друга изисква преодоляването на много сериозни юридически и политически препятствия. Освен това при едно такова развитие на нещата, последователите на Тръмп, насъсквани от Банън, веднага ще решат, че е дошло време за революция.

Тъй че опитните и разумни хора, каквито все още има в обкръжението на Тръмп, би трябвало да преследват една-единствена скромна цел: да осигуряват на президента колкото е възможно повече време за… игра на голф. На Тръмп не му мигна окото, когато тръгна уж да спасява Америка от лапите на „истаблишмънта” именно с екип от милиардери и военни, идващи от същия този истаблишмънт. В този негов военно-промишлен комплекс тъкмо генералите внасят елемент на умереност и рационалност, който под управлението на президент с характера на Доналд Тръмп е животоспасяващ, и то не само за Америка.

Той удари популизма

Все пак президентството на Тръмп има и един положителен аспект, който не бива да се забравя: то нанася удар върху популизма, поне в Европа. Популистите обичат да повтарят, че са по-честни, по-ефикасни, по-безкористни и по-близки до народа, отколкото са политиците от “старите партии”, поддържащи “статуквото”. Никой досега не е съумял тъй убедително да разобличи тези фантазии, както президентът Доналд Тръмп. Защото той е живият пример точно за обратното.