Със съдействието на българското правителство, в Скопие се нанася пореден удар върху българите в Македония

„Накъде вървиш, Българийо“? Това е книга, която водачът на македонското освободително движение Иван Михайлов публикува през 1937 г. и описва българската политика след преврата от 1934 г. Читателят с ужас вижда примери как под директното влияние на Белград, у нас са се обслужвали антибългарски цели и са преследвани български патриоти.

Днес ситуацията е още по-сложна, защото Белград не е променил своята политика на Балканите. Видяхме го при кървавото разпадане на Югославия през 1991 г. и събитията от тогава до днес. Но всичко това след 1944 и особено след 1954 г. започва да става и с подкрепата на Москва. На фона на непростимото българско държавно бездействие, тандемът Белград-Москва натрупа опит и наистина започна да разсъждава „мултиперспективно“, разработвайки алтернативни подходи в зависимост от развитието на ситуацията. Така спусканата от север политика на Скопие придоби доста широки рамки: от имитация на дейност за влизане в ЕС, до влизане в ЕС, но без дълбоки реформи, с цел вкарване на създадената в Белград и Москва непроменена държавна доктрина и разлагане на европейското единство отвътре. А ние дори нямаме добре разработен план А! Какво ли остана за алтернативен план Б?

От една седмица от Скопие пристигат информации, че под благозвучно звучащия за съвременното неолиберално евро-атлантическото ухо претекст за борба с руското влияние, се подготвя прочистване на всички българи в Северна Македония на държавни постове, които подкрепят българското вето. Този добре обмислен удар съвпада по време с изразената повърхностна позиция от българския премиер, че с ветото си България обслужвала руските интереси, тъй като Скопие и София оставали разделени. Всъщност те и в момента са разделени, но не по свое желание, а с благословията именно на Белград и Москва, срещу чиито домогвания уж някой у нас се борел!

Зад всичко това обаче се случва нещо потресаващо - със съдействието на българското правителство, в Скопие се нанася поредния удар върху българите в Македония. А това всъщност е директно обслужване на интересите на Белград и Москва, чиято основна цел е край Вардар да не останат българи, защото те са основната пречка за постигането на техните геополитически интереси. За пореден път сме неподготвени за ситуацията, в която истинският престъпник ни обявява за крадци и крещи и спонсорира по цялото евроатлантическо пространство писания с призиви „дръжте крадеца“. В тази насока Белград и Москва отново са няколко крачки напред, а у нас вече не само се снишават, но някои започват да обслужват този сценарий.

Играта наистина загрубява и става „ва банк“. Все по-упорито се носят слухове, че на най-високо ниво от страна на изпълнителната власт е заявено, че или ще бъде премахнато ветото, или премиерът Петков щял да подаде оставка. За да бъде всичко това прието по-смилаемо, подобен акт се представя като по-малкото зло, защото ако не станело така - идвало по-голямото зло - ГЕРБ и русофилите от Възраждане. Това е поредният пример за „мултиперспективността“ на стратегията на Москва, защото и премахването на ветото пак я обслужва.

България вече е изморена от политически проекти, които уж в нейно добро, я унижават и обслужват чужди интереси. Време и българското общество да се мобилизира и да спре поредното национално предателство. „Това е наш дълг и ние ще го изпълним докрай“. Така завършва своята книга Иван Михайлов през 1937 г. Дошло е време да продължим делото, за да бъдем достойни българи и европейци!