Докъде стигна делото срещу Любчо Георгиевски - председателят на българския културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля, обвинен от македонската прокуратура в разпространение на расистки и ксенофобски материали, за което може да бъде осъден на до пет години затвор? Какви са парадоксите в съдебната система в Северна Македония, каква е съдбата на Закона за амнистия и как вижда бъдещето на двустранните ни отношения. Тези и други въпроси обсъждаме с адвоката Насер Рауфи.

- Господин Рауфи, Вие сте един от най-добрите и популярни адвокати в Северна Македония. В момента сте защитник на обвиняемия Любчо Георгиевски от Битоля, председател на вече заличения в регистъра клуб „Иван Михайлов“. Какво Ви накара да се захванете с този казус? Питам Ви, защото знам, че много Ваши колеги македонци избягват да приемат дела с българи от държавата Ви.
- Най-напред да благодаря за оказаната ми чест за този разговор. Аз бях адвокат на вече несъществуващото сдружение „Иван Михайлов“ от Битоля, а сега съм адвокат на господин Любчо Георгиевски от същия град по наказателно дело, което се води срещу него в Основния съд в Битоля. Делото е заведено под №К 289/23 за извършено и продължаващо наказуемо действие „Предизвикване на омраза, раздор или нетърпимост по национални, расови, верски и други дискриминационни подбуди“ въз основа на чл. 319, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република Северна Македония и чл. 45, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република Северна Македония, плюс едно продължаващо наказуемо действие „Разпространение на расистки и ксенофобски материали посредством компютърна система“ въз основа на чл. 394-г от Наказателния кодекс и във връзка с чл. 45, ал. 1 от НК.

- Самото изброяване на обвиненията от страна на прокуратурата плаши сериозно.
- Приех да бъда адвокат по тези дела, тъй като, както винаги досега, искам да се боря за защитата на основните права и свободи на човека и на гражданина. Това косвено засяга делото, тъй като смятам, че със заличаването на сдружението Културен клуб „Иван Михайлов“-Битоля от Централния регистър на Република Северна Македония се извърши грубо нарушаване на чл. 11 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Това нарушение вече веднъж е потвърдено от присъдата на Европейския съд за правата на човека №74651/01, обявена на 15 януари 2009 г. по делото „Гражданско сдружение „Радко“ и Паунковски против Република Македония“. Пояснявам - в тази присъда се постановява, че Европейският съд за правата на човека не може да приеме, че името „Радко“, което е псевдоним на Иван Михайлов, както и неговите или идеите на неговите последователи, са отговорни за нарасналите неприятелски чувства на населението. Съдът приема, че при отсъствието на някакво конкретно доказателство, което да покаже, че с избора на името на Сдружението то се е определило за политика, представляваща реална заплаха за обществото и държавата. ЕСПЧ смята, че постановлението, основаващо се на името на Сдружението само по себе си не оправдава неговото разпускане. За съжаление, отново се извърши същото нарушение на чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека чрез заличаването на Сдружението „Иван Михайлов“-Битоля от Централния регистър на Република Северна Македония. Като упълномощен от Сдружението, съгласно правните последствия, произтичащи от решението, с което не се дава съгласие за използването на името „Иван Михайлов“ в названието, на 20.04.2023 г. внесохме жалба до Административния съд на Република Северна Македония, заведена под №У5, №519/23, по която все още не е насрочено разглеждане. Смятам, че обвиненията срещу Сдружението, които се смятат за несъвместими с актуалната политическа доктрина на Република Северна Македония, не ги прави несъвместими с правилата и принципите на демокрацията. Едни от основните характеристики на демокрацията са възможностите, които тя предлага за решаване на проблемите чрез диалог, без да се прилага насилие, дори ако въпросните проблеми са противоречиви и създават напрежение. Демокрацията успява там, където има свобода на изразяването. От тази гледна точка не може да има оправдание за разпускането на група само защото тя иска явно да дебатира по определени въпроси и да намери решение за тях съгласно демократичните принципи. Начинът, по който националното законодателство урежда свободата на сдружаване и нейното прилагане в практиката разкрива състоянието на демокрацията в съответната страна. Нашето намерение е да приложим всички правни средства, предвидени в законодателството ни, които, ако се окажат не в наша полза, да отнесем въпроса до Европейския съд за правата на човека. Сигурен съм, че Съдът ще се позове на вече установената съдебна практика и ще утвърди отново нарушение на конвенцията.

- Питал съм моя стар другар и Ваш колега Саво Коцарев защо се заема с най-тежките случаи в съда? За едната популярност ли, ако победи, или в името на истината, независимо за кого става дума? И Вие имате зад гърба си дела, които разтресоха обществото в държавата. Вашият професионален и личен мотив какъв е?
- Моят мотив не е от някаква изгодно и удобно за мен естество, но както по-горе споменах, професионалната ми ориентация е защитата на правата и свободите на човека. Освен защитата на основните права и свободи на човека, моята специалност са делата в Отделението за борба срещу организираната престъпност и корупцията към Основния наказателен съд в Скопие. Адвокатската кантора „Рауфи“ функционира без прекъсване от 1966 г. насам, когато баща ми става адвокат. По-късно, през 1987 г. и аз се включих в адвокатурата. Впрочем, една от причините за моя интерес към правата и свободите на човека е фактът, че баща ми беше дисидент и беше осъден заради „вербален деликт“ по времето на Югославия. И знаете ли защо - само защото беше поискал плурализъм, та изкара в затвора от 1958 до 1963 г.

- Не знам дали помните делото против Спаска Митрова от Гевгели през 2009 г. Един битов и семеен конфликт, който стана проблем в междудържавните отношения на България с Република Македония. Ако не беше адвокатът Шпенд Девая да се наеме, делото щеше да бъде изгубено напълно. Какво е това - знак, че правистите албанци имат повече влияние в правосъдната система у вас, или нещо друго?
- Мисля, че въпросът не се корени във влиянието на албанските прависти в правосъдната ни система, а е в индивидуалните им качества и характеристики. Смятам, че успехът в това дело се дължи на професионализма на колегата, за което говори и фактът, че сега той заема поста съдия във Върховния съд в Република Северна Македония.

- Тези дни имаше заседание на съда по делото срещу Любчо Георгиевски. Свидетел беше Ламбе Алабаковски, който преди време се опита да запали вратата на клуба. Какво е това, господин Рауфи - съдебен парадокс, комедия, подигравка или нормална ситуация в правосъдието?
- Разбира се, че това е един невиждан парадокс и наистина една правна рядкост, тъй като прокуратурата се опитва от пироман да направи жертва. Самото обвинение е нонсенс, тъй като господин Любчо Георгиевски е обвинен за това, че е публикувал на стената си в социалните мрежи цитатите на Иван Михайлов и още, че като администратор на фейсбук групата на Сдружението „Иван Михайлов“ е публикувал интервю с него, дадено пред хърватски журналист през 1970 г.! Обвиняват го също, че е разположил офиса на Сдружението в еврейската махала в Битоля, на място, където преди време имало център за събиране на млади евреи, и то преди войната. Това не само, че е парадокс, а е ситуация извън всякаква разумна логика.

- Един по-общ въпрос: има ли влияние политиката върху правосъдието на Северна Македония? Като премиер Никола Груевски го беше превърнал в инструмент за политически натиск. Неговият наследник Зоран Заев се опита да се разграничи от това, но и той ползва системата при гласуването на Преспанския договор. Как е сега?
- За съжаление, от момента, в който Република Македония стана суверенна и независима държава, изпълнителната власт не си маха ръцете от правосъдието. Да, съществува политическо влияние върху съда с тенденция на увеличаване. Съдебната власт е подчинена на политическото влияние и поради това не изпълнява обективния и субективен тест за независимост.

- Сега при вас върви дебат по повод Закона за амнистията. Колко правни и колко политически аргументи има за неговото приемане? Възможно ли е това да се прави за връщането на Никола Груевски и за промените в конституцията? Какво е Вашето експертно становище?
- Законът за амнистия не беше приет в законодателния дом, като против това той да бъде приет гласуваха тези, които го предлагаха, и по-точно правителството. Така се озовахме пред една правна конфузия, тъй като този закон мина на заседание на кабинета на Димитър Ковачевски, а същият този кабинет по-късно в парламента гласува против. Но аз смятам, че този Закон за амнистия не засяга бившия премиер Никола Груевски, а по отношение на промените в конституцията няма връзка с тях. Блокирането на вписването на българите в основния закон е резултат от популизма на опозиционните партии.

- Всички политици от Европейския съюз, които идват в Скопие, препоръчват върховенство на закона. Докъде сте с изпълнението на тази препоръка? Ще бъдем ли живи да видим осъществено всичко това? Същото важи и за България, си мисля.
- Лично аз не вярвам, че ще доживеем да видим всичко това. Върховенството на закона в Република Северна Македония не само че не бележи напредък, а напротив. С най-новите промени в Наказателния кодекс де юре и де факто вървим против върховенство на закона. И по-точно - легализираме и защитаваме корупцията и организираната престъпност. А корупцията е факторът, който застрашава демокрацията и правата на човека.

- Започнахме с Любчо, да завършим с него. Какви ще бъдат Вашите следващи стъпки в негова защита? Възможно ли е да му бъдат отправени и други обвинения?
- В конкретното дело, което се се гледа срещу него, нашите следващи стъпки са да направим предложения за разпити на свидетели, между които и известни историци, които ще разбият на пух и прах тезата на някои тукашни теоретици на прокуратурата. Ще предложим това, след като премине етапът на предложения на прокуратурата. Дали ще има нови обвинения против него, не бих могъл да знам, но ако това все пак се случи, не бих бил никак изненадан.

- Вашето мнение за бъдещето на отношенията между България и Северна Македония? Докога ще я караме така?
- Сигурен съм, че отношенията между нашите две държави в бъдеще ще се развиват съгласно Договора за приятелство и добросъседство. Не се съмнявам във вписването на българите в конституцията, след което смятам, че ще настъпи подобряване на отношенията. Между другото, искам само да обърна внимание, че този въпрос е политически, а аз съм аполитичен.

Нашият гост
Насер Рауфи е адвокат от Скопие. Известен е с участието си в защитата по едни от най-скандалните дела в Северна Македония - “Монструм” за убийството на петима души край Смилковското езеро и “Дива населба” за сблъсъка на полицията с въоръжена група мъже в Куманово.