Правителствата трябва да поставят планирането на поземления ресурс в центъра на политиките

Нарастващата конкуренция за земя застрашава международната и екологичната стабилност

Неравенствата и напрежението ще се увеличат

Натискът, свързан с използването на земята, се превръща в едно от основните екологични предизвикателства на съвремието, предупреди в задълбочен анализ преди време Chatham House. Конкуренцията за продуктивна и екологично ценна земя, както и за ресурсите и услугите, които тя предоставя, ще се засили през следващите десетилетия, тъй като нарастващото търсене на земя за земеделие допринася за задълбочаване на “поземлената криза”.

Точно в този дух преди дни Лондонското зоологическо дружество съвместно с Британското екологично общество публикуваха доклад за нарастващия натиск върху обработваемите земи, съчетан със заплахите от изменението на климата и кризата с разходите за живот. Никога не е било по-важно да имаме интелигентен и координиран подход към начина, по който използваме земята си, апелират учените от Острова.

Не разполагаме с достатъчно земя, за да правим всичко, което искаме да правим. Затова трябва да станем по-интелигентни - нуждаем се от интегриран подход, подкрепен от науката, при който да разгледаме в цялост това, от което се нуждаем - от храна, през жилища, до енергия и природа.

От своя страна Chatam House също изследва естеството на “богатството на земята”, като се отчита, че важните в световен мащаб ресурси са неравномерно разпределени между държавите. Неравенствата и напрежението ще се увеличат, ако конкуренцията между земеползването и ползвателите на земя не бъде преодоляна чрез политики, които отчитат националните ограничения, без да се отказват от амбицията за намаляване на глобалното използване на ресурсите. По този начин справянето с недостига на земя е глобален и политически проблем, но международното сътрудничество не е гарантирано.

Например, повишеното търсене на животински продукти ще продължи да стимулира промяната в земеползването и разширяването на селското стопанство. Докато потреблението на месо в много страни с високи доходи е достигнало плато, в развиващите се страни не се очаква подобно забавяне на ръста на търсенето до втората половина на този век. Много развиващи се страни ще трябва да отговорят на нарастващото вътрешно търсене на месо, като увеличат вноса си на месни продукти и култури, използвани като храна за животни. Голяма част от това търсене ще бъде задоволено от настоящите големи износители. Очаква се през следващите 20 години Бразилия, Китай, Европейският съюз, Русия и САЩ - заедно с Аржентина, Индия, Мексико и Виетнам да увеличат значително вътрешните си стада добитък. Това ще засили свръхексплоатацията на земеделските земи и загубата на дървесна покривка и местообитания - тенденции, които са сред най-силно изразените в Аржентина, Бразилия и Виетнам.

Ако нарастването на търсенето на храни продължи да се развива в съответствие с настоящите тенденции, до 2050 г. селскостопанското производство ще трябва да се увеличи с около 50% спрямо нивата от 2013 г., за да може да бъде в крак с тях.

В крайна сметка създаването на устойчив, “богат на земя свят”, ще изисква трансформационни промени в земеползването и неговото управление. Това означава намаляване на земния отпечатък на човечеството, системно и съвместно управление на световните поземлени ресурси и промяна на начина, по който се оценява земята и се финансира нейното стопанисване. Може би най-същественото е, че правителствата трябва да превърнат земята в неотложен приоритет и да въведат институционални промени, които да поставят планирането на поземления ресурс в центъра на вътрешната, външната и икономическата политика.

Дори и да гледаме скептично на данни от рода, че всяка секунда в света деградират здрави почви колкото четири футболни игрища, все пак в Earth.org изчисляват, че става дума общо за 100 милиона хектара всяка година. А недеградиралите здрави почви са в пряка необходимост за производството на 95% от храната на над 8 милиарда души.