Не всичко в парламентарния хаос предизвиква учудване. Възраждане, ИТН и МЕЧ работят по основната задача, която им е поставена - да доведат до пълна блокада и разруха политическата система на българската парламентарна република. Не може да не работят - те с тази цел са създадени, заради тази цел ги поддържат на публичната сцена. ГЕРБ са сдържани и спокойни, но видимо отчаяни. Не са в състояние да преодолеят бариерите, разделящи ги от тези, които са потенциалните им партньори както в парламента, така и в едно все по-отдалечаващо се като мираж редовно правителство. Сигурно си дават сметка за своята отговорност в издигането на тези бариери - но не могат да компенсират вината си, нито им се дава шанс да го направят. 

БСП е в ступора на своето вътрешно раздвояване. Оставката на Нинова не им откри нови хоризонти - очевидно не е бил само в нея проблемът. Сега се чудят дали по-скоро да се подчинят на дневния ред на Румен Радев, чиято цел е да ги претопи в своя политически проект, или да съхранят попуприкритите, но сериозни връзки с Пеевски и да играят негово ляво крило. ДБ продължават да пребивават в състоянието на хипнотична медитация. Без лидер, без дневен ред (след отхвърлянето на конституционните промени от КС) и без ясна представа за цел и перспектива, те инертно следват волята на коалиционните си партньори - ПП. От време на време ДБ проявява умерено несъгласие - по-скоро с цел да покаже, че все още става дума за някакъв вид коалиция, а не за водеща и следваща партия. В ДБ отчетливо разбират, че за да управляваш - трябва да преговаряш. Но не им стигат сили да го направят - по-лесно е да повтарят заклинанията на ПП.

ПП играят открита троцкистка игра - колкото по-зле, толкова по-добре. От една страна знаят, че не могат открито да се коалират с Възраждане и другите евразийски сили - които на свой ред искрено ги презират. От друга, омразата им към тези, с които могат да се коалират - към ГЕРБ - е толкова задушаваща, че на лицето им е изписано отчетливо тържество когато могат да кажат НЕ на всяка оферта идваща от Бойко Борисов. ПП съзнателно вървят ръка за ръка с ИТН и Възраждане към окончателно разрушаване на парламентарната демокрация в България. Поведението им поражда само един въпрос - дали освен съзнателно те и користно са се присъединили към путинистската коалиция в българската политика или просто се носят по инерцията, блокирани от ненавист и липса на перспектива. В единия случай става дума просто за организирана подлост - путинистите не се крият, вършат си работата открито и целенасочено, а харвардските претенденти лицемерят и рекетират. В другия случай става дума за обикновено скудоумие - затъмнение на съзнанието поради омраза, троцкистка неврастения и безпочвени илюзии за това, че когато разрушат всичко, точно на тях ще им дадат да започнат отначало...

ДПС-тата обитават своя раздвоен свят. Доган мечтае за реванш, но няма сили дори да даде едно подробно интервю на медиите. Пеевски арогантно оценява шансовете на принципа - "колкото по-зле - толкова по-добре". За разлика от ПП той не храни илюзии - впрегнал е всичко, с което разполага и многообразните му врагове често не съзнават колко добри услуги му правят с усилията си в полза на разрухата. Драмата очевидно приближава своя край. Надявам се разрухата да не погълне всичко, което България постигна за последните 35 години - но нямам особено голяма надежда за това...