Нито един университет не е получил полагаемата му се за заплати субсидия

Семестърът сега е между 100 и 800 лева

Съветът на ректорите не подкрепя предложението за отпадане на таксите във вида, в който то бе внесено в Народното събрание. На първо място, подобна уравниловка между всички студенти не е от полза нито на висшите училища, нито на студентите, нито на обществото. Не виждам логика да приравним студента, който полага усилия и труд и има висок успех и студента, който прекарва времето си в дискотеката или университетското барче, не влиза в час и не полага усилия, за да придобие знания. Не виждам и логика да сложим знак на равенство между студенти от уязвими социални групи и студенти в добро материално състояние. Не виждам причина и да натоварим заради отпадането на таксите с равна данъчна тежест цялото общество - от хората с минимална работна заплата до тези, които получават десетки хиляди лева месечен доход. 

Мисля, че на всички ни е ясно, че няма защо бедните да поемат в равна степен с богатите таксата на студента, който не посещава учебни занятия, не учи системно или на студента, който е финансово стабилен и материално осигурен. Ако трябва да използвам икономически език, отпадането на таксите за всички студенти без оглед на тяхното финансово състояние или мотивация за учене, задълбочава социалното неравенство в обществото ни и увеличава така наречения коефициент на Джини, мерещ маржа в благосъстоянието между най-бедните и най-богатите. 

И докато сме на икономическа тематика, още един аргумент дават колегите ни от икономическите университети в страната - подобна мярка противоречи на пазарните принципи и прави образователния пазар силно неконкурентен. 35 години учим студентите си, че през 1989 година бе осъществен преход от планова към пазарна икономика и пазарът е регулиращия механизъм в нея. Сега с това предложение потискаме основни пазарни принципи, убиваме конкуренцията между университетите и отваряме вратите им за всеки, без значение на неговия интелектуален потенциал.

Подобна мярка с отпадане на такси трябва да е насочена към конкретни уязвими групи или студенти с определен успех или други постижения като публикации, творчески изяви на студентите в университетите по изкуства, рационализации и патенти, характерни за студентите в техническите университети, участие в проекти. 

От такса следва да се освобождават най-добрите студенти, а не всички. Висшето образование не е на конвейер. Трябва да видим какво целим, кого искаме да стимулираме и поощрим, и тогава да освобождаваме от такса. Това биха подкрепили ректорите, защото ние се стремим към качество във висшето образование, а отпадането на таксите ще демотивира студентите без изключение – от отличника до най-слабия студент и от това не печели качеството. Напротив – губим всички.

Ако държавата е решила тези 150 млн. лв., с които щяха да бъдат покрити таксите за тази година, да бъдат насочени към студентите, то нека правителството коригира Постановление №90, касаещо студентските стипендии. Там в чл. 4, ал. 11 е посочено, че стипендията не може да е по-висока от 200 лева месечно. Ако отпадането на таксите бе мотивирано от предходното правителство с идеята, че ще облекчи живота на студентите, то много по-удачно е да се облекчи животът им, като се вдигне прагът на максимално допустимата стипендия. Нека се заложат целеви стипендии за отлични студенти, за студенти с определени научни, научно-приложни или учебни приноси и постижения, за студенти от социално уязвими групи. Нека тези стипендии да включват и отпадане на таксата. Никой няма да е против, но да е ясно кой ползва подобна придобивка от държавата и защо.

Младите хора са наясно, че безплатният обяд е типичен за социализма. Българските студенти са достатъчно грамотни, и сигурна съм, че осъзнават, че подобна мярка противоречи на пазарната логика. Таксите варират от 100 лева до 800 лева на семестър. Тези суми не решават на нито един студент проблемите с живота в големия град.

За съжаление до момента нито един български университет не е получил полагаемата му се за заплати релевантна субсидия. Казвала съм и друг път, че прага на търпимост на българската академична общност е голям, но усещайки шума в системата, обръщам внимание, че е възможно вместо на манифестации на 24 май работещите в българските университети да излязат по площадите на големите градове с други нагласи. Обръщам внимание, че това е най-пренебрегваната система в последните 3 години и че възнагражденията на работещите във висшето образование са позорно ниски. Напомням, че тази година държавата за пореден път поруга труда ни, като намали дела от БВП за висше образование от 0,75% през 2021 година, 0,7% през 2023 година до 0,6% през настоящата.