В Тексас няма нито въстание, нито безредици, а охрана на границата срещу инвазия от нелегални мигранти

Свидетели сме на ожесточен, но всъщност рутинен спор за юрисдикция между щатските и федералните власти, каквито е имало многократно

Напоследък руско-евразийската пропаганда извади от плесенясалите идеологически килери на Кремъл и Лубянка вехтата марксистко-ленинска измишльотина за “загниващия капитализъм”, който бил исторически “обречен на разпад”. В адаптираната за днешните реалности версия, тя гласи: “САЩ е на ръба на гражданска война" (за Европа – “ЕС се разпада").

Изострящият се правно-политически и юрисдикционен спор между властите в щата Тексас и федералната администрация на президента Байдън стана повод за истинско кресчендо в „русский мир“ на въпросната измишльотина. Даже впиянченият аватар на руския диктатор Путин, Дмитрий Медведев, се изока в тази посока от позицията на зам.-шеф на Съвета за национална сигурност на РФ. За да се внуши привидна достоверност, за гарнитура се хиперболизират оценките на маргинални или на значими, но крайно екстравагантни и публицистични гласове в американското общество, каквито винаги са съществували там. А съществуват не защото имат непременно нещо общо с реалността, а защото за разлика от руско-евразийските общества, където няма „друга гледна точка“, освен тази на господаря (авторитарната власт), американското общество е свободно и плуралистично и има всякакви гледни точки.

Какво наистина се случва в Тексас? Краткият отговор е, че няма никаква „конституционна криза“, защото властите - щатски и федерални - не предприемат произволни действия, а се придържат стриктно към конституционния инструментариум. И, второ, не се задава никаква „гражданска война“, а сме свидетели на ожесточен, но всъщност рутинен спор за юрисдикция между щатските и федералните власти, каквито е имало многократно. Към него се наслагват и предизборните сблъсъци между републиканци и демократи по проблема с нелегалната миграция.

Какъв е проблемът? Политиката на демократите и Байдън на „отворени граници“ и „хуманно третиране“ доведе до гигантски ръст на нелегалната миграция. По официални данни на граничните власти след влизането на Джо Байдън в Белия дом през 2020 г. до края на миналата 2023 г. са засечени 7,5 милиона незаконни преминавания на националните граници, от които 6,2 милиона на югозападната граница, предимно в щата Тексас. Става дума за нелегални мигранти, които са преминали и влезли в контакт с американските власти. Освен тях, даните сочат още 1,7 милиона души, които са влезли нелегално, без да са заловени или потърсили контакт с властите. Все едно цели държави са се пренесли в САЩ през изминалите три години.

Примерно - целокупното население на България и Северна Македония. Тази ситуация поражда напрежение в страната - социално, бюджетно и политическо. Затова се превръща в централен въпрос на президентската кампания. Републиканската партия и 45-ят президент на САЩ Доналд Тръмп са категорични противници на политиката на „отворени врати“ и настояват за силна охрана на границите. Водят се тежки преговори между двете партии в Сената за преодоляване на кризата, но и двете страни са крайно неотстъпчиви, включително поради предизборни интереси. Това, което засяга нас, в Европа е, че в тези преговори е пакетирана и помощта за Украйна.

Какво се случи през последните седмици? През декември 2023 г. се отбеляза рекорд - повече от 300 хиляди души нелегални мигранти. Само през граничния град Ел Пасо в Тексас дневно са преминавали по 1800 души. Граничните власти, които са подчинени на федералното правителство, наблюдават безучастно от криворазбрани „хуманни съображения“. Властите в Тексас, който е една от най-важните крепости на републиканците и въобще - на консервативна Америка, нямаше как да търпят това. Тексас има достатъчно историческо самочувствие и икономическа мощ, за да се противопостави с всички конституционни средства на една лоша федерална политика. Това е осмата икономика в света, с 2,4 трилиона долара БВП. По-голяма от икономиките на Канада или пък на Австралия, на Южна Корея, да не говорим за Русия.

За такива мащаби става дума. Критичната точка беше достигната в пограничното градче Ийгъл Пас на брега на Рио Гранде. Там, точно в района на градския парк Шелби, където реката е по-тясна и от съседно Мексико, денонощно нахлуват кервани с нелегални мигранти. Губернаторът на Тексас Грег Абът се намеси решително, като се позова на правото на самоотбрана, предвидено в Конституцията на Тексас. Мобилизира Националната гвардия, която е подчинена на щатските власти, да пази границата и постави заградителни съоръжения в реката и бодлива тел около самия парк. Администрацията на Байдън възрази и отнесе въпроса към Върховния съд на САЩ, в чиято компетенция е решаването на спорове между федерацията и щатите.

Съдът се произнесе на 22 януари 2024 г., макар и с предварително, неокончателно решение, че федералните органи имат право да премахнат загражденията. Тексас обаче отказа да се съобрази и приведе в действие чл. 1, ал. 10 от Конституцията на САЩ. Тази разпоредба предвижда, че отделните щати могат да не прилагат федералните регулации, ако станат обект на инвазия. Според Тексас този безконтролен приток на пълчища от мигранти има характер на инвазия, която нарушава суверенните права и сигурността на щата. Дали такава интерпретация е основателна, може да каже само Върховният съд на САЩ. Но на този етап това е съвсем легитимно решение на Тексас.

Освен съдебната опция, в такава ситуация федералният президент има на разположение две конституционни възможности. Първата е да федерализира Националната гвардия на Тексас, т. е. да изземе нейното командване. Това се е случвало неведнъж. Най-разпознаваемият извън САЩ пример датира от 1963 г., когато Кенеди федерализира 17-хилядната гвардия на щата Алабама и въпреки съпротивата на губернатора Уолъс, осигури достъпа на цветнокожи ученици и студенти до училищата и университета в град Бирмингам, предназначени дотогава само за бели. Различното в случая с Тексас сега е позоваването на „инвазията“, като основание да не се прилагат федералните решения. По принцип федерализацията на Националната гвардия е „ядреното оръжие“ при властови спорове с отделните щати. Байдън обаче ще бъде затруднен политически да вземе такова решение заради далновидния ход на губернаторите на други 25 щата, управлявани от републиканци, които обявиха подкрепа за Тексас и много от тях вече изпращат свои гвардейски части да пазят границата. Да се федерализира гвардията на повече от половината от американските щати е доста радикално решение, особено в предизборна година. Другата конституционна възможност на Байдън е с нищожна вероятност да бъде използвана - да се позове на един архаичен, но действащ закон от 1807 г., Insurrection Act, който предвижда, че по изключение федералната армия на САЩ, която няма право да действа на територията на страната в мирно време, може да бъде използвана при въстания и масови безредици.

В Тексас обаче няма нито въстание, нито безредици, а охрана на границата срещу инвазия от нелегални мигранти. Спорът ще се реши по съдебен ред и/или по пътя на политическите преговори. Байдън вече обяви, че е готов да затвори границата, ако в Сената се споразумеят. И няма да има нито „гражданска война“, нито „конституционна криза“.