Българинът е свикнал да го гази сатрап – султан, цар или президент

На ракийка и салатка ругае властимащите. После, като изтрезнее, отива да гласува за същите. Ония, които са му стъпили на шията

Парламентарната демокрация изисква политическа култура, каквато у нас липсва. Българинът е свикнал да го гази сатрап – султан, цар или президент. На ракийка и салатка ругае властимащите. После, като изтрезнее, отива да гласува за същите. Ония, които са му стъпили на шията.

По време на игото Петко Славейков вгражда тази национална особеност във възхвала на султан Абдул Азис:

Весели са наш народ,
Богу слава давай,
до небесен горе свод
песни му отправяй.

След Освобождението братушките ни поднасят на тепсия конституция. Тя е толкова демократична, че когато я приемат в Търново, повечето депутати не разбират за какво става дума. Доволни са само, че султанът е заменен с княз. Пак ще има някой свише, който да ги мачка!

Александър Батенберг обаче се мръщи на конституцията. Иска да го наричат Височество, а не Светлост, както е по основния закон. Чете тронното слово с калпак на главата, за да демонстрира презрението си към Народното събрание. Захари Стоянов го именува Малкото Наполеонче.

На 27 април 1881 г. нервите на Батенберг не издържат и извършва преврат. Хвърля конституцията в дворцовото кошче за боклук, свиква Велико събрание. Високият форум е призван да му гласува извънредни пълномощия за седем години напред. Инак ще ни остави осиротели, предупреждава князът.

На 1 юли с готови замастилени пера 304 велики депутати тичат да скрепят височайшата воля. "Всичко мина гладко като продукция на някой акт от "Норма" или "Аида", хроникира Константин Иречек.

През 1886 г. Александър Батенберг абдикира и настъпва така нареченото "безкняжие".

Няма кой да издевателства върху народа

Делегация тръгва из Европа да търси подходяща особа. Намира я във Виенската опера. Половин година уговарят подробностите по коронацията. Най-сетне на 25 юни 1887 г. в 1 часа подир пладне председателят на поредното Велико събрание тържествено обявява:

"Кандидатът е Негово Царско Височество Фердинанд Кобургготский, роден във Виена на 26-ий февруарий 1861 година, лейтенант на Австрийската армия от 11-ий Гусарский полк, син на Фердинанда Георга Август, който е женен за принцеса Клементина от Бурбон, Орлеанската фамилия, дъщеря на французский цар Луи Филип."

"Моля ви, господа представители – просълзен отронва председателят, – да приемете тоя кандидат и да гласувате единодушно, с акламация да изберете него за Български княз, с което ще му дадем възможност да дойде в България и да се отървем от тежестта, която лежи на плещите на Българския народ."

Депутатите стават на крака. Ураганно "Ура!", френетическо "Да живей!" и палещи дланите ръкопляскания люлеят залата. "Същото направи едновременно и публиката", документират парламентарните стенографи.

Фердинанд въвежда "личен режим", който е тъкмо по тертипа на българина. Монархът здраво стяга примката и нашенецът е мазохистично доволен. Така до погрома в Първата световна война, когато е принуден да абдикира. През 1918 г. личният режим продължава синът Борис ІІІ. Отначало плахо, после все по-агресивно. По негово време парламентарната демокрация окончателно деградира.

През 1934 г. картината е копие на сегашната

"Процесът на раздробяване на партиите тече с пълна сила – сочи проф. Тодор Галунов. – Появяват се много дребни формации, постоянно враждуващи помежду си и намиращи смисъла на съществуването си единствено в собственото си противопоставяне. Това дава "храна" на редица обществени дейци да поставят под съмнение ползотворната роля на партиите в политическата система."

И ето че на 19 май родината осъмва с преврат, извършен от Военния съюз и политическия кръг "Звено". Деветнайстомайците разпускат Народното събрание, забраняват всички партии, имуществото им е конфискувано в полза на държавата.

Кимон Георгиев оглавява служебно правителство и облича тогата на поредния сатрап. В тази стилистика той е и след преврата на 9 септември 1944 г. От него юздите поемат Георги Димитров и Васил Коларов. После идат Вълко Червенков и Антон Югов, а Тодор Живков отбеляза рекорд.

"Бай Тошо крадеше, но народът ядеше!", носталгично си спомня българинът.

През 1989 г. изгря лъжовната демокрация с нова мода народни водачи, консолидирани в президентската институция. Сегашната конституция регламентира:

"Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент. Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон. За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната."

Удари часът на Петимата от РМС

Колоната поведе Желю Желев, който обедини в едно "дисидент" и "президент". Всъщност той никога не е крил своите истински политически убеждения. В прав текст декларира:

"Ние, марксистите, първи в историята създадохме тоталитарен режим, тоталитарна държава – еднопартийна държавна система, изградена чрез насилствено унищожение на другите политически партии или чрез деградирането им до равнището на обикновени казионни организации, подчинени във всяко отношение на Комунистическата партия."

Като първи президент в новата ни история, Желю Желев извърши и първото национално предателство. Свика нещо като пленум, където марксистите решиха да признаят Република Македония. Без никакви предварителни условия, ей така – със замаха на гения. Македонистите усетиха нашето безгръбначие и започнаха да се гаврят с българщината.

След Желю се изредиха Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев, сега е Румен Радев. С орлов поглед и генералски пагони на раменете, той внушава респект на юначага. Стисна юмрук и се закани да вкара ума в главата на ония, които още мислят за парламентарна демокрация.