Нарастващият държавен дълг в някои държави от ЕС е предизвикателство

Ирландия и Кипър подобряват своите рейтинги благодарение стриктната фискална дисциплина

Понижението на икономическото доверие в еврозоната

През 2025 г. Европейският съюз (ЕС) ще продължи да се сблъсква с предизвикателства, свързани с нарастващия държавен дълг на част от своите държави-членки. Въпреки усилията за икономическо възстановяване и фискална дисциплина, различията между страните остават значителни. Докато някои държави прилагат успешни стратегии за фискална консолидация, други, като Италия, Франция и Гърция, остават сериозен източник на риск за икономическата стабилност на съюза.

Предизвикателствата изискват координирани усилия на европейско ниво за постигане на по-устойчиво икономическо бъдеще.
Франция остава една от държавите с най-голям държавен дълг в ЕС. В края на 2024 г. нивото му достигна 113,7% от БВП, и според анализаторите, без значителни реформи, дългът ще продължи да нараства. Основните причини са високите социални разходи и неспособността на правителството да приложи устойчиви мерки за фискална консолидация. Италия традиционно е сред държавите с най-високи нива на дълг в ЕС. А песимистичните прогнози са, че към 2025 г. дългът й ще надхвърли 140% от БВП, като основни проблеми остават слабият икономически растеж и трудностите при събиране на приходи. Високите разходи за обслужване на дълга също натоварват бюджета. Икономиката на страната е уязвима от лихвените проценти и трудностите в банковия сектор, които допълнително усложняват ситуацията.

Въпреки че Гърция постигна известен напредък в стабилизирането на финансите си, нивата на държавния дълг остават високи – около 150% от БВП. Възстановяването на икономиката се осуетява от бавния растеж и продължаващото натоварване на публичните финанси.

Испания също продължава да натрупва дълг, който се очаква да достигне около 102% от БВП през 2025 г. Високата безработица и разходите за социална защита затрудняват фискалната консолидация.

Белгия и Португалия също остават в списъка на страните с бързо растящ държавен дълг, като нивата на дълга се движат около 110-120% от БВП. Като втората по големина икономика в ЕС, проблемите на Франция имат сериозен ефект върху цялостната икономическа стабилност на съюза. Неспособността на правителството да наложи реформи и съпротивата срещу орязване на публичните разходи увеличават риска от дългосрочна задлъжнялост.

Докато част от държавите натрупват дълг, други, като Германия, Нидерландия и Скандинавските страни, поддържат относително стабилни финанси. Германия, например, планира да запази дълга си под 70% от БВП, като се възползва от високата си конкурентоспособност и икономическа стабилност. Предизвикателствата през германската икономика са големи, но през 2025 г. се очакват ключови решения за индустрията.

В същото време по-малки икономики, като Ирландия и Кипър, продължават да подобряват своите рейтинги благодарение на растежа и стриктната фискална дисциплина. Тези държави доказват, че устойчивото управление на публичните финанси е възможно, дори в условия на икономически предизвикателства.

В началото на 2025 г. Европейската комисия разпространи проучване, че доверието в състоянието на икономиката в еврозоната се е понижило през декември 2024 г. до най-ниското си равнище от над година. Понижението на икономическото доверие в страните от валутния съюз идва на фона на по-песимистични бизнес нагласи в промишлеността и на спад на потребителските нагласи. Те компенсират подобрението на бизнес настроенията в сектора на услугите, посочват авторите на проучването, цитирано от БТА.

Индексът, който отразява равнището на доверие в икономическото състояние на еврозоната, се понижава до 93,7 пункта през декември 2024 г. при 95,6 пункта, отчетени през ноември. Подобно ниво на показателя не е отчитано от септември 2023 г.

Индексът, отразяващ нивото на доверие сред промишлените компании от еврозоната в състоянието на икономиката, се срива до -14,1 пункта през декември при -11,4 пункта през предходния месец. Това е най-ниското равнище на този показател от юли 2020 г. Проучването на ЕК показва, че инфлационният натиск в еврозоната в края на миналата година остава сравнително слаб.