Международният натиск се усилва, като израелският премиер е упрекван, че с прекалено твърдите си действия си ще доведе до ескалация на конфликта, което вече се случва

Конфликтът в Близкия изток има сериозна опасност  да прерасне във война. На този етап между Израел и Хизбула, но с всички изгледи да се разрасне неконтролируемо. Израел не крие, че една от целите е безопасното завръщане на 60 хил. разселени израелци в домовете им в северните региони, като ако се налага, това може да бъде постигнато и със сухопътна операция в Ливан.

Разбира се, отдавнашната и най-голяма цел на Израел е както Хамас, така и Хизбула да бъдат за дълго обезкървени. За пълно унищожение е утопия да се говори, но след безпрецедентната операция с взривяването на хиляди пейджъри и радиостанции, при която бяха убити десетки - сред които и високопоставени командири в Хизбула, а хиляди бяха ранени, Израел нанесе сериозни загуби на проиранската шиитска групировка. Паралелно с това обаче откри и втори активен фронт, на който воюва след този, на който продължава сраженията с Хамас, които пък продължават все още да държат десетки заложници в контролираните от нея части на Газа.

Международният натиск над Израел за установяване на постоянно примирие също постоянно се увеличава, още повече че след всеки удар на страната над противниците им, има и убити десетки цивилни. Според ливанските власти, след последните атаки над страната, са загинали над 500 души, включително и десетки деца. Това неминуемо води до реакции от страна на международната общност, като дори стратегическият съюзник на Израел - САЩ вече ги предупреди да не задълбочават конфликта и дадоха ясни индикации, че се противопоставят на евентуална израелска сухопътна операция в Ливан.

Още през лятото администрацията на aмериканския президент Джо Байдън предупреди Нетаняху, че с увеличаването на атаките срещу ливанската въоръжена групировка, има сериозен риск и Иран да се намеси. Това неминуемо означава разширяване на страните участници в конфликта, което да доведе до пълномащабна война в региона. А Близкият Изток е буре с барут, на което фитилът е много къс и често му трябва само малка искра, за да се възпламени неконтролируемо.

Израел най-добре знаят това и отлично познават ситуацията, за да може да се говори за непремерени действия. Напротив. Освен съвсем логичното желание хилядите израелци да могат спокойно да се върнат по домовете си в северните райони, все по-сериозна е възможността скритата цел да е оцеляването на премиера Бенямин Нетаняху, който е подложен на унищожителни критики след атаките на Хамас от 7 октомври миналата година.

От една страна обвиненията са на близките, че той не предприема нужното и някои от заложниците още не са освободени, а други са убити. Близки на семействата на заложниците настояваха Нетаняху да направи обръщение и да поеме отговорността за това, че по думите им, е изоставил държаните в плен от Хамас. На 2 септември той направи това, давайки пресконференция, в която помоли страната си за прошка, но паралелно с това не промени посоката на действията си и безкомпромисността си по отношение на палестинската терористична организация, което доведе и до обвинения, че възпрепятства подписването на примирие с тях, с което застрашава живота на заложниците.

Не стихват и антиправителствените протести в страната, като при един от тях демонстрантите носиха празни ковчези около резиденцията на Нетаняху.

От друга страна международният натиск също се усилва, като израелският премиер постоянно е упрекван, че с прекалено твърдите си действия си ще доведе до ескалация на конфликта, което и всъщност вече се случва. Стигна се и дотам американският президент Джо Байдън да обяви, че според него Нетаняху не прави достатъчно за постигането на споразумение, с което заложниците да бъдат освободени и да бъде сложен край на огъня.

Според някои критици целта на премиера е поддържането на постоянно състояние на война, за да отпадне възможността - поне на този етап - за нови избори, които вероятно той ще загуби.

Макар дипломатическите совалки за деескалацията на напрежението в региона да не са спирали, все по-сериозни са индикациите, че сме на прага на мащабен конфликт, чиито последствия са непредвидими. Все още не е ясно и какви евентуални действия ще предприемат Хизбула и макар невижданата до момента - както с успеха си, така и с начина си на осъщестяване операция с взривовете на хиляди устройства на групировката, със сигурност рано или късно ще последва сериозна ответна реакция.

И въпреки че съзнателно политиците избягват да употребяват думата война, вчера и ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел призна, че сме на прага на пълномащабна война в Близкия изток. А безспорно, с действията, предприемани и от основните страни в конфликта - от едната страна Хамас и Хизбула, от другата - Израел, надали скоро ще настъпи примирие.