В книгата си "Необратими щети" журналистката от "Уолстрийт Джърнъл" Абигейл Шрийър показва как американски тийнейджъри решават да сменят пола си под влиянието на интернет.

Абигейл Шрийър, “Необратими щети”

Половата дисфория, наричана преди “разстройство на половата идентичност”, се характеризира с дълбок и постоянен дискомфорт от анатомичния  пол. (…) В исторически план, тя е засегнала нищожна част от населението (около 0,01%) и почти изключително момчета. През последното десетилетие ситуацията се промени драстично. На Запад се наблюдава внезапно увеличение на броя на тийнейджърите, които твърдят, че страдат от полова дисфория и се идентицифицират като “трансджендъри”.

За първи път в историята на медицината девойки по рождение не само присъстват сред онези, които се самоопределят като такива, но и съставляват мнозинство в групата. Защо? Какво стана? Как една възрастова група (тийнейджърите), която винаги е била малцинство сред засегнатите хора, е станала мнозинство?

Самотата на тийнейджърите в дигиталната ера

В САЩ юношеството практически е синоним на безпокойство при момичетата, че физически не са на висота. (…) Видните личности в социалните мрежи - т.е. най-интересните за днешните тийнейджъри “приятели”, с които прекарват най-много време - не показват такива несъвършенства. Грижливо подбрани и обработени в приложението Facetune, техните снимки определят стандарт за красота, който нито едно реално момиче не може да постигне. И те постоянно са в джоба на тийнейджърките, засилват опасенията им, че не са на висота, подхранват манията им по собствените им недостатъци или онези, които те възприемат като такива, като в същото време значително ги преувеличават. Много тийнейджърки от Z поколението, които попадат в мрежите на трансджендърния феномен, принадлежат към горната средна класа.

Дундуркани от родители, за които “отглеждам” е активен глагол, дори творението на живота им, често те са блестящи ученици. Докато не ги порази трансджендърската лудост, тези юноши се отличават със своята любезност, услужливост и пълна липса на бунт. (…) Интернет не им оставя нито ден, нито час почивка. Те искат да изпитат силните тръпки на юношеската любов, но по-голяма част от живота им преминава на iPhone. Опитват да се самонараняват. Пробват анорексия. Родителите ги изпращат при психиатри, които им предписват лекарства, за да притъпят настроенията им, което помага - освен ако целта не е била да не чувстват нищо.

Гаятри, едни проблемен случай наред с други

Гаятри винаге е била “много момичешка”, ми каза баща ѝ, индийски имигрант и лекар. Като дете обожавала изследователката Дора и принцесите на "Дисни". В колежа нейна приятелка от началното училище “направила преход”: започнала да пристяга гърдите си, обявила, че има ново име и помолила другите да използват мъжки местоимения, обръщайки се към нея. Родителите на Гаятри се представяли за прогресисти. По онова време нито един от двамата не направил голям въпрос от тази промяна, която изглежда не впечатлила дъщеря им. Но на следващата година, в трети курс, родителите на Гаятри ѝ купили лаптоп и след много препирни - смартфон. Тя започнала да прекарва много време в Tumblr и DeviantArt, сайт за споделяне на изкуство, който привлича голяма трансджендърска аудитория.

Тя започнала да говори на майка си за джендър идентичност. Родителите ѝ не подозирали връзка между думите ѝ и времето, прекарано в интернет. Дошло лятото и дългите дни се очертали пред нея като протегната ръка. Всички свободни мигове Гаятри прекарвала в интернет. Един ден Гаятри подхвърлила идеята да започне лечение с тестостерон и да се подложи на “операция на гърдите”. Родителите ѝ се разтревожили. Тя действала без тяхно знание. Бившата смотанячка на класа, Гаятри си измислила модерна трансджендърска тийнейджърска личност. “Лайковите” и емоджитата  в профила ѝ в Инстаграм говорели сами по себе си: тази нова идентичност била подобрена версия на самата нея. Като “транс момче”, Гаятри имала приятели - много приятели.

Числа и тенденции

През 2016 г. Лиза Литман, акушер-гинеколог, превърнала се в изследовател на общественото здраве, и майка на две деца, разглеждала социалните мрежи, когато забелязала една статическа особеност: няколко тийнейджъра, предимно момичета, от нейното малко градче на Роуд Айлънд, се обявявали за трансджендъри - всички в рамките на една приятелска група (…). Д-р Литман не знаела почти нищо за половата дисфория. (…) Но знаела достатъчно, за да установи, че числата са много по-високи от очакваното разпространение. (…) Увеличението наистина било безпрецедентно. В САЩ и западния свят се наблюдавал пик на тийнейджърки, съобщаващи за полова дисфория - патология, свързана със социалното обозначение “трансджендър”.

Между 2016 и 2017 г. в САЩ броят на транссексуалните хирургически операции на млади жени се е увеличил четири пъти, като това население ненадейно представлява  - както видяхме - 70% от всички транссексуални операции. През 2018 г. Великобритания отчете увеличение от 4400% спрямо предходното десетилетие на тийнейджърките, които искат да се подложат на терапия на пола. (…) През последното десетилетие, както откри д-р Литман, данните за полова дисфория сред подрастващите са се увеличили с над 1000%. 2% от гимназистите днес се определят като “трансджендъри” според проучване, проведено през 2017 г. сред тийнейджъри от Центъра за контрол и превенция на заболюванията. През 2016 г. лицата, определени като жени при раждането, представляваха 46% от всички хирургически операции за смяна на пола в САЩ. Година по-късно този процент беше 70%.

YouTube и тестостерон: ролята на инфлуенсърите в мрежата

Алекс Бърти, английски FtM («Female to Male» - Жена към мъж, бел. ред.) ютубър, несъмнено най-популярният (300 хил. абоната), направи видеоблог за първата си година на тестостерон. “Това е денят, за който никога не смеех да се надявам. Официално съм на тестостерон от една година. Преди хормоните страдах от самоомраза, ревност и завист, постоянно исках да се изолирам от останалия свят… Днес, година, след като започнах да приемам хормони, не бих могъл да бъда по-щастлив! Промените, причинени от тестостерона, наистина подобриха качеството ми на живот и преначертаха плановете ми за бъдещето”. Гласът му е по-дебел. Раменете му са по-широки, ръцете му по-внушителни, челюстта му по-квадратна. Мазнините му се преразпределят (по-малко в бедрата и ханша). И най-радостното за него: менструацията му е изчезнала. “За щастие, след два месеца Т. тя спря напълно, слава Богу. Тази година направих и операция на гърдите. Това е отделно нещо. Бих могъл да посветя милион видеа на хирургията на гърдите. В комбинация с хормоните, това накара напълно моята полова дисфория да изчезне. Така че, накратко, тестостеронът… е страхотен”. (…)

Инстаграм MtF (Male to Female - Мъж към жена) гуруто Кейли Корол, крехка жена със сини като очите ѝ коси, която прилича на обикновена тейнейджърка, предлага този “транс съвет”: “Няма нужда да сте сто процента сигурни, че сте транс, за да опитате хормоните, наистина, уверява последователите си Кейли. Може да опитате хормоните за три месеца. След този период започва да има трайни последици, но преди това може просто да пробвате и да видите как се чувствате. Страхотно е, толкова е просто. Хормоните не трябва да ви плашат”. Следователно не е необходимо да сте сигурни, че сте транс, за да приемате хормони. Всъщност Кейли добавя, че хормоналната терапия е “вероятно най-добрият начин да разбереш дали си транс или не”. Доказано е, че тестостеронът има пагубни странични ефекти, но рядко ще чуете да се говори за тях. Гурутата в YouTube и Инстаграм са там “за забавление” и повишените рискови от различни видове рак и профилактична хистероктомия не са наистина забавни.

Лечение, което далеч не е безобидно

Тестостеронът сгъстява кръвта. Транссексуалните момичета получават дози тестостерон от 10 до 40 пъти по-висока от тази, която тялото им обикновено би могло да понесе, за да предизвика търсените от тях промени. Има индикации, че биологичните жени, получаващи тези дози тестостерон, имат риск от сърдечна криза почти пет пъти по-висок от този при жените и два пъти и половина по-висок от този при мъжете. Дозата се определя от желаната физическа външност - а не от лечението на заболяване - тя се подчинява на естетически, а не на медицински критерии. Обикновено се оправдава използването на тестостерон за лечение на “полова дисфория”, но ендокринолозите, които го предписват, изглежда рядко оценяват ефекта му върху дисфорията на пациента. Те по-скоро изследват кръвното му ниво, за да се уверят, че тестостеронът остава в границите, нормални за един мъж. (…) Малко след приема на мъжки хормони настъпват постоянни промени.

Ако едно биологично момиче съжалява за решението си и спре тестостерона, космите по тялото и лицето му вероятно ще останат на мястото си, така както и растежът на клитора, дебелият глас и може би дори маскулинизацията на чертите на лицето. Въпреки че трябва да се поддържат огромни дози тестостерон, за да продължат ефектите от прехода, елиминирането на Т няма да върне тийнейджърката в изходната точка. Тестостеронът е съпътстван също от болки и неприятности. Съществува проблем с вагиналната атрофия, но и мускулни болки, силни крампи, дължащи се на ендометриоза, повишено изпотяване, внезапни промени на настроението и агресивност. Дългосрочните последици включват повишена честота на диабет, инсулти, кръвни съсиреци, рак и, както видяхме, сърдечни заболявания. Като цяло рискът от смъртност се увеличава. Съществува и един последен, неизбежен риск поради факта, че нито един пациент на Земята не приема лечението си точно по едно и също време: в даден момент едно младо момиче на Т ще получи инжекция ден или два след предвидения прием. (…) След всички тези безсмислени рискове и жертви, поне дисфорията е изчезнала, нали? Всъщност няма нито едно дългосрочно проучване, което да показва, че половата дисфория или мислите за самоубийство намаляват след медицински преход. Често дисфорията на млада жена се увеличава с тестостерона, тъй като тя осъзнава, че дори с мъжки глас, косми, квадратна челюст, пълен нос и гъста брада, тя не прилича съвсем на мъж.

Източник: "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова