Все още не е приета нито една оперативна програма

Все още не са предвидени компенсации за физическите лица, ползващи газ

Под въпрос са завишените компенсации за бизнеса

На 12 януари депутатите гласуваха на първо четене удължаване действието на Бюджет 2021 до 31 март.
Вместо да коригира параметрите на проектобюджета на втория служебен кабинет, изготвен от служебния министър на финансите Валери Белчев, то сегашният екип на това министерство реши да изготвя съвършено нов проектобюджет, игнорирайки изцяло предишния му вариант, което неминуемо ще доведе до известно напрежение в отделни бюджетни сфери, които страдат от недофинансиране. Под въпрос също са и завишените и относително справедливи като обем компенсации за бизнеса, отнасящи се до компенсиране на цените на електричеството и на природния газ, тъй като тези, предложени от правителството са твърде недостатъчни.

В средата на януари 2022 г. парламентът прие на първо четене доста странно решение, с което удължи срока на действие на Закона бюджета за 2021 г. до 31.03.2022 г.?!? Това бе сторено от народните представители под благовидния предлог, че по този начин над 1 млн. пенсионери, които получиха през месец януари т. г. по-малки суми, отколкото бе досегашната им пенсия + добавката от 120 лв., ще получат нова завишена добавка при получаването на пенсиите им през месец февруари и да се компенсира разликата, която не са получили с януарските си пенсии. Така те нямало да бъдат ощетени. Този въпрос предизвика справедлив гняв у почти половината пенсионери, получили по-малко пари през януари и е положително, че те ще бъдат компенсирани.

Остава открит въпросът защо не се изпълнява обещанието на министъра на финансите, че Бюджет 2022 ще бъде приет до края на месец февруари 2022 г.? От току що приетото изменение на Закона за бюджета за 2021 г. е видно, че новия Бюджет 2022 ще започне да действа от началото на месец април. През първото тримесечие на 2022 г. ще се разходва 1/12 от размера на разходите по актуализирания Бюджет 2021, но това ще става същевременно без санкцията на Народното събрание?!? Това на практика е законно, но едва ли е най-доброто решение от чисто фискална гледна точка, тъй като настоящата година, както и предходните две финансови години са извънредно тежки, предвид извънредните плащания за здравната криза предвид Ковид 19 и очертаващите се твърде големи компенсации за бизнеса и за гражданите, предвид инфлацията след месец септември 2021 г. Не е късно проектобюджета за 2022 г. да се внесе в НС до седмица-две и да се приеме от парламента до към 20 февруари.

 Проблемът е, че още не са предвидени никакви компенсации за физическите лица, които ползват природен газ за отопление, чиято цена само от 01.01.2022 г. нарасна с над 30% и над 3 пъти за една година?!? Трудно се издържа на тези цени и от бизнеса и от хората! Много остър е въпросът и със заплащането на текущите сметки за електричество и за природен газ от бюджетните субекти, в т. ч. училища, болници, университети, театри и др., които също са на свободния енергиен пазар и плащат през тежките зимни месеци няколко пъти по-скъп ток и газ, отпреди няколко месеца. Най-рано през месец април тези бюджетни звена ще имат завишени бюджети, а дотогава ще отминат зимните месеци с най-високо потребление, когато се плащат най-значителните сметки за енергоресурси, а част от тях нямат никакви собствени резерви. Не разполагат с почти никакви резерви и представителите на малкия и средния бизнес, които изнемогват от високите сметки на енергоресурсите и част от тях изобщо не са възобновили работа след коледните и новогодишни празници. Въпросът с относително балансираното компенсиране на бизнеса, в т. ч. дали ще има временно поне за 3 или за 6 месеца редуциране от 20% на 10% на ставката по ДДС към настоящия момент не е ясен?!? 

 Вторият съществен проблем, който следва незабавно да се реши и предстои в следващите 3-4 месеца да е постоянно на вниманието на новия МС, е приемането от ЕК на новите оперативни програми за Програмен период 2021 - 2027 г. За това изобщо дори не се говори от представителите на изпълнителната власт, а вече сме във втората година на новия програмен период 2021-2027 г. и няма все още приета нито една оперативна програма (ОП). Повечето от оперативните програми бяха изготвени от двете служебни правителства, а някои от тях бяха качени за обществено обсъждане на сайтовете на министерствата, които са управляващите им органи. И толкоз. Не е ясно обаче дали те са изпратени в ЕК за одобрение, ЕК предоставила ли е бележки по тях и най-вече кога се очертава да бъдат окончателно одобрени и най-накрая - кога ще се отправят първите покани до представителите на българския бизнес, на българската образователна и научна инфраструктура и на българските общини. Известно е, че част от парите от предходния програмен период 2014-2020 г. предишното редовно правителство на ПП ГЕРБ насочи към т. нар. Ковид мерки и част от парите, предназначени за модернизация и технологично обновление на бизнеса, предвидени за средата и второто полугодие на 2020 г. изобщо не стигнаха до визираните субекти. Редица предприятия бяха готови с редица проекти още преди година и половина, бяха платили на консултанти, а голяма част от тях не успяха да ги подадат през пролетта и лятото на 2020 г., когато изтече предишния програмен период, а оперативните програми за предприемачество и иновации през настоящия програмен период изобщо не е ясно кога ще стартират?!? С последните си резерви представителите на бизнеса заплащат значително по-скъпите ток и газ и поради това особено през настоящата 2022 г. средства за съфинансиране на проектите по ОП едва ли ще имат. Ето защо следва да се приложи за повечето покани за модернизация на индустрията ни схемата по т. нар. де минимис, при която съфинансирането е само 10% (при някои покани съфинансирането стигаше до 55% от гранта, което при сегашната икономическа ситуация е прекалено). Българската банка за развитие следва да разработи по-гъвкави схеми за съфинансиране на европейски проекти за бизнеса по ОП и своевременно да реагира на всеки перспективен европроект.

 Ресурсът по ОП за финансови инструменти, който ще се оползотворява чрез фондове, лицензирани от Фонда на фондовете с принципал министъра на иновациите и развитието и от офиса в София на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), също към днешна дата е неясен. Не е ясно дори и кои ОП ще разполагат с ресурс за финансови инструменти. Програмите „Джеръми“ и „Джесика“, които под формата на две инициативи, под мениджмънта на ЕИФ, още в програмен период 2007-2013 г. приключиха изключително успешно и редица стартъп компании и общински обекти на инфраструктурата в области, като култура, спорт, образование и др. бяха завършени и функционират.

Планът за възстановяване и устойчивост бе подготвен първоначално от предходното редовно правителство на ПП ГЕРБ, но не бе внесен в предвидения срок 30.04.2021 г., което бе обяснимо, тъй като е по-добре да се депозира в ЕК от следващия кабинет.

В крайна сметка Плана за възстановяване и устойчивост бе внесен едва на 15. Х.2021 г. и още при внасянето бе ясно, че за изминалата 2021 г. България няма да получи никакъв аванс от 13% от исканата сума, което и стана в действителност. В последните дни се обявяват от представители на изпълнителната власт някои нови моменти в плана, които се различават от този вариант на плана, внесен в ЕК от второто служебно правителство. Импонира на пръв поглед идеята за използването с ресурс от този план на геотермална енергия (тя обаче не е базова мощност, а вид ВЕИ), а България е богата на такъв ресурс, както понастоящем е реализирано в Турция от финландски специализирани в тази област фирми. Не става ясно обаче с кои т. нар. базови мощности ще бъдат заменени топлоцентралите, работещи с български въглища в Комплекса Марица Изток и край гр. Бобов дол.

Съвсем ясно е че 2000-3000 мегавата геотермални мощности не е възможно да се изградят, а къде и кога ще се изгражда нова АЕЦ и една или две нови ядрени мощности, съответно в Белене или в Козлодуй ще има, не е ясно засега? Все пак у нас са на склад в Белене два съвсем нови ядрени реактора, които са платени с парите на българския данъкоплатец. Не е ясно и кога у нас ще пристигнат и първите пари по Плана за възстановяване и устойчивост, но по всичко изглежда, че това ще стане най-рано в късната есен, а повечето държави от ЕС вече получиха освен аванса през 2021 г. и други суми от него?!?

Налице са и други проблеми във финансовата област, но изброените са най-важните на този етап и тяхното решаване не търпи повече отлагане.