БОЖИДАР МАНОВ, БЕРЛИН

Името му е известно в целия кинематографичен свят. Документалните му филми са изключително популярни, белязани с неговия авторски почерк и отрупани с редица най-авторитетни отличия. Продължава да работи с неотслабваща интензивност и големите кинофестивали не пропускат възможността да поканят в официалната си програма всеки негов нов филм. Селекциите на Кан и Берлинале са винаги отворени за него.
Но у нас май само някои професионалисти са чували името и гледали филмите му, докато зрителите въобще не знаят за неговото съществуване. А той не от вчера е сред най-изтъкнатите съвременни документалисти, макар че е правил и други филми. 

Роден е през 1964 г. в Пном Пен, столицата на Камбоджа. Там преживява кървавия ад при тоталитарната диктатура на червените кхмери (екстремно свиреп ултракомунистически режим) в т.нар. Демократична Кампучия през периода 1975-1979 година. Дори само статистиката е потресаваща: за тези 4 години са избити над 1,5 милиона невинни хора от общо 7,5 милиона население и това е мрачен рекорд на най-смъртоносния режим в цялата човешка история. Парите са отменени като платежно средство, чуждите езици и четенето на книги са забранени, избивани са преди всичко хора в градовете и особено тези с очила като „признак за грамотност“.

Невъобразим за нормалното човешко мислене екстремен терор над собствения народ. В кървавата кланица е избито цялото семейство на Рити Пан. По чудо той успява да избяга в Тайланд и оттам – в Париж като едно от малкото спасени сирачета. Проявените лични качества и късметът го водят във Френското национално филмово училище ИДЕК, днес с названието La Femis, където той преподава. Първият му документален филм „Site 2“ (1989) за съдбата на камбоджанските бежанци печели няколко международни награди. Продължението под заглавие „S21. Смъртоносната машина на червените кхмери“ (2003) разказва за зловещия затвор, където са избити хиляди невинни жертви, а днес е музей на зловещото минало. През 2012 г. издава автобиографичната си книга „Унищожението“. Огромен успех постига „Липсващата снимка“ (2013) с номинация „Оскар“ за чуждоезичен филм и наградата „Особен поглед“ в Кан. Други 5 негови филма са селектирани в Кан в двете конкурсни програми. А „Те убиха първо баща ми“ (2017) е с номинация БАФТА от Британската филмова академия. През 2020 г. Берлинале отличава “Облъчени” с наградата за най-добър докуменатлен филм. 

И сега Рити Пан отново е в Берлин с 24-тия си филм „Всичко ще бъде ОК“ (2022), подчинен на неотменимата му тема: насилието, репресиите и геноцида като обичайна практика на тоталитарните диктаторски режими над нормалните хора в обществото. Това е първият му филм изцяло продуциран в Камбоджа (по-ранните му заглавия са копродукция с Франция). Заглавието идва от надпис върху тениските на убити при граждански протести тийнейджъри в Мианмар (Бирма). Този път Рити Пан изненадва с амбициозен авторски експеримент и предизвикателно жанрово решение – документално-куклено фентъзи, осъществено върху сегментиран полиекран. В част от сегментите са вградени потресаващи хроникални кадри от богат документален архив, а в други – куклите са ефектни теракотни фигурки в традициите на местната камбоджанска скулптура. А във фонограмата се чуват автентични изстрели и взривове, смесени с  грухтене на диви прасета. Филмът е своеобразна рекапитулация на диктаторската практика по света като кратък исторически преглед. И този потресаващ разказ отеква като тревожна дистопия за несигурното бъдеще на ХХІ век, в която е концентрирана цялата авторска енергия и хуманно послание на Рити Пан.  

Малцина режисьори днес се ангажират с подобни болезнени разсъждения за съвременната цивилизация. Но внимателното вглеждане в историята от една страна, и във филмите на Рити Пан от друга, потвърждава тяхната необходимост. И затова съвсем справедливо той получи специална „Сребърна мечка“ за изключително художествено постижение!