Четете, докато още не са подпалили библиотеките

Не вярвам на нито една дума от теориите за “COVID-19”

Гимнастиката днес не е спортът, който бих искала да правя

Ванга ми каза: “Нешка, да се молим Бог да пощади Земята, защото алчността ще я унищожи”

- Г-жо Робева, на 26 май имахте рожден ден. Как го отбелязахте и кой е подаръкът и пожеланието, които ви зарадваха най-много? 
- По принцип не празнувам, с изключение на 70-годшния ми юбилей, но този път се получи празник, защото дъщеря ми, внучката и племенницата ми бяха подготвили специална програма с много подаръци. Многото подаръци обаче са и много работа, защото всичките бяха цветя за засаждане. Така, към моите 70 рози прибавих още пет, на които сега трябва да намеря място и да ги засадя. Друг прекрасен подарък, който получих и на който много хора може да се смеят, но аз много се зарадвах е един чувал с прегоряла тор. Един приятел журналист - Найден, пък ми намери точно такива галошки, каквито търсех, а те се оказаха дефицит. Колегите ми от София също ми изпратиха цветя за засаждане. Иначе, този рожден ден доста ме затрудни, защото като станах сутринта и вече имах 17 неприети разговора, затова реших, че ще оставя телефона и се забих в градината. Наистина не съм очаквала, че ще получа такива хубави пожелания от сърце и толкова много хора ще ми пишат, дори още не съм успяла да прочета всичките, а камо ли да отговоря. Много ме зарадваха и пожеланията на моите момичета, както и на моите танцьори и танцьорки от трупата.

- Предстои ли ви нов спектакъл с вашата трупа, след като ситуацията позволи?
- Бях предвидила през декември да си взема сбогом с публиката и ако се вдигне карантината може би ще направя този последен спектакъл. Идеята ми е отново да наберем средства за клуб по художествена гимнастика “Левски”.

- А окончателно ли е решението Ви да прекратите работата ви като треньор, с която донесохте толкова успехи на България и остана ли някаква горчилка във вас? 
- Приключих с треньорството и нямам навика да се обръщам назад, що се отнася до работата ми. Каквото било - било, имах прекрасни колеги и свестни деца. Бях попаднала на точното място, в точното време и с точните хора. Носехме радост на хората и се опитвахме да изграждаме личности. С някои успяхме, а горчилката идва, за да установи равновесието. Ако трябва да уточня, ще кажа, че художествената гимнастика днес не е спортът, който бих искала да правя, или заради който ще жертвам това, което съм открила, а то е природата. Не ми харесва новата гимнастика, нито ми харесват целите, които си поставя съвременния спорт, нито ми харесва пиара. Според мен, сами по себе си, големите резултати нямат нужда от голям пиар.

- Кое постижение като треньор е най-ценно за вас?
- Това е минало. Приключих. Правех го за хората. Докато помнят, ще бъде достижение, след това ще се забрави...

- Как обикновено протича един ваш ден днес?
- Още преди карантината заминах на село. Не ми липсват нито градът, нито шумотевицата, нито безсмислено забързаният живот. Живея сред природата - източник на енергия, но за съжаление не ми стига времето за работа. Това е друг вид работа, но интригуваща... По цял ден съм в градината, сред природата, която буди у мен все по-голямо любопитство. Внучката ми - също.

- А помагате ли на внучката ви Рада с уроците? 
- Да, към момента отговарям за предметите - човекът и природата, история и география. Слава Богу, предадох математиката и българския език на племенницата, но Рада все пак напредва в обучението и това, което е най-странното, че предпочита математика и български, вместо история и география. Но най-интересното за мен беше, когато в края на един проект за човек и природа Рада написа - тежко се живее с моята баба... (Смее се.)

- Контактите с нея сигурно много ви зареждат?
- Най-хубаво е, че спим заедно, което не съм правила с моето дете и е толкова приятно, когато се събуди сутрин и тя с такава енергия се мята върху мен, че аз є казвам: “Рада, толкова си поумняла, че главата ти тежи вече”. Хубаво ми е с нея и непрекъснато си говорим, а като прави проектите си за училище є помагам, но я карам първо сама да чете и после да изкаже своето мнение. Сега учихме за Троя, казах є, че съм била в Турция и съм видяла Троя и троянския кон. Тя пък ми сподели, че сутринта в час по музика са гледали един мой танц на самодивите от спектакъла “Мистерията Еньовден”. После, като свършат уроците и седнем да вечеряме и тя тогава прави своята програма, като пуска музика и танцува с такава енергия, че аз много є се радвам. Радвам се, че тази карантина изкара тук и даже не иска да се прибира. Предпочита с баба на село, отколкото затворена в апартамента.

- Липсва ли ви нещо по времето на тази дълга социална изолация?
- Не съм изолирана, не ми липсват никакви контакти. Оттук насетне, ако трябва да се върна в София, ще се чувствам ощетена. Ще ми липсва свободата, птиците, цветята, очакването, ще ми липсва истинския живот - далеч от всякаква суета.

- Вълнуват ли ви теориите, според които зад масовата психоза около “COVID-19”, се крият нечии интереси?
- Не, не ме вълнуват. Имам чувството, че вече съм преживявала нещо подобно... Може би лудостта на диктаторите, кладите, концлагерите, геноцидите... Не вярвам нито на една дума от тъпотиите и теориите, които непрекъснато преповтарят. Би трябвало да настояваме за отговор на един въпрос - миналата година колко бяха жертвите на тежкия грип, на който дадохме доста жертви? Лично аз боледувах, знам за какво ставаше въпрос! Жертвите бяха наистина много... Колко? Би трябвало, ако играят честно, да дадат пълната статистическа извадка за смъртните случаи и причините. Но истината е, че не ме интересува какви ги плещят. Като дисциплиниран гражданин и заради близките си спазвам препоръките.

- Наблягат на факта, че пенсионерите са най-застрашени от вируса?
- Е, от самото начало на промените, всички наши правителства, насочваха недоволството на младите срещу пенсионерите. Сега излиза, че заради пенсионерите, хиляди остават без работа, на всички се отнема свободата... А самите пенсионери, затворени в къщите си, обездвижени, както винаги сочени с пръст в ролята на необходимите виновници, ще имат няколко избора - да умрат бавно и мъчително в изолация и без лекарства, или да скочат от балкона, да увиснат на кабела... Защото и сънотворните ще струват скъпо.

- Виждате ли в тези събития в цял свят някакво наказание, или повод да се замислим за важните неща?
- Аз мисля. Откакто се помня все мисля. Разбира се, това не означава, че непременно мислите ми са във вярната посока. Тогава, защо да ги споделям. Всеки има глава на раменете си и ако има съдържание, да го размърда. Истината е, че на никой не му пука, какво мислят мъдреците, а камо ли пенсионерите.

- Има ли думи, или пророчество на Ванга, които са особено актуални за времената, в които живеем в момента?
- Ванга е била винаги актуална и толкова се е изписало за нейните пророчества, че ако хората искаха да ги чуят, България щеше да бъде друга. Пророците са гордост за всяка нация, но се сещаме за тях едва, когато се преобърне колата... Ванга ми е казвала: “Нешка, да се молим Бог да пощади земята, защото алчността ще я унищожи.” Това, което тя ни показваше е как може да се живее с толкова малко, а да се върши толкова много в услуга на хората и човечеството. Ванга знаеше своята мисия и че е изпратена да помага. Тя приемаше дори и престъпници, въпреки че не им показваше че знае, но на мен ми споделяше: “О Нешка, толкова черно виждам в този човек!” Опитваше се деликатно, с думи да им помогне и никога не е била груба.

- Коя тема, или събитие в страната ни ви вълнува по-силно от “COVID-19”?
- Тъй като “COVID-19” не ме вълнува, значи много други неща ме вълнуват повече, като например образованието, което получават нашите деца. Какво бъдеще очаква хора, като тях - осакатени интелектуално, физически, емоционално... Робство... От където и да го погледнете. Живот на кредит и под строг контрол. Прочетете, моля ви, “451 по Фаренхайт” - Рей Бредбъри... Четете, побързайте, докато не са подпалили библиотеките и не са пуснали електронните кучета... Четете и “Калки” - Гор Видал, ще направите аналогии, ще си помислите, че гениите предусещат нещата...

- Кои други спортове, освен гимнастиката харесвате и имате ли любим футболист?
- Радвам се на всеки български успех - в спорта, науката, изкуството... От футбол не се интересувам, там където става въпрос за пари и само за пари, където се договарят мачове и на най-високо ниво се установява корупция, това не са спортове, които ме интересуват. Познавах обаче, един футболист, той се наричаше Гунди и смятам, че това беше спортист и човек, достоен за уважение. Наблюдавах неговата игра и поведение, а в един момент имах възможността да се запозная с него и силно ме впечатли неговата скромност. Той ме поздрави за изключителните успехи, а аз тогава бях спечелила един бронзов медал! Това, един спортист да поздрави друг спортист с неговите успехи, говори красноречиво за него.

- Тодор Живков е държал много на спортните ни успехи. Кои негови качества бихте искали да видите в днешните политици?
- О, някои от тях се виждат. Добри ученици... Но не във всичко. А не познавам политик, който да не се е възползвал от успехите на зрелището наречено спорт. От древните римляни, гърци, та до сегашните демократи.

- Ванга често е казвала, че България трябва много да държи на отношенията с Русия. А какво казваше тя за Америка и другите големи сили?
- Че няма да ни помогнат и не се интересуват от нас. Това ясно се вижда и без Ванга. Е, учениците на Тодор Живков, трябва да се поразровят и проследят политиките му. От всяко положение, той беше политик. Интересен и в даден период от управлението си - полезен. Много полезен, както за народа си, така и за държавата.

- Вас лично, как ви промениха контактите ви с голямата ни пророчица? 
- И до сега не мога да се начудя, с какво заслужих привилегията да бъда допусната така близо до нея. Ванга беше мой Учител. За мен тя е Светица. Вярвала съм и вярвам на всяка нейна дума.

Нашият гост

Голямата ни треньорка Нешка Робева става причина за страната ни и за българската художествена гимнастика да се говори с възхищение и респект навсякъде по света, където нейните момичета показват в пълна степен красотата на този спорт. “Феноменалната гимнастика на българките”, “Българките разказаха своя урок по гимнастика на света”, “Пълен триумф на българките”, “България - това е съвършенството на този свят”... са само малка част от суперлативите, които пълнят чуждата преса след поредния триумф на “златните ни момичета”. Под ръководството на Нешка Робева нашите гимнастички печелят близо 300 медала от най-големите шампионати по света. За изключителните си постижения именитата ни треньорка е носител на почти всички държавни отличия, а също и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт. Освен със спортните си успехи, Нешка Робева печели сърцата на родната публика и с нейните спектакли “Орисия”, “Арамии”, “Два свята”, “Готови ли сте?”, “Няма такова шоу” и “Шоу без име”, които са аплодирани на крака от хиляди българи.