Ако спрем да се съпротивляваме на Путин и го направим цар Влад на GB в РФ, щяхме да имаме гигантска армия и да притежаваме най-хубавите домове

Сатирикът Джайлс Корен, под формата на шега, изброява предимствата, които страната му ще получи, ако се обединени с Русия.

Тъй като отношенията с Русия продължават да се влошават, започнах да мисля, че ние правим нещата погрешно. Всичките тези безсилни озъбвания, това глупаво либерално презрение в пресата, това “Путин е като Хитлер”, това истерично “Помощ, помощ, това е Третата световна война” или глупостите в социалните медии показват каква армагедонска треска е обхванала нашата хилядолетна общност и тези жалки, подкрепящи ни само на думи, съюзници в бъдещата борба, са само загуба на време, а дипломатическите усилия са далеч извън възможностите на сегашното правителство и това е една пропусната възможност.

Ако помислите малко за истинската възможност, ако скъсате с цялото клише, с шовинизма и с истерията, скоро ще разберете, че отдръпването от Русия в този критичен момент за европейската история,не е това, което трябва да направим. Ние трябва да се сближим с нея.

Вижте, Брекзит си е Брекзит. Изоставихме най-големия търговски блок в света и всеки сега казва, че идва краят на света. Е, няма да е така, ако се присъединим към друг, като Руската федерация. В навечерието на референдума, мераклиите за напускане предполагаха, че новите сделки с Америка ще са отговора на нашите бъдещи търговски нужди. Но това е малко неизгодно за Тръмп, така че е време да погледнем на изток.

Владимир Путин е жаден за нови територии. Минаха четири години, откакто анексира Крим и никой не му попречи за това. Сега е времето да го поканим да анексира и нас и ще получим тласък за още по-близък социален и политически съюз. Всички знаем до какво ще ни доведе “анексията”. Спомняте ли си аншлуса? Ако сега приемем анексирането, то до Коледа можем да се надяваме, че ще сме напълно включени в славния 1000-годишен Райх на Негово Величество Владимир Владимирович Путин.

Просто си помислете за ползите от пълната интеграция с голяма Русия. Първо, ако го направим много бързо, ще получим световна купа. Не само, че няма да бойкотираме първенството в Русия през 2018 г., а ще играем у дома! А всички знаем какво се случва, когато имаме предимството на домакин. Ще повторим успеха от 1966 година. И следващия път, когато г-жа Меркел, апологетът на измамната фикция ЕС, се оплаква от нашите криви банани, ние ще й запеем “Две Световни войни и две Световни купи! Да Да! Да Да!”, въпреки, че това “Да” вероятно е на руски език.

Ще имаме още много големи ползи от това. Като руснаци ние отново ще се скитаме по улиците на Челси, Белгревия и Мейфеър, знаейки, че красивите къщи в тези квартали са собственост на хора като нас. Така трябва да бъде. Не че те наистина живеят в тях, разбира се. Но кой го е грижа? Поне не са чужденци.

След това, разбира се, като руснаци отново ще изпращаме децата си във всички хубави училища. Не е нужно да са Итън и Уестминстър, тъй като половината от учениците ще са с имена на кирилица. Те пак ще пристигат с лимузини с шофьор и ще отказват да играят крикет. Ще се радваме, ако отново децата ни са в тези древни институции, заедно с трудолюбивите малки сънародници.

Трябва да мислим за сигурността на нашите малки принцове и принцеси. С тези безкрайни съкращения на военния бюджет, обаче се тревожа, че вече не можем да се защитаваме. Като част от руската армия, ще скочим от девето на второ място в класацията за най-силната армия в света, с войската ни от 147 000 ще стане почти един милион войници. От 407 танка до 15 398! Ние ще бъдем неудържими и това ще бъде много полезно, ако американците нахлуят.

Толкова много други проблеми ще бъдат решени с един удар. Всеки мазен бизнесмен, настояващ да се намеси в политиката, като Ричард Брансън, да речем, можем просто тихо да го приспим в друга страна. В случая с Брансън аз дори доброволно ще се включа в удара с отровния чадър. Що се отнася до амбициозните политици в изгнание, като например, Дейвид Милибанд, е добре, ще му помогнем с еднократно поднесено суши с полоний и така ще решим този малък проблем.

Ако станем руснаци, отново ще притежаваме собствените си футболни клубове. А с футбола, който се прибира вкъщи, колко хубаво ще е да гледаме такива сгради като крилото на Блаватник в Тейт или школата на Блаватник в Оксфорд, без да се притесняваме, че парите за тях са от някакъв мошеник, приватизирал петролна компания и след това наново я продал на правителството за десетки милиарди. Най-малкото защото това е нашият мошеник.

А цялото това нещо с #MeToo не отиде ли твърде далеч? Балансът се наклони безвъзвратно към жените до степен, че вече не можем да се забавляваме. Е, не се притеснявайте, в Русия мъжете са все още мъже. И да си призная, това все още не е наранило никой.

Не ви ли омръзна с всичките тези глупости за “транс” и “недвоичен”? След това ще се радвате, като минем към руското законодателство, където няма място за гей пропаганда и глоби за хомофобия и трансфобия. Ще са щастливи времена! Затова ще преименуваме Gay Times, за да няма гейове в него.

Ще бъде страхотно. Представете си: Толстой и Дикенс един до друг на рафта като литературни колеги. Няма да се притеснявате дали сте избрали правилния доставчик на газ или електроенергия, защото дори само да си помислите за промяна, и гангстерът, който ги притежава, ще ви застреля. Помислете за младите. Те ще бъдат над Луната от кеф, че всички сме руснаци. Джеръми Корбин и той ще е щастлив, вече има шапка, видях го по Би Би Си. А ако Джеръми е щастлив, и децата ще са щастливи.

В политиката руското поглъщане ще има най-осезаем положителен ефект върху всички. Знаете за всички тези непредсказуеми изборни резултати, с които ни досаждаха наскоро? Е, със сигурност няма да имаме повече такива.

(Превод за “Труд” Павел Павлов, от https://www.thetimes.co.uk/)