Две лъжи на кандидати за активни борци

Някой си Киров организирал заговор срещу фюрера. Слави Методиев от Плевен обесил трупа на дуче.

Социалистическо съревнование пламна след превратния Девети септември. Небивала надпревара за високото звание “активен борец”. Дебели пенсии и куп облаги получаваха доказалите, че имат дял в борбата срещу фашизма и капитализма. Тази хроника е разпъната от манипулации, фалшификации и откровени лъжи. Две водят класацията на измамите, защото засягат архизлодеите във Втората световна война.

Първата е за заговор срещу Адолф Хитлер. Документите около фантасмагорията уж се съхранявали в британските секретни архиви. Главни герои са българин, германец и двама англичани.

През декември 1940 г. някакъв мистериозен Киров отишъл при полковник Александър Рос. Военен аташе на Великобритания в София. Доверил му, че е във връзка с Ханс Баур, личният пилот на фюрера. Първият сред германските авиатори бил женен за дъщеря му. Чрез нея имал информация за пукнатини в нацистката вяра на Ханс. Нещо повече - бил склонен на предателство!

Възможно е, уверил Киров, Хитлер да бъде отвлечен със собственият му самолет. При полет до някоя точка на Третия райх машината да кацне на мъгливия Албион. Нужен е само подробен план за операцията, допълнил българинът. Сикрет сървис се заинтересовал.

Навсякъде по света дипломатите са шпиони. Александър Рос и Ейдън Мериуел не са изключение. Вторият е помощник-военновъздушен аташе у нас. “Да, срещал съм се с Киров веднъж в София - признал Ейдън. - Тогава не знаех името му и предполагам, че никой в посолството не го е знаел. Той приличаше на човек, свързан със земеделски труд, на селянин. Показа ни снимки на Баур, които ние изпратихме в Лондон.”

Операцията се провалила на 1 март 1941 г., когато се присъединяваме към Тристранния пакт. В знак на протест нашият пълномощен министър в Лондон подава оставка. Външният министър Иван Попов веднага я приема. “Много съм доволен, че по този начин се отърваваме от този неуравновесен човек, който се чувства повече англичанин, отколкото българин”, записва в дневника си премиерът Богдан Филов.

Британската мисия се оттегля. Дипломатите заминават със специален влак, в който бил и загадъчният Киров. Окончателно скъсваме с бъдещите победители на 13 декември същата година. Тогава обявяваме “символична война” на САЩ и Англия. Символична, защото двете велики сили били далече. Политически инфантилизъм, който докара бомбардировачите в небето на България.

Над десет са опитите да бъде ликвидиран Адолф Хитлер. Закрилян от сатаната, фюрерът винаги оцелява. Това, което другите не могат да сторят, извършва със собствената си ръка. Самоубива се на 30 април 1945 г.
Ханс Баур се опитва да избяга, но е прострелян в краката и десният е ампутиран. Десет години е в съветска каторга, после още две във френски затвор. През 1957 г. се прибира в Западна Германия и пише спомени. В тях няма и дума за някаква “българската следа” срещу Хитлер. Ако имаше, щеше да я опише, за да се изкара антифашист.

Личният пилот на фюрера Ханс Баур.

Ето го и Бенито Мусолини. През юли 1943 г. съюзниците правят десант в Южна Италия и диктаторът става неудобен. Арестуват го изолират в планината Гран Сасо. Намесва се обаче Хитлер. По негова заповед спецотряд прави десант, прониква в гората и освобождава Мусолини.

Лебедовата песен на дуче е тъй наречената Италианска социална република, която се крепи на щиковете на Вермахта. През април 1945 г. марионетната държава е превзета от съюзниците и Мусолини е принуден да бяга. Охранявана от германски бойни машини, една “Алфа Ромео” поема към швейцарската граница.
Бенито е в компанията на любовницата Клара Петачи. Маскирал се е с шинел и каска на вермахта, но е забравил да смени панталоните. Носел генералски бричове, които се оказват фатални. На 27 април следобед партизани спират колоната в градчето Донго край езерото Комо.

Гащите го издават и Мусолини е арестуван. Заедно с Петачи е откаран в селцето Джиулино ди Мецегра, където са затворени в някаква ферма. Партизаните пращат вест до Националния комитет за освобождение на Северна Италия. От там иде заповед косъм да не падне от главата на диктатора. Дори ако се опита да бяга, да не се стреля, гласи нареждането.

Нещата обаче се променят. Първа американска бронирана дивизия дърпа напред и наближава. Бенито Мусолини може да попадне в нейни ръце, притеснява се Палмиро Толиати. Той е генерален секретар на Италианската комунистическата партия и вицепремиер. Отговаря за прочистването на страната от фашистката измет.
Макар и съюзници, за Толиати янките са чужди елементи. Ако сложат ръка на Мусолини, съдбата на тиранина ще се проточи. Буржоазната демокрация обича съдебни процеси и прочие глупости. Трябва бърза разправа, преценява марксистът. И нарежда разтрел.

За екзекутор е избран Валтер Аудизио с партизанско име Полковник Валерио. Член на Главното командване на корпуса Доброволци на свободата. През 1934 г. е помилван лично от Мусолини, което не му пречи да приеме мисията. На 28 април Валерио влиза при Мусолини и Петачи. Лъже ги, че е дошъл да ги спаси. С автомобил отиват до близката Вила Белмонте. Слизат.

Валерио вдига автомат и Мусолини разбира какво ще се случи. Къса ризата си - вика да го застреля в гърдите. Екзекуторът натиска спусъка, но оръжието засича. Вади пистолет, който също отказва да гръмне. Тогава му подават друг автомат. С няколко откоса поваля обречената двойка.

На другия ден телата са откарани в Милано. Закачени са с главата надолу на площад “Лорето”. За бесило е използван трегерът на бензиностанция. Заедно с Мусолини и Петачи, като отстрелян дивеч, са овесени още няколко трупа. Доброволци аранжирали грозното зрелище.

В командата бил и Слави Методиев от Плевен. Това твърди нашият след народната победа. Здравенякът Слави вдигал труповете, други ги връзвали, трети ги нагласяли с лице към тълпата. Множеството ревяло от възторг!