За лъжливите митове, за изкуствените наративи, за променената политическа сцена в Северна Македония и за това как да се преодолее езикът на омразата от двете страни на границата - по тези и други въпроси разговаряме с бившата депутатка в македонския парламент Никица Корубин.

- Госпожо Корубин, да започнем с една Ваша констатация, че Вашите съотечественици не могат или не искат да повярват, че в страната ви има хора, които че чувстват българи и в същото време са македонски граждани. На какво се дължи това - на пропагандата, на лъжливи митове или на нещо друго?
- Когато се отрича реалността, особено реалността на индивидуалните права на гражданите и правото им на самоопределение в който и да било смисъл, се разбира, че става дума за изкуствен, наложен наратив. И този наратив е старателно създаван и през годините, за него са полагани грижи, а след това е наложен като единствено възможен. Разбира се, че гражданите, между другото, формират своето мислене и в зависимост от цялостната атмосфера в обществото (медийна, експертна, политическа), та затова каквато атмосфера преобладава в обществото, такива са и позициите на гражданите. В този смисъл най-общо за македонците българското самосъзнание се свързва с българските паспорти, а не са продукт на етническо определяне. А за тия с българските паспорти винаги има „оправдание“, че са се самоопределили като българи по икономически причини, което, така формулирано внушава, че само по този начин българското самосъзнание е приемливо. Всъщност така се поставя под заплаха индивидуалното право на самоопределение: кой на кого изобщо има право да каже как се чувства?

- Преди време в интервю с професор Денко Малески го попитах как така се случи, че някога представяната като „пробългарска“ партия ВМРО-ДПМНЕ днес е против промените в конституцията и включването на българите в нея. Ще Ви питам и Вас същото - защо така? На какво се дължи тази промяна?
- Начинът, по който ВМРО-ДПМНЕ блокира конституционните промени, не показва толкова тяхното несъгласие и противопоставяне на това българите да влязат в основния закон, колкото демонстрира съпротивата им по същество да се промени македонското общество. Те са против промените, а вече е ясно и това, че са против влизането на Република Северна Македония в Европейския съюз. В случая българите са „съпътстваща, колатерална щета“. Опитът показва, че те не разбират и не ползват политиката като умение, а като бизнес сделка, като пазарене и хитруване. За съжаление, не само те постъпват така. Но трябва да бъдем честни и да дефинираме какво е това ВМРО-ДПМНЕ - строго контролираният пропаганден наратив на няколко човека от ръководството, депутатите, членовете, симпатизантите? Всички ли са на същото мнение или всъщност мнението на неколцина е част от целокупния антиевропейски разказ, който интензивно се изгражда в обществото след 2018 г. и който само ВМРО-ДПМНЕ като опозиция има комфорта да го изговори ясно и отчетливо. Но как тази пропаганда внася и се поддържа в обществото, или по-точно, как медиите, университетските среди, бизнес общността, експертите, синдикатите са съучастници в това да блокират държавата? По-интересният въпрос е кои са другите помагачи.

- На едно място пишете, че „политическата сцена у нас е променена, макар че политическите партии все още не разбират това“. Какво означава за Вас това - че е променена за добро или напротив?
- Политическата сцена не са само партиите, политическата сцена са всички граждани. Въпреки че партиите свикнаха да контролират политическата сцена, мисля, че за първи път имаме сериозен проблем с „прочита“ на становищата на гражданите. Лесно им беше на партиите всички проформа да бъдат за членство в ЕС, когато Европейският съюз беше далече и когато проблемите се държаха замразени, какъвто беше спорът с Гърция. Но когато проблемите вече бяха решени чрез договорите с Гърция и с България, тогава всички изведнъж се оказаха върху непозната територия, защото изчезнаха всички оправдания, че не можем да започнем преговори за членство в ЕС. Затова трябваше да бъдат измислени нови проблеми, но този път за самоблокада чрез някаква уж защита на идентичността. Всъщност кажи речи целият политически елит никога не е искал да бъдем в ЕС, щом това е било свързано и е било като последица от извършени съществени реформи на системата. Елитът искаше само парите на Европейския съюз. За разлика от партийната и всякаква друга върхушка, гражданите, включително и членовете на политическите партии, искат обратното: функционална система, върховенство на правото и интеграция в Европейския съюз. Пропастта в момента е дълбока и широка. Гражданите са много по-умни, по-отговорни и по-реални от техните политически представители. Хайде да видим какво ще правят с толкова разумни граждани, които въпреки всички брутални пречки и антиевропейска реторика все още  повече от 75% са за членство на Северна Македония в Европейския съюз. Хайде да видим кой сега блокира собствената си държава.

- Мисля, че съм добре запознат със ситуацията в Северна Македония, но все още не мога да разбера какво означава за Християн Мицковски онази фраза за „българския диктат“. С нея той оправдава отказа си да гласува за конституционните промени. Как я тълкувате Вие?
- „Български диктат“ е обикновен пропаганден инструмент за поддържане на антибългарското чувство в обществото. И в използването му участват всички, които безпрепятствено разпространяват навсякъде тази хитро скроена фраза като истинска дезинформация и лъжа без никакви санкции за това. По този начин преднамерено въвеждат в заблуждение македонските граждани. Интересното е друго. Когато се позовават на България, всички, които си служат с манипулации от този вид, преднамерено не говорят за Европейския съюз, тъй като България е член на ЕС. А Северна Македония в момента има задължения само към Брюксел и ЕС за изпълнение на условията от преговорната рамка, която е обща позиция на всички страни членки на съюза. Разбира се, че не става дума за никакъв „диктат“, щом като ние самите искаме да влезем в ЕС, но той, „диктатът“ е нужен в публичното говорене, за да могат македонците да бъдат държани в ролята на жертва, чиито „спасители и защитници“ по никакъв начин няма да позволят това да се случи. Този очевиден популизъм всъщност има една цел и повече скрити намерения. Целта е блокада на държавата, а кой стои отзад, в тъмното е това, което трябва да интересува гражданите на Северна Македония. 

- Как мислите, госпожо Корубин, дали днешното новинарство в Северна Македония може да се прости с езика на омразата към България? Същото се отнася и до част от моите български колеги, а понякога и за мой срам, и за мен. Дали се разбира, че това не е от полза за добрите отношения между нашите държави?
- Македонските медии, а чрез тях и македонското новинарство са най-големите генератори на езика на омразата чрез преднамерената, селективна, пристрастна работа и необективното информиране. Е, има и някои отделни изключения, което им прави чест. Гражданите на Северна Македония в момента не са информирани от медиите и журналистите цялостно за това, което се случва нито у нас, а да не говорим за България. Формално медиите са свободни, но гражданите по същество никога преди не са били толкова неинформирани. Медийното пространство е сведено до партийна или собственическо-целева пропаганда, с ясната тенденция на обезсмисляне на принципа на диалога и дебата, базирани на факти и аргументи. В ефира свободно се предлагат нашироко всякакъв тип дезинформация и манипулация при пълната липса на функционалност на регулаторите. Приемам това като един, но много мощен инструмент за стимулиране и обгрижване на антибългарския, но и на антиалбанския наратив, който обикновено завършва с открити антиевропейски послания. И знаете ли, тъкмо защото се разбира, че всичко това не е от полза за добрите отношения между нашите две страни, то съществува с такава широта и интензивност.

- Как мислите, дали в медиите в Северна Македония има теми, от които политиците се плашат „като дявол от тамян“? И защо за тях не се говори? От какво се плашат елитите? Кой е виновен за това?
- Медиите са сигурно пространство за политиците, но и за всички други елити. Така или иначе, по един или друг начин, те са в тяхна услуга. В този смисъл в медиите няма да намерите темите, от които всички се страхуват, а това са съществените и истинските теми за случващото се в страната, а и в района. Те директно оказват влияние върху самото общество и върху неговото бъдеще. В замяна ще намерите много поръчкови теми, чиято главна цел е да дефокусират вниманието от основните проблеми. За илюстрация ще спомена така наречения проект „Отворени Балкани“, за който съществува пълен консенсус за мълчание между всички партии и от властта, и от опозицията. Също така има плътна завеса около дискусиите в обществото защо сме част от този проект, който е само параван за т.нар. „Сръбски свят“ като последна форма на сръбския хегемонизъм, на който ние сме потенциална жертва. За опасностите от „Сръбския свят“ можете да чуете и в самата Сърбия, но не и в Република Северна Македония, където приемаме безкритично скандалните изявления и тържествени чествания от сръбски официални лица на техни празници у нас. Това е сигурен показател за откритото външно влияние върху ситуацията в Северна Македония, което цели блокиране на нашето европейско бъдеще. Същото бе и мълчанието за терористичната атака в Косово от преди няколко седмици, както и колебанието на държавата и нейните институции да дадат ясно послание за потенциално изключително опасната тенденция за заплаха срещу сигурността на целия регион. Така че, за главните теми мълчат всички, а мълчанието е най-голямото доказателство за страха от промени, които би трябвало да започнат с отварянето на главите в преговорния процес и с реформите на цялата система.

- Един въпрос, който в България, както знаете, следим с голям интерес. Дали българите в Северна Македония ще бъдат включени в конституцията? И защо е този страх от това? Какво ще се смени във Вашата страна, ако това се случи? Вардар ще тръгне да тече обратно към Вруток, или Витоша ще се срути?
- В Северна Македония ситуацията може да се промени към много по-лошо само, ако няма конституционни промени. Включването на който и да е народ, в случая българския, в преамбюла на конституцията е цивилизационна придобивка, която е и ясен критерий, произтичащ от преговорната рамка. Смятам, че българите и всички останали народи, които са предвидени и записани в конституционните поправки и допълнения, ще бъдат включени в конституцията. След това започва трудното и истинската задача за нас: отварянето на главите по области, с които трябва да започне истинската реформа на системата. А това, да си признаем е страхът на страховете у нас… Когато вече няма да има никакви пречки от партийните и други структури, държащи Република Северна Македония в робство вече 30 години чрез постоянно нерешаване и блокиране на всички въпроси (отношенията с Гърция, отношенията с албанците, отношенията с България), вече няма да има зад какво да се крият, както в миналото и сега зад „защитата на идентичността“. Няма кой знае каква загадка – матрицата на блокиране е една и съща, трябва да има някой неприятел, с когото обществото да се занимава, а същинските проблеми да стоят настрана. Първо това бяха гърците и тяхната блокада, после постоянно албанците, а сега на ред са българите. И тъкмо затова всичките три договора - Преспанският с Гърция, Охридският рамков договор от 2001 г. и Договорът за приятелство и добросъседство с България са съставна част от преговорната рамка. Те са темелът на съвременна Република Северна Македония.

- Госпожо Корубин, като виден анализатор и постоянен автор в медиите дали имате някаква „рецепта“ за подобряване на отношенията между Република Северна Македония и България? Та нали ние Ви приемаме за най-близки, а вижте какво се случва…
- Не съществува магическа рецепта, трябва  сериозно и отговорно отношение, базирано на знания, а не на наследени наративи и целеви митове. Живеем в сложна реалност и наше задължение като държава и общество е да се отнасяме в хармония с обстоятелствата и с контекста. Това се налага и от нашата позиция като член на НАТО и като страна, която ще стане член на Европейския съюз. Разбира се, че като най-близки съседи с България и като близки приятели, и като страни, които принадлежат на същата културоложка и цивилизационна среда, споделяме сходни и едни и същи навици, обичаи, действия, проблеми, отношение към всекидневния живот. Най-реално би било да имаме нормална комуникация като общества, без наложени предразсъдъци и фобии. Това трябва да бъде личен избор на всеки отделен човек и стратегическа позиция на държавата. За доброто на всички у нас, у вас и в целия район наоколо.

Нашият гост
Никица Корубин е магистър по археология и историк на изкуството. Била е депутат в парламента в Скопие в периода 2016-2020 г. Анализатор и редовен автор на текстове в медиите. Активист е за защитата на културното наследство.