Държавата трябва да се фокусира в качествен контрол, да контролира потока на парите и да престане да си играе на мениджър

В последните седмици отново избухват дискусии за проблеми в държавни болници като ИСУЛ, 3-та градска, но такива имаше постоянно и преди - Националната онкологична болница, Пирогов, преди това Александровска и пр.

Истина е и че има голям брой частни болници и някои от тях се разкриват в райони, пренаситени с болнична помощ. Трябва, обаче, да сме брутално ясни, че проблемът не е в държавни-частни болници - има частни такива, които работят по-добре и по-качествено от повечето държавни, има държавни, които са добри.

Дискусията не е идеологична. Има два ясни проблема:

Много държавни болници са си "извоювали" статута на незаменими (царе сме на поставяне на всякакви "национални" съкращения по имената) и някои биват брутално "източвани" чрез  всякакви врътки (поръчки за оборудване, лекарства, неустойки, които умишлено са "в небесата", за да хранят цяла екосистема); нагласени търгове с държавни средства. Болниците може да са търговски дружества, но са най-често държавни или общински. Нищо различно от 90-те години, когато на входа и изхода на държавни предприятия имаше източващи фирми.

Контролът, който държавата извършва, е слаб до липсващ. А без контрол всичко отива по дяволите. Месеци наред говорим за изчезнали лекарства за милиони, фалшиви ракови медикаменти, платени от държавата, отчетени фалшиви медицински прегледи за милиони. Прокуратурата от месеци и години не ги разследва и при съвсем очевидни данни, които биха отнели няколко седмици на средно добър  прокурор се влачат години без движение. Очевидно защо - верни на тази или онази партия директори, над които има чадър.

Мое абсолютно твърдо убеждение е, че държавата трябва да се фокусира в качествен контрол, да контролира потока на парите и да престане да си играе на мениджър. И в някои сектори, които са критични - като детско здравеопазване да създаде стриктна рамка. Очевидно е, че с непрекъснато гарантиране на кредити, наливане на пари и нулев контрол нито една свръхзадлъжняла държавна болница няма да се подобри. Раздаването на ръководни позиции като награда за верни партийни дружки не води до по-добри резултати. 

Необходима е брутална реформа, в която ще има вой до небесата, защото много "знакови" лечебни заведения ще изчезнат. България е препълнена с болници и най-естествено е по-некачествените и по-неефективните да фалират. В София, например, има болници в излишък. Трябва обаче да престанем да робуваме на имена на болници и да се фокусираме на качественото медицинско обслужване в цялата му "ширина".

*Д-р Аспарух Илиев е инфекционист и ръководител на лаборатория към Медицинския университет в Берн, Швейцария