Пак Джокер и пак от Сърбия. Ден, след като Новак Джокович счупи рекорда за най-много титли от Големия шлем в тенисяа, сънародникът му Никола Йокич завладя НБА. Центърът на „Денвър Нъгетс“ счупи множество рекорди и обори куп клишета в баскетбола, за да изведе тима от Колорадо до първите му шампионски пръстени в историята.

Баскетболът всъщност е отборен спорт и триумфът е преди всичко на „Денвър Нъгетс“. Тимът зае второ място в редовния сезон и загуби само 4 мача в плейофите, когато шоуто отстъпва място на истинския баскетбол в „лигата на извънземните“. А Йокич заслужено получи приза за най-полезен играч на финалите, след като твърде спорно Джоел Ембийд от „Филаделфия 76“ бе предпочетен за MVP през сезона.

И все пак специфичните правила на НБА могат да превърнат баскетбола донякъде в индивидуална надпревара на звездите на отборите. Големите имена от шампионския тим „Чикаго Булс“ са скараха жестоко, когато филмът „Последният танц“ приписа цялата заслуга за триумфалните години на Майкъл Джордан. Фигурите на покойния Кобе Брайънт и Леброн Джеймс бяха обект на истински култ към личността, дори от съотборниците им по време на най-важните разигравания, които решават съдбата на титлата. А американската „селебрити култура“ се обръща срещу тях, защото няма как да отговорят винаги на идеализирания си образ в медиите.

За разлика от тях Йокич е истински отборен играч, който изпъква без да се стреми към това. А и не прилича на герой от някой филм за спортни подвизи – в САЩ твърде дълго са гледали подобни образи в ролята на „лошия“, така че сърбинът няма какво да губи, ако не печели лично всяка титла със собствен важен изстрел в последната секунда... Дългучът се оказа точният основополагащ камък в разнообразната атака на „Златните буци“, принос за която обаче имат всички в тима. Йокич е сякаш в центъра на огромна паяжина, която пленява играта на противника и винаги е готов с печеливш ход, тъй като умее всичко на терена. Стилът му напомня донякъде този на литовската легенда Арвидас Сабонис – вкарва много, но и подава бързо и точно, а в добавка Никола има и отлична стрелба от разстояние, която го прави на практика невъзможен за опазване.

Затова и обикновено завършва срещите с феноменална статистика - „трипъл-дабълът“ е дежурният му принос. „Разочарован съм, че този път не си с „трипъл-дабъл“, е една от шегите на треньора Майкъл Малоун по адрес на Йокич, която стана хит в мрежата.

В американския спорт всичко се пресмята в числа и рекордите на сърбина по отношение на тези постижения са безброй. Но най-показателното е, че стана първият играч в историята, който завърши едновременно с най-много точки, борби и асистенции в плейофите.

Йокич често казва, че като малък е гледал предимно сръбски баскетбол и не толкова НБА, но всъщност става голям играч отвъд Океана. Още на 20 години решава да напусне родния „Мега Баскет“, с който няма кой знае какви успехи, за да търси щастието си в най-силното първенство. Не отива като звезда – избран е под №41 в драфта и днес е първият играч в историята на лигата, тръгнал от втория кръг на лотарията и стигнал до MVP на финалите.

За всичко това принос имат и съотборниците му в „Денвър“ - все пак за асистенция се брои пас, след който твоят човек вкара. Неразгадаемата атака на „Златните буци“ отнесе последователно „Минесота Тимбъруулвс“, „Финикс Сънс“ (оказал се най-корав съперник по пътя към титлата – 4-2 победи за „Денвър“), а на финала на западната конференция съкрушиха суперзвездите от „Лос Анджелис Лейкърс“ с четири последователни победи. Преди това Леброн Джеймс и компания бяха свършили „мръсната работа“ да детронират миналогодишния шампион „Голдън Стейт Уориърс“, което предотврати сблъсък между бившия първенец и бъдещия. В плейофите Леброн отново показа, че е голям, но нищо не е вечно. За НБА пък разнообразната игра на „Денвър“ и триковете на Йокич бяха глътка свеж въздух след ориентираната към стрелба от тройката игра на „Голдън Стейт“, която заплашваше да направи лигата скучна и предсказуема.

Така се стигна до сблъсъка за шампионските пръстени с изненадващия финалист от изток „Маями Хийт“, който обаче измъкна само един мач. В оказалия се последен пети мач „Златните буци“ надделяха с 94:89 и сложиха край на кампанията. Триумфът бе пик в кариерата и на треньора Майкъл Малоун, който на практика е „връстник“ на Йокич в тима – идва в Денвър няколко месеца по-рано след кратък и неуспешен дебют в професията начело на „Сакраменто Кингс“.

„Ние не печелим за себе си, а за човека до нас“, каза Йокич, когато пое индивидуалния приз на името на Бил Ръсел след края. Но същата тази „селебрити култура“ сега въздига на пиедестал Джокера от Сърбия. Дали някой ден ще направят филм за титлата на „Денвър“, в който да го обявят за единствен герой, отговорен за триумфа?

Навреме в Сърбия за кушията

Никола Йокич идва от Сомбор, Войводина, а като дете се влюбва в местните кушии и е редовен участник. Затова и е щастлив, че финалната серия в НБА свърши навреме, за да може да се прибере за предстоящото конно надбягване.

„То е в неделя, може би трябва да поискам частния самолет на собственика на „Нъгетс“ Стан Крьонке, за да се прибера навреме“, пошегува се Джокера.

От тима обаче може да не са толкова ентусиазирани от пътуването на звездата си до родината му. При предишната ваканция на Никола в Белград се появи видео, на което обикаля пиян Стария град и пее сръбски песни, докато се подпира на стените...