Преди да инициираме процеса по структуриране на „Бюджет 2024“ първо трябва да допуснем хипотезата, че има голяма вероятност да настъпи проблем с изпълнението на „Бюджет 2023“, казва финансистът Никола Филипов. И предупреждава, че политическата ни класа трябва да бъде изключително внимателна винаги, когато повишава както социалните плащания, така и нивата на заплащане в публичния сектор, защото веднъж повишени те много трудно се намаляват.

- Господин Филипов, възможно ли е в края на годината във финансовото министерство да свалят розовите очила и да се окажем с 2 млрд. лева по-малко приходи?
- Да, за съжаление има реална опасност от реализирането на подобна хипотеза, която в голяма степен зависи от това как икономиката ни ще завърши тази доста сложна икономическа година. По отношение на общото състояние на икономическите процеси, от което зависят и приходите в държавния бюджет, данните за първото полугодие на тази година показват леко забавяне на икономическата активност. Перспективата също не изглежда позитивна, ако вярваме на Индикатора на икономическата активност в България, който е изчисляван от Министерство на финансите, а той вече второ тримесечие се намира във влошаваща се отрицателна траектория - от минус 0,17 през първото тримесечие на минус 0,54 през второто. Да не забравяме че бюджет 2023 г. беше приет при актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за 2023 от 1,8 процента икономически растеж. Още тогава алармирах, че тази прогноза е по-скоро оптимистична, а към момента вече изглежда и все по-трудно осъществима, защото имаме още две тримесечия до края на годината, в които икономиката ще върви най-вероятно надолу. Ключово значение за това как ще приключим годината ще окаже туристическият сектор, който е структуроопределящ за нашата икономика, защото той оказва позитивно влияние върху хранително-вкусовата промишленост, търговията на едро и дребно, горивата и на транспортния сектор. Друг съществен фактор, чиято динамика трябва да следим до края на годината, са инвестициите. Малко коментиран факт е, че за второто тримесечие на 2024 година бруто капитало образуването бележи забележителен спад от 30 процента спрямо второто тримесечие на 2022 година. Причините за този спад са комплексни и всеобхватни, но основата причина се корени в забавянето на икономическия растеж в Западна Европа, както и водената от ЕЦБ (Европейска централна банка) монетарна политика на повишаване на лихвените равнища, което намалява подбудите на бизнеса да инвестира.

- Какво ще се прави с „Бюджет 2024“, ако няма пари за социални разходи, за персонал, за капиталови разходи?
- Преди да инициираме процеса по структуриране на „Бюджет 2024“ първо трябва да допуснем хипотезата, че има голяма вероятност да настъпи проблем с изпълнението на „Бюджет 2023“. Предстои да видим данните от летния туристически сезон, но поне към момента те не са особено обнадеждаващи. Ако се стигне до неизпълнение заложените данъчни постъпления, министерство на финансите ще бъде принудено да реже публични разходи. Тук за мен основния въпрос остава кои разходи е разумно да бъдат намалявани. От чисто политическа гледна точка рязането на социални разходи е сравнимо с политическо харакири. Така че, нито един политик не би дръзнал да оптимизира разходната част на бюджета, особено в текущата нестабилна политическа обстановка, в която предсрочните парламентарни избори могат да настъпят във всеки един момент. Същото в голяма степен важи и за нивата на заплащане в бюджетната сфера, които бяха увеличавани на няколко пъти в последните години. Именно поради тази причина политическата ни класа трябва да бъде изключително внимателна винаги, когато повишава както социалните плащания, така и нивата на заплащане в публичния сектор, защото веднъж повишени те много трудно се намаляват. Тук идва и въпросът, как евентуално би се балансирал бюджетният дефицит, ако държавата не успее да събере предварително заложените данъчни постъпления. За съжаление най-лесното е това да стане през капиталовата програма. Това обаче е изключително грешно, защото държавата трябва да продължи да инвестира в развитието на националната инфраструктура. За съжаление съществуват и редица дълго отлагани проблеми, които са свързани с неслучилата се индексация на прокети в енергетиката, пътния и ВиК сектора. Вместо държавата да влезе в ролята си на добър стопанин и завърши тези проекти прехвърля отговорността за тяхното изпълнение върху компаниите в строителния сектор, които просто нямат необходимия финансовия ресурс да завършат вече започнатите проекти. Да не говорим, че има проекти за десетки милиони лева, които изобщо не са стартирали, защото тяхното изпълнение буквално би обрекло на фалит техните изпълнители. Едва когато всички тези проблеми свързани с „Бюджет 2023“ бъдат решени, можем да се фокусираме върху следващ държавен бюджет, който се надявам най-накрая да бъде приет в адекватните за това срокове.

- Наскоро в „Труд news“ публикувахме цени на едни и същи стоки, от един и същ производител в Гърция и в България. Защо една и съща марка сирене в Кавала е по-евтина, отколкото в Сандански?
- Анализирайки по-детайлно микроикономическите данни конвергенция на цените в ЕС и особено между съседните държави-членки, става и без членство в еврозоната. Нашите цени отдавна не са най-ниските в ЕС. С отчитане на ППП по данни на Евростат цените на храните са най-ниски в Полша. Цените на храните в България са значително конвергирали и са 79,3 процента от средното за ЕС, докато алкохолните и безалкохолни напитки са се доближили едва до 64,4 процента от средното за ЕС. Най-конвергирали в ЕС са цените на електрониката, следвани от тези на домакинската техника. Българските цени са надхвърлили с 0,2 процента средните при домакинската техника и са 92 процента от средните на електрониката в ЕС. При мебелите в България цените са най-ниските в ЕС (56,7 процента от средните в ЕС) и т. н. Така, че е крайно време да разберем, че отдавна България не е евтина дестинация. Конкретно на вашия въпрос няма лесен отговор, защото има голяма дисперсия в ценовите равнища между различните сектори на икономиката. Но за мен очевидният отговор тук е, че в България основния източник на инфлация при храните се корени в търговските вериги. Имам клиенти, които доставят директно на търговските вериги, тоест без да минават през търговец на месни и млечни продукти на цени, които в един момент достигнаха нива от до два пъти по-ниски от тези, на които се продаваха в търговската мрежа. Именно поради тази причина в началото на годината държавата предприе обстойни проверки по цялата верига на доставките, но в крайна сметка мисля, че от тях нямаше никакъв траен ефект.

- Какъв ще е ефектът от поредното увеличение на минималната работна заплата от следващата година?
- Повишаването на минималната работна заплата (МРЗ) винаги е била изключително грешна административна мярка, която създава редица структурни дисбаланси в икономиката. Европейската икономика се намира на нива, които са много близки до върха на бизнес цикъла. Тоест, нивата на заплащане вече са достигнали до своя теоритичен максимум и то в голяма степен по един пазарен път, което ги прави по-устойчиви. Това порочно вмешателство на държавата в пазара на труда обаче само ще увеличи средните нива за разходи на труд на бизнеса, което от своя страна и ще повиши производствените разходи на бизнеса, който ще бъде принуден да прехвърли това повишение върху цените на крайните продукти. При равни други условия оттук следват два сценария, като всеки един от тях е негативен. Първият е, ако пазарът поеме по-високите крайни цени. В тази хипотеза ще се стигне до повишаване на инфлацията, което само ще ни отдалечи допълнително от Еврозоната. Вторият сценарий е пазарът да не възприеме новите цени и бизнесът да не успее да реализира готовата си продукция на по-високите цени. Тогава компаниите ще реализират спад в приходите и свиване в маржовете на печалба, което ако продължи за по-дълъг времеви период на макро ниво, ще доведе до спад в БВП, повишаване на безработицата и по-ниски данъчни постъпления. Тук, дори изцяло изключвам всички негативи от повишаването на МРЗ върху фиска. Имайте предвид, че една немалка част от заплатите в публичния сектор са обвързани с МРЗ и нейното постоянно увеличение само генерира допълнителен бюджетен дефицит, който тепърва ще финансираме все по-трудно.

- Все още е рано за прогнози, но как според Вас ще се отрази либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители върху домакинствата?
- Бързият отговор е пълен хаос. Поне към момента изглежда, че както държавата, така и потребителите не са готови за нейната ефективна имплементация.

- По-близо или по-далеч оставаме от еврозоната, като гледате показателите на държавната хазна и общото състояние на икономиката ни?
- Два показателя за членството ни в еврозоната зависят от политиката на министерството на финансите - фискалният дефицит и в някаква степен инфлацията. Министерството добре знае как може да потисне дефицита - видяхме доста екзотични практики през последните години - от забавеното връщане на ДДС, до отказ от публични инвестиции и т. н. Така, че по отношение на този критерий, всичко зависи от фискалната политика, дори и при неблагоприятно състояние на икономиката. По отношение на инфлационния критерий - видяхме, че инфлацията започна да спада още от началото на тази година, което се дължи не на нашата икономическа политика, а на спада на цените на енергоносителите и политиката на централните банки и най-вече ЕЦБ. Но през последните месеци вече не външните, а вътрешните фактори движат инфлацията. В този ред фискалната политика и политиката по доходите ще е от решаващо значение за постигането на инфлационния критерий. Той ще се изчисли на базата на годишната инфлация за последните дванадесет месеца, като се брои вероятно от май тази година до април следващата, когато се очаква да се подготвя конвергентния доклад. Моите изчисления показват, че ако днес ни оценяват инфлационния критерий, дори и да се изключат три страни с най-ниска инфлация, пак сме с 1,6% над инфлационния критерий. Дали ще наваксаме с инфлацията? Поне на тази етап по-скоро не, защото не виждам никакви мерки от страна на правителството в тази насока, а тъкмо обратно. Рекордните, проинфлационни държавни бюджети с разточителни социални разходи и едно евентуално повторно повишаване на цените на енергийните ресурси, могат да бъдат факторите, които ще ни забавят по пътя ни към Еврозоната.

- Терористи ли са зърнопроизводителите, ако трябва да цитираме ротационния премиер Денков? Ще се отрази ли вносът на зърно от Украйна на крайните цени на хляб, на продукти и как?
- Зърнопроизводилите със сигурност нe са терористи, но неопитността на една част от новата ни политическа класа доведе до абсурдната ситуация, в която два ключови и взаимнозависими сектора от икономиката ни да се окажат в ролята на противници. Конкретно в целия този спор всички икономически аргументи са изцяло в полза на преработвателите. Техният годишен капацитет възлиза на малко над 4 000 000 тона на година царевица при годишно производство в страната от 2 000 000 тона. Сами виждате, че с или без забрана за внос, този сектор винаги е разчитал на него, за да може да оперира. Тази забрана беше изключително вредна, защото постави във финансов риск целия преработвателен сектор, а той е от големите данъкоплатци в страната. Финансовият министър заяви, че загубата до момента за фиска от забраната само от ДДС възлиза на 146 млн. лева. Трябва да бъде отчетен и фактът, че по време на забраната за внос цените на земеделската продукция така и не се повишиха. Тоест, стратегията на земеделците да поддържат по-високи нива на материални запаси, за да могат евентуално да реализират продукцията си на по-високи цени просто не сработи и беше напълно логично тази забрана най-накрая да бъде вдигната. Исторически погледнато, всеки един опит на държавата да регулира цените и предлагането на стоки и услуги в една пазарна икономика, винаги е водило до по-малко продукция на много по-висока цена. Така, че от това винаги най-много губи крайният потребител. Ако държавата беше наложила някаква форма на държавна забрана на внос, цените на крайните продукти със сигурност щяха да се повишат значително, от което щяха да пострадат най-уязвимите социални групи от обществото.

Нашият гост
Никола Филипов е роден на 9 декември 1983 година. Завършва бакалавър със специалност “Финанси” в Университета за Национално и Световно Стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Великобритания. Специализира Бизнес анализ и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Има дългогодишен опит в сферата на корпоративните финанси. През годините е консултирал и управлявал активите на редица международни инвестиционни фондове с инвестиции и интереси в България. Един от създателите на “Съвет за икономически и публични политики” (СИПП).