Николай Вакареев е първият представител на плуването в 40-годишната история на анкетата Треньор №1 на годината, организирана от в. „Труд news“. Специалистът бе избран безапелационно за най-добър през 2023-а, събра 115 точки и остави далеч след себе си втория Илиан Илиев (футбол) с 49 т. В допитването участие взеха 37 медии. Името на Вакареев бе посочено в 30 анкетни карти, а 13 го поставиха на първо място. Категоричният успех е оправдан, след като роденият в Сандански треньор изведе своя възпитаник Петър Мицин до световна и европейска титла. 17-годишният талант счупи и световен рекорд при юношите, а с това записа името си, като първият българин с подобно постижение.

- Очаквахте ли да бъдете признат за най-добър треньор на България, г-н Вакареев. Още повече че приоритет за медиите са постиженията при мъжете и жените и не толкова при юношите и девойките. А имахме европейска титла при дамите в шахмата, Карлос Насар отново ни зарадва със световен рекорд в щангите, месеци преди олимпиадата...
- Категорично не! За мен това е много голямо признание, което идва на базата на моите резултати и успехите, които постигнахме заедно с Петър Мицин през изминалия сезон. Наградата съвпада и с моя почти 40-годишен труд като треньор. 2023-а бе връх в моята кариера. Много съм удовлетворен и щастлив, а класирането в анкетата показва, че и медиите са оценили постиженията ни.

- Минавала ли ви е мисълта, че един ден ще бъдете треньор на световен рекордьор?
- Всеки треньор мечтае за такива резултати. Аз също, особено когато гледах какво прави на тренировка, на състезанията след това, как се предвижва нагоре в ранглистата. От месец март започна да върви първи, втори, трети, да чупи държавни рекорди. Това още повече ни запали, стимулира ни да работим по-усърдно. Но чак световен рекорд... не очаквах. Изключително постижение! (б. р. 3:44,31 мин на 400 м свободен стил, което е с 29 сек по-добро от това на австралиеца Марк Хортън от 2014 г.).

- Как започна вашият успешен тандем?
- Той ме потърси. Неговата първа треньорка Йорданка Пенина бе починала при трагични обстоятелства. Преди време тя беше в нашия клуб „Вихрен“ (Сандански), с нея заедно работихме 10 години. Аз пък вече си бях изградил име, мой състезател беше и Антъни Иванов, който стана 8-и в света при мъжете и трети при юношите. И един ден Петър дойде и ми каза, че иска с мен да тренира. Пренесе се да живее от Велинград в Сандански, записа се в спортното училище, после и семейството му дойде, майка му започна работа в града. Така тръгна нашият път. Продължаваме да развиваме тези негови качества и да постигаме резултати.

- Как се работи с него?
- Изключително лесно. Много е мотивиран, никога не е казал: „не мога“ или „не искам“. Макар че е юноша, той дойде с първи класирания при мъжете. Имаше самочувствие на добър състезател и същевременно много скромен, дори прекалено. Наистина много качествен плувец, талантлив, с много добра техника. Вече четвърта година работим заедно.

- Той обича да кара колело и здравите си крака дължи именно на въртенето на педалите. Доколко това му помага в плуването?
- Така е, това е неговата страст. Харесва и колите, много чете, интересува се... Всъщност ние не работим толкова за общофизическа подготовка и за сила, защото при нас, ако работиш за сила, губиш гъвкавостта си, която е много важна. Затова гледаме да балансираме тези две качества. А той е изключително гъвкав състезател. Има природно здрави крака и това е основното качество във водата - помага му в самото плуване, в самите техники и обръщания. И бих казал, че няма толкова силен състезател като него по отношение на работата с краката.

- Както казват за Майкъл Фелпс, че дължи феноменалните си резултати, на дългите си ръце...
- Наистина е така. Има по-къс труп и е с по-дълги крайници, това е негово предимство. Както казваме на наш език, има „дълга водна крачка“, тоест с едно загребване с двете ръце изминава определено разстояние. И благодарение на по-големия си размах от 8-10 см се предвижва по-бързо. Това е много важно и за самата техника на плуване. Особено, ако е приближена до биомеханиката. Тогава и състезателят се предвижда по-бързо.

- Треньорите обичат да казват, че трудът е 99 процента от успеха, останалото е талант. Споделяте ли това мнение?
- За мен малко се променя това съотношение. Защото определящ е и талантът. Ако даден състезател няма талант, той е лимитиран в някаква степен. И винаги този, който е по-талантлив и положи същия труд, ще е малко по-напред. Всъщност при нас треньорът трябва да намери таланта и да го развие правилно. В момента българското плуване е в подем и това е отражение на не само от моята работа, но и на всички мои колеги, които работят през последните 4-5 години. Имаме невероятен възход във всички възрасти. Ето на последното състезание, например, имахме 29 национални рекорда, което не се е случвало никога досега. Но и трябва да се внимаваме, защото при нас се получава много ранно започване, форсиране на подготовката, нетипични натоварвания за възрастта, несъобразени с физиологията.

- А до какво води това?
- Да, идват бързите резултати, но детето расте, развива се и в един момент се получа спад, изоставане, което не е добра практика. Случва се детето вече на 14-годишна възраст да не иска и да чуе за басейн. И това не е само за нашия спорт, за всички. Появяват се и амбициозни родители, които търсят бърз резултат, намесват се в работата на треньорите, създава се напрежение. Ако треньорът успее да удържи на напъна на родителите и работи правилно, пълноценно, целенасочено, резултатите идват. Но талантът си е талант, той дава предимство.

- Вие сте от малкото спортове, които се върнаха към централизираната подготовка. Тя ли е основната за вашите успехи в последните години?
- Определено. В плуването големият пробем е липсата на материална база, на която да се водят пълноценни тренировки. В Сандански, например нямаме закрит басейн, тренировките са на открито. Ето сега е нула градуса, температурата на водата е 27-28 градуса. Но кога вали дъжд, кога сняг, кога водата е топла, студена... Има едни 5 месеца, в които сме подложени на изключителен риск. С много клубове е така. Същото е и във Варна, Пловдив. Там пък са пет клуба в един малък басейн с по 10-15 души в коридор. Абсолютно непълноценна подготовка се води. Затова събирането на талантливите деца на едно място е от голяма полза. На лагера те вече имат възможност да се подготвят на хубав басейн, присъстват хора от научно-приложната лаборатория, които заснемат и анализират резултатите, има кинезитерапевт, лекар. Всички витамини и възстановявания се поемат от федерацията. Вътрешната конкуренция на самия лагер е много силна, което е голям плюс. Минусът е, че са далече от домовете си, отсъстват от училище. Но така е и във водещите страни - Германия, Франция, където дори намират работа на родителите в съответния град, за да може да са по-близо до децата си.

- В индивидуалните спортове съществува такъв проблем, че състезателите предпочитат да тренират с личните си треньори, а не с националния. И отказват да се включат в сбора. Вие как решихте този казус?
- Когато нямаш условия, се принуждаваш да отидеш там, където ти ги предоставят. Ние каним и личните треньори. Но те пък не искат да идват, защото трябва да си оставят всички останали деца в клуба. Все пак сме намерили някакъв баланс в екипа. Събрали сме се все утвърдени треньори през годините, аз вече на четвърта олимпиада ще имам мой състезател.

- Успехите ви съвпадат и с връщането в българското плуване на Димитър Бобев, който 20 години бе на работа в Хърватия. Доколко ви помага неговият опит?
- Той е доказан специалист. И не забравяйте че беше в звеното за централизирана подготовка в периода 1985-1988 години, когато постигнахме бум на олимпийските игри в Сеул 88 - златният триумф на Таня Богомилова, двата медала на Антоанета Френкева, шесто място на Бистра Господинова. След олимпиадата замина за Хърватия, където направи световен шампион, рекордьори. Несъмненно е човек с изключителен опит, много ни помага методически. Именно той е поддръжник и наложи централизираната подготовка.

- Имали сме медали от олимпиада, колко далеч е Мицин от подиум на игрите?
- Ако бъдем реалисти засега това е в сферата на мечтите. Но не е далеч, той е сред първите 10-12 състезатели в света в своите дисциплини. Битката за медалите ще е много тежка и жестока. При нас решаващи са метърът и хронометър. Когато видим резултатите, ще преценяваме. Влизане във финал обаче за нас ще бъде изключителен успех. Надявам се да подобри времената си с още няколко секунди. Щом сме имали медалисти от олимпиада, не е изключено пак да имаме...

- Той обаче не последва някои от националите, които решиха да продължат развитието си в САЩ. Защо?
- Тук се чувства по-добре. А там не е лесно, училището е много натоварено, тренировките също и се получава една ангажираност по 12-13 часа на ден. Разбира се, в Щатите са водещи в нашия спорт, правят се различни научни изследвания, имат и финансов потенциал. От тях се учат и всички останали - Германия, Франция... Ние също, няма нищо срамно. Плуването се развива страшно динамично. На последната олимпиада участваха представители на 203 страни.

- След тези успехи на Мицин, има ли повишен интерес към плуването?
- Много голям. Преди години бяхме 20-25 клуба, сега са към 82. И пак опираме до проблема с базите. Клубовете са разпръснати по училища, хотели, където има басейни. Повечето колеги се насочват към масовото плуване, където се заплащат едни такси. Докато да изградиш голям състезател за високо спортно майсторство си трябва време, разбира се, и условия. Но след успеха на Пепи много деца повярваха, че и те могат да постигнат нещо. Ето, например, 4-5 таланти от нашия клуб влязоха в националните отбори, а само от републикански първенства спечелихме 43 медала. Вече има много голяма вътрешна конкуренция, скъсяват се резултатите между първите, а това води и до повдигане на нивото на най-добрите без много усилия.

- А титлите промениха ли по някакъв начин Петър Мицин?
- Самият той не. Но се радва на голям интерес на медиите, на деца, които иска автографи от него, снимки. Канят го на различни турнири да награждава. Остана си все така изключително скромен. Дори участва в различни благотворителни кампании, помогна и на едно болно момиче от Бургас, като дари цялата си заплата. А в свободното си време имаше период, в който ходеше и помагаше с доброволчески труд да се възстанови черква в съседно на Сандански село. Чуждестранните състезатели също вече се отнасят с голямо уважение към него и го виждат, като един от конкурентите си.

- А кога за едно дете е най-добре да започне да тренира плуване?
- На 6 години. Преди това те не разбират, играят си и тренировъчен процес няма как да се води.

- Имахте идея да сформирате щафета, която да се бори за олимпийска квота. От кога не сме имали квартет на игрите?
- От моето време, от 80-те години. И тази идея още съществува. Следващия месец ще участваме на световното в Катар. Трябва да се класираме сред първите 13, за да си осигурим виза. Три от момчетата тренират в САЩ и не зная каква е подготовката им. Но, ако успеем, ще е голям успех!

Нашият гост
Николай Вакареев е един от утвърдените български треньори в плуването. На 4 олимпиади той успява да класира свои състезатели. Първият е Венцислав Айдарски, който и до днес държи националния рекорди на 1500 м свободен стил при мъжете. Той плува на игрите Лондон 2012, а 4 години по-късно стартира и в маратона на 10 км, като завърши 15-и. Сред неговите възпитаници са още Антъни Иванов, осми в света при мъжете на 200 м бътерфлай от първенството през 2017-а и трети при юношите същата година. А сега вече участие на най-големия спортен форум си осигури и Петър Мицин. Зад гърба си Вакареев вече има 40-годишна треньорска кариера. Той също е президент и треньор в клуб “Вихрен” (Сандански), помощник треньор в националния ни отбор.