Автобиографията на кинорежисьора тепърва ще вихри скандали

Като камък, хвърлен по средата на блато, биографичната книга на Николай Волев “Девствената проститутка” се очаква да вдигне голяма мътилка от дъното на българската култура. Скандални разкрития, направени по скандално директен начин с типичния за режисьора цветист език, правят съвсем наскоро излязлата на книжния пазар автобиография “Девствената проститутка” на издателство “Колибри” бъдещ бестселър.

Формата на автоинтервю придава приятна раздвиженост и усещане за документалистика на книгата. В нея Волев пише за това как се съгласил да сътрудничи на Държавна сигурност, като донася за чуждестранните туристи, които в младежките години развеждал като екскурзовод, обаче не пишел доклади, понеже бил “много зает”. За това как Държавна сигурност следила него, след като се оженил за “врага” - британка с упадъчното име Мери. За бягството си в Англия и шеметната си кариера като барман и това, че завършил филмовото училище в Лондон, понеже се чудел как да изкара пари. За завръщането си в родината и първите години от кариерата си на режисьор, когато се прочул най-вече като див петел, който ни се води, ни се кара, а също и като отличен... актьор. “В продължение на шестнайсет години след завръщането ми от Англия към мен беше прикрепен офицер от българските тайни служби, който докладваше всичко за делата ми в МВР”, пише в книгата набеденият “агент” на ДС.

Разказва още защо е предпочел Тодор Колев за главната роля в “Двойникът” пред Ицхак Финци - Колев бил по-добър за ролята на бакалина, Финци - за образа на интелектуалеца. Накрая Николай Волев решил, че по-лесно ще превърне бакалина в интелектуалец, отколкото обратното.

Признава си че отказал на Илия Павлов да вземе съпругата му Дарина във филма “Огледалото на дявола”. Павлов обещал щедра финансова подкрепа за продукцията, но Волев не се съгласил. Защо? Ами тя просто не се представила добре на кастинга.

В историите на “Девствената проститутка” са замесени легендарни личности - от Радой Ралин и Свобода Бъчварова, до Невена Коканова, Велко Кънев, Леда Тасева, Деян Донков, Ирини Жамбонас и Васил Михайлов, Крикор Азарян и Вили Цанков. Истории има за почти всеки известен човек в българското кино и театралните и литературните среди. В книгата имат място и пикантни факти за многобройните му романи с известни актриси, като за пламенната си извънбрачна връзка с Йорданка Кузманова. Авторът споделя за жестокото чувство на вина, което изпитвал от изневярата.

“Азбучна истина е, че в основата на всяка драматургична творба стои конфликтът. В този смисъл самият аз съм едно от най-драматургичните създания на Върховния творец”, пише за себе си Николай Волев.

“Девствената проститутка” е вдъхновена от примера на японския режисьор Акира Куросава, който цял живот отказвал да напише своята автобиография, защото се безпокоял, че хората ще си помислят че е нескромен и се хвали. В крайна сметка вече 68-годишен Куросава се съгласил да напише историята си.

Николай Волев е автор на някои от най-касовите заглавия в българското кино. Сред тях са класиките “Да обичаш на инат”, “Господин за един ден”, “Двойникът” и “Маргарит и Маргарита”.

„Девствената проститутка“

Цитат от автобиографичната книга

На тайната прожекция в Киноцентъра през 1987 г. сте предизвикали същия потрес у комунистическите властници с „Маргарит и Маргарита”.

- Филмът нямаше да бъде допуснат до производство, ако не бях представил захаросан сценарий на художествения съвет. Знаех какво ще последва, скрих истинския си замисъл и поех всички възможни последствия от това. Затова на тайната прожекция един куп генерали и адмирали, целият Генерален щаб, бяха ударени като с мокър парцал. А после ужасът от видяното бе отразен в секретно писмо до Политбюро на БКП, което читателите ще видят отпечатано в книгата.

- Миналата година претърпяхте тежка операция след диагноза рак на белия дроб. Как се чувствате сега?

- Отрязаха ми една трета от десния дял на дроба. Сега през три месеца се явявам на изпит за живота. И след това чакам резулта дали съм приет да живея или не.

- Изглеждате много добре.

- Е, сигурно защото цял живот съм общувал с красиви жени. Много красиви жени – и вътрешно, и външно...