Любимата фолклорна изпълнителка на българската публика - Николина Чакърдъкова започва да пее още от дете, а дебютът ѝ на професионална сцена е едва на 14 години. Две години по-късно тя вече е състава на „Неврокопски ансамбъл за народни песни и танци“. Като солистка на ансамбъла, Николина изнася редица концерти не само у нас, но и в Западна Европа, Америка и Канада. През 2000-та се появява първият ѝ авторски спектакъл „Любов и мъка от Македония”. Следват още няколко много успешни спектакъла, като може би най-мащабният от тях е „Най-голямото богатство“, с който през 2013-та година успява да разпродаде Зала 1 на НДК за три поредни вечери. Николина е щастлива от факта, че в последните години се забелязва едно завръщане на интереса към родния фолклор и си признава, че любовта на хората я зарежда. Голяма радост за нея са и внуците й. Синът и дъщерята на изпълнителката я дариха с пет внучета, като миналата година се роди най-малкото – Йоан, което е третото дете на сина й Васил. Дъщеря й - Мария Чакърдъкова, вече е известна певица и успешно върви по стъпките на прочутата си майка.

- Г-жо Чакърдъкова, с какъв заряд и емоции започва за вас новата 2024 година и какви са плановете ви за нея?
- Започвам 2024-та с един много голям положителен заряд. Винаги посрещам новите години и изпращам старите с положителни мисли. Не напразно казват, че колкото по-позитивни са мислите ти, такъв е и животът ти. Дано 2024-та година е заредена за всички с повече хубави емоции и щастие от предходната. Може би, защото съм на такава красива възраст и вече оценявам живота и не искам да губя каквото и да било време с негативни мисли. Надявам се всяка Нова година да бъде по-добра, но трябват и усилия - ако седнем да чакаме не става! 

- На 10 февруари ви предстои голям концерт в зала „Арена София“. Вашите спектакли винаги са впечатляващи - какво сте подготвили този път за почитателите ви?
- Това е още едно от предизвикателствата, които си поставих в началото на тази година – зала „Арена София“, в която не съм била от осем години. С Мария (Чакърдъкова), сме подготвили един голям, красив, задушевен и мащабен спектакъл. Тази година правя 25 години на сцена, но още от началото на кариерата ми винаги съм се старала да правя големи и красиви неща, а сега искам да надминем себе си! Щастлива съм, че работим с най-големия и добър екип, който да покрие нашите изисквания за „Арена София“. Тази зала ми дава възможност да работя в голям мащаб и да дадем на публиката нещо, което да се мери със световните стандарти. Искам да дам на хората увереност и гордост в това мътно време. Да знаем кои сме, да покажем колко стойностна и красива музика имаме и всичко това да бъде поднесено със стил и качество! Спектакълът преплита миналото, настоящето и бъдещето. С песните ще се върнем в миналото, ще ги преживеем в момента, а с помощта на модерните технологии ще покажем как може да изглежда нашата музика. Надявам се да изненадаме всички. Желанието ми е нашата публика  да се почувства специална. Ще ги заведа в моя свят – красив и щастлив, ще се потопят във феерия от музика, танци и картини.

- Публиката също винаги участва активно във вашите концерти…
- Да, ние сме едно цяло - публика и изпълнители. А в края на спектакъла ще има, аз обичам да го наричам „Часът на публиката”, времето, в което всички ще могат да танцуват и да пеят на воля. Това е и едно от предимствата на „Арена”, в „НДК” на моите почитатели им е много тясно. Подготвили сме се и зрителите да станат живи участници в това народно веселие, затова ги каним да си облекат красиви фолклорни носии, ако имат такива. Преди осем години  правихме концерт в същата зала и гледката се е запечатала в главата ми, като най-красивата, която съм виждала – терен като райска картина, пълен с усмивки и щастливи хора, облечени в народни носии. Искам отново да им дадем шанс да изживеем заедно един незабравим български празник.

- Изненада ли ви новината, че за изминалата година вашето име е било най-търсено в Гугъл сред жените изпълнителки в категория „концерти“, преди имената на Софи Маринова, Лили Иванова и Тони Димитрова?
- Наистина ли!? Приятно съм изненадана, въпреки че никога не съм се състезавала с някого. Факт е, че изпратихме една красива и силна година, срещнахме се с много хора и пяхме на много концерти, лични празници, сватби. Радвам се, че младите все повече харесват нашата музика и правят сватбите си по българската традиция и канят мен да бъда част от този красив празник. Преди 20 години направихме такъв спектакъл – „Българска сватба“, може един ден да го претворим по нов начин. Важно е да си запазваме традициите, обичаите, песните и да ги предаваме във времето.

- Вие самата често ли използвате социалните мрежи и какво мислите за това, което виждате там?
- Работата ми го изисква, активна съм във фейсбук и инстаграм, следя какво се случва.  Аз съм от по-улегналото поколение, минали сме през какво ли не и понякога ми е странно колко важно стана да си с перфектен външен вид и всичко да свършва с това. За мен човек има по-висока стойност, важно е да изглеждаме добре, хората ни виждат, но освен това има много труд, работа и когато това не се вижда, младите остават с убеждение, че опаковката е всичко. Изгражда се някаква огромна илюзия, а действителността, поне според мен е друга. Затова аз съм здраво стъпила на земята и моето мерило е не колко лайка има една снимка, а това да напълниш зала „Арена София“, да накараш 10-12 хиляди човека да играят и да излязат извън кожата от щастие и то под звуците на  българска народна музика. Това ме прави горда, щастлива и това е моето мерило за успех, всеки който го прави - в тази или друга област, аз му се възхищавам! 

- А следите ли някои популярни западни звезди в интернет?
- Активно следя Андре Рийо и всичко свързано с неговите концерти. Преди 18 години бях в Германия и попаднах на негов концерт и когато го видях – затаих дъх, не бях виждала такава красота на сцената, да не говорим за музиката и душевността, която се усещаше през цялото време, искаше ми се и аз да запея и затанцувам. Днес, дори малко нескромно бих казала: „Браво, Чакърдъкова, ти си като Андре Рийо за България!“ Намерих себе си в него, защото и аз взимам старите песни и ги претворявам по нов, още по-красив и модерен начин. Много хора ме питат - на какво се дължи моят (нашият) успех? Много труд и постоянство стои зад това, но и идеята да пренесем най-красивото от миналото – песните, и да ги облечем с много музика, костюми, за да ги покажем по начин, който ще накара хората да им забият сърцата. 

- Какво мислите за това, че на Нова година попфолкът преобладаваше в ефира на родните телевизии?
- Понякога се чувствам, че живеем не в едно време, а в паралелни вселени, въпреки че ние също участвахме в празничните програми на БНТ и Нова Тв! Всеки решава как да забавлява зрителя, а когато нещо не ни харесва сменяме канала. Сега гледам към концерта ни в „Арена София“. Мисля си, че след толкова концерти, защото аз никога не съм имала само едно представление в НДК, а винаги са били по две, или три поредни в един ден и с всяка изява ние с публиката сме си станали една малка общност! Радвам се, че сме си отгледали красива и стойностна публика, а сега с появата и на Мария – виждам толкова повече млади хора в залите и става едно допълване на поколенията. Нейното поколение открива фолклора ни чрез нея и идва и вижда колко модерна и красива може да е нашата музика, виждат че и аз не съм на 100 години и я има приемствеността. Това означава, че тази музика, това изкуство ще живее във времето!

- Вие вече имате пет внучета. Успявате ли да не ги глезите  или това е непосилна задача?
- Аз съм строгата баба, но това не значи, че като си строг не обичаш децата. Когато съм с тях усмивката ми не слиза от лицето – пеем, разказвам им приказки, играем заедно, забравям за целия свят, но ако някой направи беля – се карам. Те ме виждат по-рядко поради това, че имам много ангажименти и искам да ме запомнят като баба-вълшебница, която сбъдва всички мечти, защото родителите им ги държат изкъсо и не им позволяват много неща. Аз ги глезя понякога, но те знаят, че трябва да са много послушни. Всяка година лятото ходим заедно на почивка - цялата фамилия, това е най-хубавото време. 

- На какво искате да научите внуците и те послушни ли са?
- Най-напред ги уча да правят разграничение между доброто и лошото. Засега четирите са послушни, имаме и едно по-буйничко, но е много умен и креативен, дори сам си измисля по-нестандартни игри. Когато не постъпва правилно му казвам: „Ти ми причини болка вляво!“ Трябва да ги научим и на труд – да си приберат играчките и да помагат. В детската градина единият ми внук има проблем със спането и предложихме на учителките той да работи и да дава чиниите в кухнята да ги мият, докато другите спят. (Смее се.) Оказа се, че е много изпълнителен и се справя добре с първата му работа. Искам нашите деца да имат навици и да се трудят, да уважават родителите, учителите и близките си. Не обичам да се повишава тон, да се крещи у дома, учат се да казват – може ли, моля... 

- Казвате, че от грозно пате сте станала красив лебед. Трудна ли беше тази трансформация?
- О, много е дълга тази трансформация  - 25 години траеше. Тя не визуална, а по-скоро да израснеш като личност. Това е много дълъг процес и сам не можеш, трябва да имаш ментор до себе си. Аз имах шанса това да е човекът, с който работим заедно от самото начало - Васил Циров. Той винаги ме е държал здраво стъпила на земята, благодарение на него не успях и за миг да се главозамая. Когато тръгвахме на път аз учех – дебатирахме, подготвях се на тема история, география, литература.... От най-обикновена жена - майка на две деца, работила като певица в заведение и като продавач-консултант в магазин за рамки за гоблени, трябваше да стана това, което съм сега. Васил ми отвори широко портата на познанието – промени ме като човек, мисленето ми, вижданията ми, същевременно с това градяхме един бизнес, един продукт, който днес вече е марка. Ние сме доказателство как едни обикновени хора от Гоце Делчев преобразиха народната музика в България. Вярвам, че всеки може да го направи стига да има характер и много, много да работи. Щастлива съм, че Мария носи моя ген и че пое с радост щафетата. Освен пеенето, тембъра и енергията, тя наистина носи моя характер, трудолюбие и съм сигурна, че може да има дълъг и успешен път.

- Мислите ли, че и днес са актуални думите на Ботев, че „свестните у нас считат за луди“?
- От две години имам усещането, че абсолютно е така! Задавам си въпроса: „Боже Господи, толкова ли не сме мръднали напред и как така ненормалното стана нормално!“. Всичко, което за нас е било неморално, днес стана норма на живот и поведение и то дори на най-високо ниво. Даже си задавам въпроса дали аз съм наред или не съм? Вече съм на 55 години и се оказа, че нямам отговор на няколко въпроса, като - как допускаме това като общество? Понякога е трудно да живееш в днешния ден, затова аз намирам своето бягство в музиката – там всичко е красиво и някак нормално. На тема политика съм много чувствителна и бързо паля, от моя екип даже са ми забранили да говоря. (Смее се.)

- А случвало ли се е да се разплачете на концерт – вие имате песни с много силни текстове?
- Всички песни, които избирам носят послание. Минали са през мен, преживяла съм ги, в някои намирам себе си, намирам истини за живота. В началото бях по-притеснена, по-неопитна и  не можех да скрия сълзите на сцената, дори наскоро гледах един мой концерт „Най-голямото богатство“ и в близкия кадър на едноименната песен цялото ми лице беше в сълзи. Това беше, след като 4-5 години нямах концерти, поради здравословни причини и не можех да спра сълзите си когато пеех „най-голямото богатство са здраве, сила, мир и любов - това никъде не се продава и с пари не се купува”. Днес вече съм по-устойчива на тези чувства, въпреки че когато миналата година в Зала 1 имахме концерт, също ми се случи да се разплача. Само месец преди това почина най-добрият ми приятел, който пръв си беше купил билет за този концерт. Когато пеех любимата му песен „Елено, керко“ в негова памет, имах чувството, че сълзи не ми останаха… Плакала съм и от щастие на концерти, от загуба, всеки момент от живота си съм го споделяла с моята публика, може би и затова ме чувстват толкова близка.