След като над 200 000 българи останаха без „Гражданска отговорност“ заради фалита на „Олимпик“, разговаряме с главния секретар на Асоциацията на българските застрахователи Нина Колчакова. Питаме възможни ли са фалити и на български застрахователни компании заради разширяването на кръга от лица, които имат право на обезщетения, както и ще се наложи ли драстично поскъпване на „Гражданска отговорност“.

- Г-жо Колчакова, да очакваме ли ново, драстично поскъпване на „Гражданска отговорност“?

- Факт е, че обезщетенията вървят стремглаво нагоре, докато премиите са сравнително ниски и това очертава възможен недостиг в премиите. Застраховането е така организирано финансово, че има резерви, с които да покрие този недостиг. Това става включително и с печалби от други премии. Засега стабилността на сектора не е застрашена, но в дългосрочен план премиите не могат да останат недостатъчни, т.е. трябва да вървят нагоре, ако по някакъв начин не намалим парите за обезщетения.

- Може ли да се прогнозира какъв би бил дефицитът?

- Много трудно би могло да се направи подобна прогноза. Излезе едно решение на Върховния касационен съд, което разширява правоимащите лица по отношение на болка и страдание при загуба на близък в пътнотраспортно произшествие. Няма яснота доколко ще бъдат уважени исковете от съда за новите лица. Не знаем и какъв ще е размерът на обезщетенията, които ще бъдат присъдени. Затова е трудно на този етап да се направи калкулация какви допълнителни средства ще са нужни за изплащане на обезщетения по вече минали щети и по евентуални бъдещи. Много е трудно да се прогнозира как ще върви цената на „Гражданска отговорност“ и на какво равнище ще се стабилизира. Също така е възможно да се предприемат мерки да се ограничат изплащаните обезщетения. Примерно, би могъл да се сложи таван, лимит на неимуществените щети или, ако имаме този късмет да намалеят пътнотранспортните произшествия.

- И все пак, ако съдът продължи да присъжда обезщетения каквито е присъждал през 2017 г., имате ли прогноза каква ще е дупката в „Гражданска отговорност“?

- Между 800 млн. лв. и 1,3 млрд. лв. Доклад на Комисията за финансов надзор (КФН) установи, че през 2017 г. този недостиг е бил около 60 млн. лв. Разчитаме, че българският съд ще прояви здрав разум и няма да присъжда свръхвисоки обезщетения. В момента в България за морални болки се присъждат едни от най-високите обезщетения в Европа. Направихме проучване, пуснахме писмо да всички европейски асоциации, попитахме как е уреден при тях този въпрос. Получихме отговор от 11 асоциации. Информацията е, че при тях неимуществени щети за болка и страдание на близките на починалото лице в някои държави въобще не се изплащат. Там се изплаща загуба на доход, изпащат се разходи, издръжка, но не и този тип обезщетение. Това явно обществото смята за справедливо. В други държави се изплащат такива обезщетения, но има нормативен горен лимит или методика, по която се изчисляват. В Дания, например лимитът е до 13 400 евро на лице. На фона на 95 000 лв. в България през 2017 г, а имаме решения и за 120 000-130 000 лв. Сравнете стандарта в двете държави! В Германия съдът присъжда до 10 000 евро на лице, във Франция между 10 000 евро и 30 000 евро. В Белгия са от 1500 евро до 24 000 евро. Те има таблица за различните родственици. Българските съдилища явно са положително настроени към присъждане на по-високи обезщетения. Какво се смята за справедливо, ние не можем да кажем. Ние можем да кажем какво е възможно да си позволи застрахователят при тази цена на „Гражданска отговорност“ и каква би станала цената, ако се запази тази тенденция с обезщетенията.

- Каква би станала цената, ако се запази тенденцията?

- Ако се запази тенденцията има риск цената да се увеличи драматично, два пъти дори да се увеличи. Но това е неприемливо при нивото на доходи в България.

- Това означава да стане 400-500 лв.

- Зависи от колата, от опитата на шофьора, вземат се предвид различни параметри. Преди излизането на решението на ВКС, с което се разшири обхвата на лицата, претендиращи за обезщетения, средната цена на „Гражданска отговорност“ беше 207 лв. Сега доколкото знам застраховката се е увеличила с между 5 и 60 лв., т.е. не говорим в никакъв случай за двойно увеличение, но чакаме съдебна практика. Двойно увеличение означава над 400 лв. Това не е цена, която може да си позволи всеки шофьор в България. Имаме над 3 милиона потребители на тази застраховка…

- Ще карат без „Гражданска отговорност“.

- Това също е обществено неприемливо, защото „Гражданска отговорност“ е застраховка, която защитава невинно пострадалите и затова е задължителна. Това не е „Каско“.

- Има ли вече парадокс по отношение на исковете?

- Има. Някои от членовете на Асоциацията са ми споделяли, че имат искове за много голямо количество нови ищци по щети, които вече са приключили, изплатени са и по тях вече не се държат резерви. Имаме случай с 29 нови ищци, близки и родственици, всички живеещи на един адрес. Софийски градски съд в момента е затрупан от нови искове по такива дела. Все още няма практика по тях, няма излезли решения. Ние чакаме да видим каква ще е практиката.

- Какво прави в подобни случаи застрахователят, откъде взема пари за обезщетенията?

- Изплаща това, което е присъдено. Застрахователят ще може да покрие щетите и това няма да предизвика веднага неплатежоспособност на застрахователите, защото те държат резерви за такива случаи. Но в дългосрочен план ще трябва да се увеличат и премиите и резервите, ако продължават да растат исковете със същите темпове.

- Налага ли се застрахователите да вземат от други застраховки, за да изплащат щети по „Гражданска отговорност“?

- Печалбата от едни застраховки, компенсира загубата от други. Така е във всеки бизнес.

- Не се ли опасявате, че застрахователите ще започнат масово да избягват договори по „Гражданска отговорност“?

- Това е доста голям бизнес. Застраховката е задължителна, пазарът е голям и не ми се струва реалистично да започнат да излизат компании от пазара. По-скоро ми се струва вероятно да започнат да търсят модели, които да направят застраховката по-рентабилна.

- Това какво означава?

- Полагаме усилия за подобряване на културата на движение. Голяма част от автомобилните застрахователи по линия на програмите си за корпоративна социална отговорност, инвестират средства в програми за намаляване на ПТП. Надяваме се с времето усилията, които полагат и институциите, да доведат до намаляване на катастрофите. Подобряването на пътната инфраструктура също е от полза. Създадохме към Асоциацията на българските застрахователи работна група, която да разработи някаква методика за борба със застрахователните измами, където губим милиони годишно, но там сме силни лимитирани от нормативната рамка и най-вече от Регламента за защита на личните данни. Имаме значителни искове от чужбина, с които се борим по друг начин. Вече намаляват румънските полици.

- Наистина ли намаляват?

- От влизането в сила на електронното издаване на полици чрез системата, която свързва КАТ с Гаранционния фонд имаме много по-голяма възможност да виждаме кой е реалният собственик на автомобила, дотолкова, доколкото собствеността е прехвърлена и в талона. Документните измами вече са много по-малко вероятни, остава обаче елементът, че някои коли се прехвърлят само нотариално, без това да се удостовери и чрез документите на автомобила – те не се сменят в КАТ . Решението, което предлагаме е нотариусите да се свържат към системата на КАТ, т..е всеки един договор за прехвърляне на МПС да бъде отчитан в масивите на КАТ. По този начин се надяваме драстично да намалим румънската щетимост.

- След „Олимпик“ има ли опасност от фалити и на други застрахователни дружества?

- Българските застрахователни дружества, за разлика от „Олимпик“, бяха подложени на три оценки на балансите през последните две години. Те бяха направени от КФН, от европейския орган за надзор на застрахователите, повярвайте ми, има много добра експертиза, въпреки недоверието в България към европейските органи. Всички застрахователи излязоха успешно от прегледа на балансите. Всички автомобилни застрахователи в началото на годината повишиха резервите си. Мисля, че всички тези фактори говорят, че може да се има доверие на пазара.

- Като се разгледат решенията на КФН става ясно, че две от компаниите имат проблеми, т.е. картината н е толкова безоблачна.

- Картината никога не може да е безоблачна. Финансовият сектор има спадове и покачвания, които се влияят, като от макроикономическата среда, така и от поведението на мениджърите на компаниите. Затова е и надзорът – когато забележи някакви проблеми да даде препоръки, за да не се превърне проблемът в срив. Бихте могли да зададете този въпрос към КФН. Ние се опитваме да имаме доверие в институциите и да разчитаме, че техните решения са правилни и са изпълнени.

- Предстоят ли промени в Кодекса за застраховането?

- В момента е представен за обществено обсъждане проект за промени в Кодекса за застраховането във връзка с транспонирането на една европейска директива за разпространение на застрахователни продукти. Готвим становище по този проект, който е свързан с начините на разпространение на застрахователни продукти, начините за защита на потребителите, начините за представяне на информацията за продуктите, така че те да са разбираеми за потребителя. Тези промени би трябвало да доведат до подобряване на пазарната среда и до по-добра защитата на потребителите. Друг предстоящ проект се готви на европейско ниво по отношение на общата европейска регулация на „Гражданска отговорност на автомобилистите“. ЕК публикува през месец май предложение за изменение в Моторната директива, което е интересно и което, освен всичко друга, се отнася и за Обезпечителните фондове при фалит на застраховател, особено когато става въпрос за застрахователи, които извършват дейности по свобода на предоставяне на услуги и свобода на установяване, какъвто е случаят с кипърския застраховател „Олимпик“ . В момента в ЕС се прави опит да се уеднаквят правилата, така че да са съвършено ясни и еднакви в общността. От Асоциацията предложихме и уеднаквяване и на правилата за уседналост на автомобилите. Българският застрахователен бранш има проблем с автомобили с български регистрационни табели, които не са уседнали в страната, а в други държави и търпим загуби по застраховката „Гражданска отговорност“ и по „Зелена карта“.

- Още през ноември миналата година Съветът на бюрата ни е предупредил, че заради проблеми с две наши компании със „Зелена карта“ България може да бъде подложена на мониторинг и дори изключена. Какви ще са последиците ако бъдем изключени?

- Това са много черни прогнози. . Секторът разчита, че българските компетентни институции ще използват целият наличен инструментариум, за да бъде избегнат подобен риск. . Ако България бъде изключена от „Зелена карта“ ще бъде както преди влизането ни в системата – ще си купуваме задгранични застраховки. Но в никакъв случай не очаквам подобно нещо да се случи.

- Ще финансирате ли Агенция „Борба с градушките“ с отчисления от имуществените застраховки?

- Смятаме, че това решение не е справедливо. По-скоро предлгме да правим отчисления от земеделските застраховки, ако те станат задължителни за земеделците.

- Кога ще бъде въведена системата „бонус-малус“?

- Добре би било това да се случи в най-скоро време. Идеята е да бъдат стимулирани с по-ниски цени шофьорите, които се държат отговорно на пътя, които нямат пътнотранспортни произшествия, нямат нарушения и да бъдат наказвани с по-високи цени, онези които се държат безотговорно на пътя. За застрахователите това ще има нулев финансов ефект, защото колкото даваш на едните, толкова вземаш от другите, тя така е замислена системата. Но за нас дълготрайният ефект е че финансовите наказания ще доведт до по-отговорното поведение, което би довело до намаляване на щетимостта. Системата „бонус-малус“ вече е в доста напреднал стадий – изработен е проект и предложение от консултант, остава тя да бъде облечена в законова форма. Мисля, че ще излезе под формата на наредба. Вече е създадена IT-системата, по която да се придобива информация за нарушенията на водачите, т.е. връзката между КАТ и застрахователите е готова.

- Това означава ли, че догодина застраховките ще се сключват по този начин?

- Надяваме се системата да заработи колкото се може по-скоро и наредбата да излезе още от есента.

Нашият гост

В периода 2009 - 2016 г. ръководи 4 последователни проекта по програма IPA на ЕС за Западните Балкани, които въвеждат европейското законодателство и надзорни практики в областта на небанковия финансов сектор в Черна гора, Босна и Херцеговина и в Македония. От една година е Главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи.