Съседите свалиха налога за храните, у нас остава 20 на сто

Цените ще тръгнат надолу

Производители искат ставката за хляба да стане 5%

Нисък ДДС в Гърция и Румъния удря родния бизнес. Затова българските производители настояват ставката да падне и у нас.. Това от една страна ще доведе до по-ниски цени на продуктите, а от друга ще направи българските производители по-конкурентни на външния пазар.

Преките ни конкуренти - Гърция и Румъния вече намалиха сериозно ставката на ДДС.

Правителството в Букурещ реши да насърчи консумацията на здравословни и традиционни храни, като намали ДДС от 9% на 5%. В съседката ни стандартната ставка е 19%, но се прилагат и две намалени - 9% за храни, лекарства и протези, и 5% - за книги и учебници. От тази година ставката за планински, екологични и традиционни продукти, сертифицирани от Министерството на земеделието, се намалява от 9 на 5 на сто.

В Гърция ДДС на храните, включително и на хляба, тока, водата и горивата, беше намален от 24 на 13 процента. Предстои ново понижение от 1 януари 2020 година - от 13 на 5 на сто.

България обаче изостава - у нас ДДС е 20% за всички стоки и услуги, включително за храните и биопродуктите. В същото време страната ни е на челните места по смъртност и по затлъстяване сред децата (виж карето).

“В Гърция ДДС на храните вече е 13 процента. С това решение гръцките производители стават много конкурентноспособни, което ще се отрази на българския бизнес”, коментира пред “Труд” Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България.

По думите й в момента България е доставчик номер едно на тестени и хлебни изделия в Европейския съюз. 3 процента от износа на храни в ЕС го държат именно хлебопроизводителите в България, посочи тя.

“За този пазар ще се лее кръв. Но техните правителства ги стимулират да станат конкурентни”, подчерта Кукушева.

Според нея не е нормално на всеки лев потребителят да дава 20 стотинки на бюджета на държавата. В същото време тол системата ще бъде въведена и тежестта от нея отново ще се плати от бизнеса и потребителите, категоричен беше председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България. Тя подчерта, че по-нисък ДДС за хляба трябва да има, защото той се прави изцяло от български суровини.

От бранша настояват ставката да стане 5%. Това ще доведе до намаляване на цената за крайния потребител с 12-13 процента. Не приемаме аргумента, че търговците ще откраднат разликата. Държавата има механизми, за да хване крадците, категорична беше Мариана Кукушева.

Отдавна настояваме у нас също да има по-ниска ставка на ДДС за биохраните, заяви за “Труд” Милен Стоянов, член на Управителния съвет на Българска Асоциация Биопродукти. Според него аргументът, че така ще се намалят приходите в хазната е несериозен, защото делът “ни е много малък, за да разклатим бюджета”. По думите му подобна мярка може да се въведе у нас, но няма политическа воля това да се случи.

Мерки

В Румъния ставката падна от 9 на 5%

Румъния от тази година за втори път намалява ставката на ДДС върху традиционните земеделски продукти, сертифицирани от Министерството на земеделието. Стандартната ставка на ДДС там е 19%, но за храни, лекарства и протези тя е 9%, а за книги и учебници - 5%.

“Обмисляме увеличаване на достъпа на румънците до здравословните продукти, с високо качество, които са все по-търсени на пазара на хранителни стоки. Чрез намаляването на ставката на ДДС по цялата дистрибуторска верига ще допринесем за намаляване на цените на тези продукти и така ще насърчим хората да консумират здравословни храни”, заяви румънският премиер Виорика Дънчила.

Правителството смята, че мярката ще създаде бюджетни загуби в размер на 175 милиона евро през следващите четири години, но настоява, че ще бъде от решаващо значение за подкрепа на вътрешното потребление на висококачествени хранителни продукти.

Ползи

Купуваме по-евтини биохрани, ако данъкът намалее

Производители предлагат 5% квота в градините

Цените на родните биохрани ще се намалят, ако бъде въведено по-ниско ДДС върху тях, заяви пред “Труд” Милен Стоянов, член на Управителния съвет на Българска Асоциация Биопродукти. Така българските екологично чисти продукти ще станат по-конкурентни на вносните, допълни той. Предлагахме в училищата, детските градини и социалните домове минимум 5% от храните да бъдат екологично чисти. Такава квота трябва да има и за магазините, посочи Стоянов.

И даде за пример, че няма държава в ЕС, в която да не е въведена задължителна квота за биологичните храни в училищата и градините. В Дания наскоро излезе информация, че правителството възнамерява да задължи магазините да продават само екологично чисти продукти, разказа Стоянов. Ако искаме хората да се хранят здравословно и да не харчат пари за лекарства, трябва държавата да насърчава производството и потреблението на здравословни храни, категоричен беше Милен Стоянов. И дава за пример изследване, проведено в 14 държави в ЕС (България не е била тогава член на съюза), при 140 души за наличие на глифозат в урината. Резултатите са показали, че в 47% от пробите е имало наличие на най-разпространения пестицид в земеделието и то при хора, които живеят в градовете и нямат достъп до него.

Критериите за биологично хранене у нас са много ниски и страната ни е на последно място по биологично хранене в Европейския съюз, твърди Слави Трифонов, председател на Националната биоасоциация. По думите му в повечето страни от ЕС и във всички скандинавски държави децата до 14 години ползват на 100 процента биохрани в детските градини и училищата, а в България то е под 1 процент. Директивата за тези страни е до 2020 г. 20 на сто от всички продукти на пазара да са биологични.

Пазар

Родните еко стоки отиват за износ

По-голяма част от българските биологични храни и продукти са предназначени за външни пазари. Това посочва последният Аграрен доклад на Министерството на земеделието, храните и горите. Според изводите в него страната ни е традиционен производител на различни видове биологично сертифициран пчелен мед с отлични качествени показатели, но голяма част от продукцията се изнася на световния пазар.

В същото време пазарът на биологични продукти в България е сравнително нов и все още твърде малък.

Към края на 2017 г. общо регистрираните в МЗХГ биологични оператори са 6 822 броя - с 440 по-малко спрямо година по-рано.

В рамките на 2017 г. се наблюдава намаление на площите, върху които се прилагат методите на биологично производство, както и на сертифицираните екологично чисти райони, от които се събират диворастящите култури - гъби, билки и горски плодове. През 2017 г. площите в система на контрол заемат едва 2,72% от общата използвана земеделска площ в страната, показват още данните в доклада.

Боледуваме, защото не можем да си позволим чисти продукти

На челни места сме по затлъстяване и смъртност

Ако здравословните храни поевтинеят, българите ще могат да си купуват повече по-полезни храни.

В момента страната ни е една от страните в ЕС с висока честота на наднорменото тегло и затлъстяването в ранна детска възраст заедно с Гърция, Чехия и Великобритания. Данните са от изследване на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.

Според данните средно около 30% от децата в страната са с наднормено тегло и 13% със затлъстяване. Според специалистите лошите хранителни навици, формирани преди навършването на 7 години, и заседналият начин на живот са рискови фактори за десетки заболявания.

България се нарежда и на челна позиция в черната статистика за смъртността и продължителност на живота от всичките държави членки на ЕС. Това показват данни от доклада “Здравето накратко: Европа (2018)" на Европейската комисия и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

От европейците

Ядем най-малко плодове и зеленчуци

Българите се хранят нездравословно, показа наскоро анализ на Евростат. Страната ни е сред държавите, където се ядат най-рядко плодове и зеленчуци. При консумацията на плодове България е на предпоследно място, а при зеленчуците само четири държави се нареждат зад нас.

Близо 37% от българите ядат всеки ден плодове. Близо една трета от допитаните са посочили, че консумират плодове между 1 и 3 пъти седмично. Лидер е Италия, където 85% от населението консумира всеки ден плодове. Следват Португалия и Испания. Средният показател за ЕС е 64 на сто.

Според данните на европейската статистическа агенция 45% от българите консумират зеленчуци всеки ден. Само четири държави са с по-лоши показатели. Това са Литва, Латвия, Румъния и Унгария, където едва 30% ядат ежедневно зеленчуци.

Лидери по този показател са Ирландия и Белгия с по 84%. Следват Италия и Португалия. Средно 64 на сто от жителите на ЕС ядат зеленчуци всеки ден.