Горната граница на детството се разтегля като ластик, днес надхвърли 25 г. и гони 30-те

Европейската статистическа служба Евростат дава данни, че все повече млади хора във възрастта между 20 и 34 в Евросъюза и в България в частност нито работят, нито учат. Усреднено около всеки пети от тази категория у нас, което е по-високо ниво от това в ЕС.

Първо в Англия ги определиха като поколението NEET - Not in Education, Employment or Training (не учат, не работят, не се обучават). Там наблюдения се правят от 25 години. 46% от тези  млади хора са посочили, че покрай пандемията COVID-19 са получили проблеми от психическо и физическо естество със здравето, поради които са останали без работа. Важи навсякъде в ЕС.

През 1991 г. Американските историци и социолози Уилям Щраус и Нийл Хоу създават теорията на поколенията. Според нея хората от една възраст притежават редица сходни въгледи и черти, формирани под влиянието на глобални исторически събития. Според тези черти  при подбора на персонал се определят критерии за наемане на  младежи или по-възрастни.
Ето актуалните четири с по-често наблюдаваните се сред тях особености:

Бумъри – (родени между 1946 и 1964 г.), израснали с телевизията трудолюбиви мърморковци, с развито чувство за общност, девиз „Винаги готов!“;

Поколение X – (между 1965 и 1980 г.), ученолюбиви, познават компютъра, кариеристи, изискващи, в бившите соцстрани ги сочат и като „загубеното поколение“, девиз „Никога не се предавай!“;

Поколението Y - (между 1981 и 1996 г.), с ниска и краткотрайна мотивация, дълго висят в интернет, непостоянни, капризни, девиз „Тук и сега веднага“;

Поколението Z (между 1997 и 2012 г.), първото цифрово поколение, родените със смартфон в ръката, общителни главно в социалните мрежи, наивно активистични, инфантилни, с бъркотия между реалното и виртуалното в главите им, девиз „Свят без граници“.

Мързеливи и дори паразитиращи в обществото люде има във всяко поколение, за немалко бумъри пионерският девиз „Винаги готов!“ е предизвиквал само насмешка. Доста „хиксове“ се предадоха пред лицето на  даже не особено тежки препятствия, мнозина „игреци“ търпеливо очакват бъдещето. Впечатлението, че поколенията Y и Z са мързеливи е грешно.

Повечето хора от всички възрасти искат едно и също: да се занимават с предпочитаната дейност, да внасят своя принос в обществото, в развитието на света, да работят в диалогичен режим, а не в казармен. На колко от тях им се отдава това през живота обаче! Младите искат да работят усърдно, способни са да постигат високи резултати на професионалното поле.

Със своите завишени изисквания милениалите и зумърите всъщност искат да избегнат грешките на родителите си, посветили живота си на нехаресвана професия. Търсят  системата за  благосъстояние Well-being, автоматизация на рутинните процеси, комфортна работна среда, висока корпоративна и социална отговорност. Ами страдат от „синдром на пропуснатата полза“!

Такива са, капризни. Според анкета на агенция Sparks & honey, 60% от зумърите искат дейността им да има положително влияние върху околния свят. А ги отблъсква бюрокрацията, строгостта на ръководството, непривлекателния имидж на наемащата компанията, забраната за използване на социалните мрежи в работно време.

Не важи за всички, все пак ги има онези около 20% безработни. Половината от тях в Щатите и Англия не учат и не работят, за тях NEET се е превърнало в младежко социално движение, в предмет на гордост и форма на идентичност. И у нас ги има такива горделивци, отказали се от самореализация в този си живот.

Понякога поработват, но невидимо за официалните власти, в „сивата зона на заетост“  без договори и съответно без данъци. Повечето са в София и няколко по-големи градове, разчитат основно на родителите си, на търчи-лъжи доходи. Характерна тяхна черта е разтеглящото се като ластик детство, чиято горна граница надхвърли 25 г. и гони 30-те.

Удължен инфантилизъм. Чедото не желае да излезе от утробата, защото там е хранено, там няма никакви външни дразнители, там не се налага да се взимат решения и – преди всичко! – да се носи за тях отговорност. Защо да ни си поплава още някое време синковецът в тези околоплодни води? NEET обхваща всички развити страни като своеобразна субкултура.
Младите китайци все по-често се отказват от пълен работен ден и ценят свободното си време все повече от заплащането. Такива настроения има и в Япония, САЩ, Великобритания.  „Нитовете“, както ги наричат вече, са младежи, които всъщност биха искали да работят, но не могат да намерят работа. Не им стига увереност в себе си и навици за общуване, много от тях са ниско образовани или неквалифицирани.

Голям процент от неработещите млади хора просто са мързеливи. Мързеливите винаги са посредствени хора, казва Волтер. Не е болест мързелът, но прилича на такава, при определени обстоятелства може и да стане. При трайна безработица например. Някои учени пишат за „невроза на безработния“, където на преден план в симптоматологията излиза не депресията, а апатията.

С времето те безработните стават все по-апатични, а инициативността им залинява. Това не е безобидна апатия. Тя ги прави неспособни да приемат подадената им ръка, преживяват незапълнеността на времето си като вътрешна мисловна пустота. Чувстват се безполезни, животът им постепенно изгубва смисъл. Развива се невротично заболяване.

Тогава безработицата започва да слуги като изкупителна жертва за всички неуспехи на човека, за пропиления му живот. Заживява временен живот, смята, че не е отговорен за нищо.

Това е невротичният тип безработни, има и други, разбира се. Важното е да не се бездейства, това спасява човека. Най-интересни са умните и мързеливите едновременно. Те са най-креативните хора. Могат да предложат много нестандартни и оригинални решения на проблемите с една цел – да изпълнят задачата максимално бързо с минимални усилия.

На такива мързеливци светът е задължен за много изобретения и рационализации. Сам по себе си мързелът не е достойнство, но е много полезен в съчетание с високи интелектуално ниво.