„Не е ли иронично, че ми предписаха перорален нитроглицерин! Наричат го тринитрин, за да не плашат химиците и обществеността“, казва Алфред Нобел

Експлозията в лабораторията се случи преди 160 години

„Не е ли иронично, че ми предписаха перорален нитроглицерин!“ – възкликнал Алфред Нобел в последните години от живота си. Иронията беше, че неговата лаборатория за нитроглицерин в центъра на Стокхолм беше взривена преди няколко десетилетия и течните експлозиви, които произвеждаше, причиниха смъртта на много десетки хора. Оттогава нитроглицеринът вече не се използва само за експлозии. Оказа се, че може да се пие и при сърдечни заболявания или да се добавя към лубриканта за презервативите за подобряване на ерекцията.

Гръмотевичната съботна сутрин

3 септември 1864 г. започва като обикновена събота в Стокхолм. В 11 часа сутринта 31-годишният Алфред Нобел прие своя приятел инженер Блум в дома си, съпругата му Андриета почистваше, а баща му Имануел и по-малкият му брат Емил вече работеха в лабораторията, опитвайки се да опростят производството на нитроглицерин. Точно в този момент в града се чу чудовищна експлозия. Взривната вълна хвърли Нобел и всички в къщата на пода, а също така ги засипа с градушка от парчета от счупените прозорци. В много райони на града също бяха счупени стъклата, а стоките на търговците в центъра паднаха от рафтовете. Съдейки по местоположението на огромния стълб черен дим, беше избухнала лабораторията на Нобел, същата, от която съседите отдавна се оплакваха, защото се чувстваха несигурни заради експериментите с експлозиви.

Журналисти, които пристигнаха на мястото на инцидента, започнаха да описват в ярки цветове какво виждат: всичко, което беше останало от лабораторията, бяха развалини, навсякъде лежаха тела, в които беше трудно да се идентифицират хора. „Безформена купчина месо и кости, почти не приличаше на човешко тяло“, - пише в един от вестниците. Сред тези тела беше и братът на Алфред, а баща му, според вярванията от онези години, беше спасен от самия Бог, след като малко преди експлозията той си тръгна от лабораторията, за да получи писмо.

Покривите на къщите около лабораторията бяха паднали, а някои стени се бяха срутили. Обществената реакция беше яростна: защо толкова опасни експерименти се извършват в средата на жилищен квартал? По време на полицейския процес Имануел Нобел каза, че там не се е извършвало никакво „производство“, а е ставало дума само за малки експерименти, за които не се изисква разрешение, и са имали само 130 кг нитроглицерин (въз основа на мащаба на унищожението, тази оценка е значително подценено). Семейство Нобел действаха на принципа „обвини мъртвите“ и затова Емил беше обявен за виновника за катастрофата, която изпрати най-малкото петима души на оня свят. Очевидно по време на производството на новата партида нитроглицерин той беше забравил да провери температурата на сместа, не беше охладил контейнера със студената вода и в крайна сметка го беше прегрял. Това е предизвикало експлозията.

В резултат на това съдът постанови, че семейство Нобел трябва да изплатят големи обезщетения на всички жертви. Някои жители на Стокхолм потърсиха морална компенсация, заобикаляйки решението на съда и един ден просто набиха Имануел, хвърляйки го по стълбите. Във всеки случай семейство Нобел трябваше да забрави за експериментите в столицата.

По-опасен е за своите, отколкото за техните врагове

Нитроглицеринът, открит от италианеца Асканио Собреро през 1846 г., стана първият експлозив в историята, способен да детонира. Черният барут, познат от Средновековието, от физическа гледна точка е способен само да гори бързо (при определени условия), но неговият фронт на горене се движи с дозвукова скорост и не генерира ударна вълна. Разрушителният ефект от експлозията на барута не е много голям, което позволява да се използва в оръдията и пушките, без да се застрашава целостта на цевта. Въпреки това, същото свойство прави бомбите с барут да са неефективни както по време на война, така и при взривни операции по време на строителство.

Разбира се, когато се появи новината за необичайно мощния експлозив, военните го забелязаха. Почти веднага обаче стана ясно, че той не е подходящ за редовна употреба на бойното поле. Първо, при нормални условия нитроглицеринът е леко вискозна течност, така че той нямаше удобен или надежден начин да се съхранява дълго време на полето. Второ, веществото, открито от Собреро, беше много опасно и нестабилно. Докато черният барут можеше да се съхранява в плътно затворено буре, и просто трябваше да го предпазите от искри и огън.

В случая с новите течни експлозиви тези прости предпазни мерки не бяха достатъчни. Когато една година след експлозията в Стокхолм, фирмата на Нобел построи завод в едно отдалечено място близо до Хамбург и започна да продава смес от нитроглицерин и барут под марката Blasting Oil (Взривяващо масло), тя беше търсена за взривните работи. Използването му обаче постоянно беше съпътствано от трагедии. Фабричните сгради в Германия редовно експлодираха, убивайки работниците. През 1866 г. една от кутиите с Blasting Oil, останали от тунела Донер в Невада, експлодира, унищожавайки офиса на строителната компания от Сан Франциско. Контейнерите с нитроглицерин също експлодираха редовно в Обединеното кралство, причинявайки жертви, и принудиха правителството де факто да забрани употребата му.

Разбира се, този експлозив не можеше да стане стандартен за използване от армията, тъй като беше по-опасен за своите войски, отколкото за вражеските войски. Нитроглицеринът беше използван само в няколко експериментални типа от мини.

Динамитът

Забраната за нитроглицерин в много страни принуди Нобел да търси нова форма за мощния експлозив. Като минимум трябваше да се превърне от течност в твърдо вещество. За да направи това, един от бизнес партньорите на Нобел предложи да се пропие нитроглицерин с някакъв абсорбиращ материал, да се транспортира тази смес до мястото и след това да се превърне обратно в течност. Първоначално те избраха диатомичната пръст като абсорбент, която е минерално брашно, остатък от жизнената дейност на древните диатомитови водорасли. Бързо обаче стана ясно, че е много трудно да се отдели течният експлозив от диатомичната пръст и повечето от него се превръщаха в отпадъци.

Тогава Нобел излезе с нова идея, и беше необходимо да се избере такъв абсорбент, че да не е необходимо да се изолира нитроглицеринът от него. Той опита с различни твърди пълнители, от дървени стърготини до въглените и нитроцелулозата, но нищо не можеше да се сравни с диатомичната пръст. Трябваше само да се избере правилната пропорция, и се оказа, че една четвърт от брашното от диатомичната пръст изисква да има три четвърти нитроглицерин. Резултатът от това беше почти един сух блок, който не избухваше в пламъци от случайна искра, но се изискваше да има специална капсула детонатор, която да предизвика взрива.

Нобел патентова това изобретение през 1867 г. и внимателно се бореше срещу нелицензираните копия. Експлозивът, който скоро беше наречен динамит, все още беше малко полезен за военни цели, но беше незаменим в минното дело. Експлозивното желе скоро се появява като едно от производните на динамита, в което се използваше нитроцелулоза вместо диатомичната пръст.

Оттогава нитроглицеринът практически не се използва като експлозив. Но подобие на динамит беше използвано от руските терористи, които убиха цар Александър II и московския генерал-губернатор, великия княз Сергей Александрович. Революционният терор беше почти единственото широкомащабно „бойно“ приложение на изобретението на Нобел.

През втората половина на XIX век се оказва, че чистият разреден нитроглицерин може да бъде и лекарство, което се използва за облекчаването на стенокардията и понижаване на кръвното налягане. През последните години от живота му на Нобел беше предписано да пие от течния експлозив. „Не е ли иронично, че ми предписаха перорален нитроглицерин! Наричат го тринитрин, за да не плашат химиците и обществеността“, пише той на своя приятел в тази връзка. Тринитринът под името глицерин все още се предлага като медицинско лекарство и днес, въпреки че учените отдавна са установили, че той не действа сам, а действа азотният оксид, в който експлозивът се превръща по време на метаболизма.

И накрая, едно от приложенията на нитроглицерина вероятно която не беше възможно да бъде представено нито от Собреро, нито от Нобел. И то е да се добавя към лубриканта на някои презервативи. Нитроглицеринът помага за разширяване на кръвоносните съдове в пениса, с което се предполага, че помага при някои видове импотентност. Проучванията показват, че лубрикантът от нитроглицерин освен че е безопасен, действа много по-бързо от виаграта.

(Превод - Павел Павлов)