“Шампион”, така днес свикнахме да наричаме победителите в спортните състезания. Но първоначалното значение на думата е по-скоро “поборник”, човек, който защитава кауза. А ако в съвременния спорт има някой, който заслужава това определение в най-голяма степен, това безспорно е Новак Джокович. Защото не се превива нито пред съперниците на корта, нито пред предизвикателства, които все по-странното ни съвремие хвърлят на пътя му...

След влизането си в елита Новак Джокович бързо пое ролята на лошия герой, сякаш натрапена му от глобалните медии, които иначе имат склонността да канонизират статуквото. На този фон брадясалият сърбин, лековато ухилен или злобно псуващ по балкански, изглежда като богохулник. Още повече, че тенисът освен всичко друго, минава за аристократичен спорт - публиката не трябва да шуми по неправилен начин, а от играчите се очаква да отговарят на определени критерии за поведение.

Но може би Джокович просто научи правилата на играта и ги приложи още по-добре от тези преди него. Първо, трябваше да зареже ракията и сланината, с които отпразнува началните си победи, за да стане най-стриктният “диетолог” в професионалния тенис. Дотолкова, че стигна до някои крайности, прибягна до помощта на “духовен учител” и в определени моменти залитна във веганство, а сподели и странни становища по други въпроси, което допълнително влоши имиджа му, но също и резултатите. Влезе също така и в канона за поведение - пиарът в тениса е почти толкова важен, колкото и техниката при изпълнение на стоп воле или неуморимостта в дълъг мач. И да, отново отиде малко по-далеч - навикът му да показва сърца наляво-надясно му донесе обвинения, че искал да се хареса на всички...

Но най-важното, което усвои, бе урокът да прави всичко в името на крайния резултат. Дори неособено джентълменски постъпки. Щом Надал печели титли благодарение на физическото си превъзходство при все неизлечимо сцепеното стъпало или куп хронични болежки, гарнирани с изказвания от типа: “Само преди месец не знаех дали изобщо ще мога да играя...”, защо Джокович да не вдига купите с разкъсани коремни мускули, бинтове на задното бедро? Явно може да мачка още по-убедително при положение, че е още по-контузен от големия си съперник. Или може би просто това е част от играта, тъй като спортистите наистина може да се контузят, но е всеизвестно, че в тениса се играе по-трудно срещу противник, за чието здравословно състояние не си съвсем сигурен.

А и може би тъкмо тези моменти дадоха на Джокера душевната сила, от която имаше нужда, за да посрещне най-тежките предизвикателства в кариерата си, които му се струпаха в последните две години. „Първо избухна пандемията от коронавирус, а опитът на Джокович да отговори с организацията на демонстративно шоу в Сърбия и Хърватия, завърши с фиаско" - Григор Димитров обяви, че е заразен с вируса, впоследствие позитивни тестове дадоха и Борна Чорич и самият Новак. Недоброжелателите му го нарекоха “ДжоКовид”, а “НоВакс” дойде, когато стана ясно, че няма да се подложи на ваксиниране. Междувременно получи спорна дисквалификация на Ю Ес оупън 2020 - заради пратена напосоки топка, която удари съдийка по линиите в гърлото, а постъпката бе определена като умишлена.

Натискът върху Джокера покрай пандемията бе огромен - корпоративните медии го хулеха открито, професори го обявяваха за “най-опасния човек на планетата”, мощни спонсори демонстративно късаха договорите си с него. Върхът бе депортирането от Австралия след няколко дни в приют с нелегални бежанци, където прекара православната Коледа. Миналата година пропусна и доста турнири в Европа и всичките в Северна Америка, тъй като страните-домакини не допускаха влизане на неваксинирани чужденци. Появите му на корта бяха епизодични - колкото да спечели “Уимбълдън”, за да остане в гонитбата на великите след разочарованието от 2021-а. Тогава опитът да направи Голям шлем катастрофира в самия край - загуба от Даниил Медведев в Ню Йорк и сълзи още на корта преди завършека на срещата. Плати данък на свръхусилието да преследва и олимпийски медали на сингъл и смесени двойки в Токио - също неуспешно.

И все пак днес Джокович вече е подобрил повечето рекорди, които поставиха Федерер или Надал. След победите Новак сочи небето, но друг път казва, че “силата му идва от вълците”, които е слушал да вият нощем в планината и приема за духовни водачи. А вълците не се интересуват дали някой ги смята за по-велики шампиони от Федерер и Надал или защо тълпата покрай корта аплодира толкова много нарочените за джентълмени. Те просто захапват и не пускат...

Отглеждайте мечтите като цветя

Година след депортирането от Австралия Джокович твърди, че не таи лоши чувства към страна и това е причината все пак да се завърне в Мелбърн. А в речта след титлата намекна, че се чувства непривилегирован в сравнение с други, но тъкмо това го е изградило като шампиона, който е в момента.

“Посланието към всички, които ни гледат е - мечтайте, защото всичко е възможно - обяви Джокера. - Няма значение откъде идвате, не оставяйте никой да отнеме мечтите ви. А и мисля, че колкото повече трудности преодолееш още в детството си, толкова по-голямо предимство имаш след това. Отглеждайте мечтите си като цветя, намерете хората, които ще ви помогнат да ги сбъднете и не се отказвайте.”