Властите в Русия са принудени да се противопоставят, оправдателното мрънкане и недоволното сумтене вече само вредят

По редица важни белези Навални по-скоро е полезен за властите в Кремъл

Главна цел е да се внуши, че Запада може да налага властта си над другите държави 

„Новичок“ е обявен за оръжие за масово поразяване (ОМП), а не е просто опасна смъртоносна отрова. Способна дори в малки дози да унищожи много хора едновременно, тежко и трайно да увреди други около тях. Според Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) всички руски запаси от химически ОМП под неин контрол са унищожени напълно, включително и съоръженията за производството им. Доказано е, че тази отрова е произвеждана в други няколко страни, например в Чехия. Изглежда в Русия са произвеждали новичок Light, Diet или Zero.

Иначе не се връзват обвиненията за редовната му употреба от руски тайни служби с цел убиване на неугодни за Кремъл и лично за президента Путин лица. Последният назначен за жертва на „новичок“ - борецът срещу корупцията на управниците Алексей Навални - оживя и широко усмихнат пое да рути властта в Москва. Придружаващите го в пътуването му към Сибир съратници и приятели са живи и здрави. Изпаднал в кома в самолета, е свален в Омск, лекуван е в болница от квалифицирани лекари, направили му куп изследвания, включително токсикологични.

От които следва, че не е тровен с „новичок“, а е жертва на „остро метаболитно нарушение“. След много енергично настояване на жена му и колеги е изпратен в световно известната клиника „Шарите“ в Германия. Веднага след това започват остри нападки срещу Москва от страна на най-високопоставени германски политици, искащи незабавно разследване за несъмненото според тях отравяне на Навални с „новичок“. Това твърдели неназовани специалисти от една военна болница, потвърдили го от Швеция. Всъщност доказателства няма.

И тази история като онази със Скрипал е скроена от нелепи твърдения, абсурди и чисти измислици, съшита е при това с бели конци. Затова хем се иска от Русия да разследва случая, хем не се предоставят никакви факти, че наистина е тровен с „новичок“. Секретни били медицинските документи, жена му не давала съгласие и т. н. Липсват ли други отрови, че все с тази оперират в ГРУ? Впрочем и ГРУ отдавна няма, има ГУГШ. Защо им е първо да го отровят с цел усмъртяване, после все пак да го съживят, накрая да го изпратят в „Шарите“, където да се докаже злодейството?

А защо властимащите въобще да посягат на Навални? По редица важни белези той по-скоро им е полезен. Постиженията му на избори са под 2%, други опозиционни групи го обвиняват, че редовно съзнателно пречи да се обединяват за общи акции. Потънал е в дългове, често губи съдебни дела за клевета, само номинално е „непримирим враг на Кремъл“. Дори го наричат „поп Гапон 2.0“, сравнявайки го с едноименния работнически водач от началото на ХХ в. в Русия, обозначен в съветската историография като агент-провокатор на царската тайна полиция.

Случаят с Навални е в духа на highly likely съчинението за отровителите от ГРУ и недоотровените в Англия баща и щерка Скрипал, но се поднася особено нагло. Острите обвинения и поднесените в ултимативен тон дразнещи искания спрямо Москва обаче има. Набива се на очи чупката в тактиката за предизвикване на Русия към импулсивни и евентуално грешни ходове. В отговор на с нищо непредизвиканото цинично ръчкане с трънливи нападки. Вбесена от поставянето u в постоянна обяснителна роля и на унизителното място на страна-грешница.

В контекста обаче на дългосрочната англо-американска „стратегия за силово принуждаване на Русия“ към разпад и излиняване. Или поне да не успее да излезе извън рамките на регионална държава. Тази последователна стратегия е настойчив опит да се спаси каквото може от световната хегемония. Като и да се поприкрие истината, че митовете за американското морално, идейно, икономическо и политическо превъзходство са в миналото. Да се внуши на враговете, че САЩ и съюзници имат сили да водят „дълга игра“, с която да принудят Русия и другите да капитулират.

С натиска по повод комата на Навални се предполага създаването сред руските елити на неблагоприятни настроения към властта и Путин лично. Каквито следи имаше вече по повод убийството на Немцов и други опозиционери. Запада точно долавя главната предпоставка за евентуален успех - компрадорската същност на руските елити. Точно по тази причина Москва е неуверена и пасивна в опитите да противодейства на ударите. Едрите капиталисти, висшите администратори и повечето политици държат парите си в банки на запад, там са и имотите им.

Към остри форми на агресия особено силно подтикват колективния Запад вътрешните му разностранни проблеми, достигнали до опасна финансово-икономическа и политическа кризи. Застрашителното вътрешно напрежение на всяка цена трябва да се изнесе навън. Изострилите се конкурентни противоречия вътре в западния свят, довели да появата на широки разделителни линии, императивно налагат търсенето на обединяване около съвместна борба с външни врагове. Вече и с Китай, но преди всичко с Русия, поради същността и на главен геополитически съперник.

Закономерното е пред очите ни. Новото време е това, което вече ни връхлетя. Качествените промени са в ход, напредват много бързо. За точни разчети няма време, действията все по-често са интуитивни и затова лишени от дори средно близко прогнозиране на последствията. Хибридната война преминава към състоянието на гореща почти-война, но без ОМП. Представя се като превръщане на тлеещи конфликти в зони на слабо управляем хаос във вид на въоръжени сблъсъци. С масирано насилие и жертви, с тежко въоръжение, дори с бойна авиация и ракети.

Лекари в болницата „Шарите“, други германски военни, цивилни медици или токсиколози досега не са се ангажирали лично с твърдения, че Навални е отровен с „новичок“. Но върху Русия се сипят обвинения от най-високи политически нива, съпроводени наред с непрестанните санкции и с небивали досега искания.

Претенциите са на нивото на непотвърдени факти, обвиняващите въобще не се притесняват за правната им обосновка. Просто твърденията се заявяват гръмко, повтарят се многократно и толкоз.

Това е нова разновидност на досегашния информационен модел за водене на психологическа война за внедряване на нагласи в масовото съзнание. На заден план при него остава даже изискването за минимално правдоподобие, както и дали поне малък процент от облъчваните ще повярва на повтаряните мантри. Главната цел е да се внуши, че западният свят може и разпространява своята власт над другите държави, в частност да налага суверенитета си над територията на Русия. Открита не само информационно-психологическа, но и правова агресия.

От Русия Еврокомисията иска да си промени конституцията. Решава също, че няма да признае избора на президента Лукашенко в Белорусия. Полша, Литва и други от ЕС обявиха за президент на тази страна категорично загубилата изборите Тихановская. Или се подчинявайте, заявява Запада, или ще ви скачаме по главите и лазим по нервите, ще ви плюем, клеветим, провокираме, унижаваме и всячески обиждаме. Не само срещу Русия. И го правят с нарастващо озлобление и предизвикателност. Които в отговор неизбежно ще породят агресия, вероятно изненадваща.

Белорусия и Армения са единствените съюзници на Русия, макар и с различен ентусиазъм. Важното е, че загубата им е крайно опасна за оцеляването на огромната, но все още слабата в редица отношения огромна държава. Скована е в немалка степен да реагира енергично от обстоятелството, че тревожно голям процент от нейния елит не се има за част от руското общество, длъжен да брани родината с всички средства. Но стратегическата авиация на САЩ явно провокационно все по-често лети близо до границите u в Украйна и Прибалтика.

Брънки от една верига. Властите в Русия са принудени да се противопоставят, оправдателното мрънкане и недоволното сумтене вече само вредят. Налага се да създават проблеми на противниците си, с агресия да отвръщат на агресиите. Не отстояват ли статут на велика нация, ще си загубят държавата, защото не могат да оцелеят като регионална. Остава да се заявят като имперска. Този етап идва с новото време и за други страни на мястото на „либералната демокрация.