Защо веществото не можа да убие руския опозиционер Алексей Навални

 „Случаят Навални“ на Запад е целенасочено изграден около версията за руската следа при отравянето с ''Новичок''. Има обаче доказателства, че по някое време проби от веществата от групата на ''Новичок'' и учени, които са знаели тайните на неговото производство, са стигнали до западните страни. Как точно се е случило това, какво вещество е могло да бъде използвано срещу Навални и защо то не го уби?

1994 г., Москва. Американското посолство провежда редовни срещи и семинари на своя територия по затварянето на съветската програма за химическо оръжие. Сред гостите и експертите от руска страна е Владимир Углев, бивш старши научен сътрудник изследовател в ГосНИИОХТ (Държавен научно изследователски институт по органична химия и технологии и главен център по разработката на химическо оръжие в СССР), един от членовете на научния екип за създаване на самите вещества от групата на ''Новичок".

„По това време вече не исках да се занимавам с бойната химия и исках тя да свърши завинаги, бях узрял за това като Андрей Сахаров“, спомня си Углев. Ученият разказва, че по време на срещата в посолството американците директно са му предложили да започне сътрудничество с военната химическа програма на САЩ. Обещават му да го преведат през балтийските страни до Швейцария, а оттам до Вашингтон. Обещават му много добри пари. С него са разговаряли двама. Единият, според Углев, е бил от ЦРУ, и което „той всъщност не го криел, а на лицето му било изписано всичко“, вторият е бил дипломат - първият секретар на посолството.

„След разговора с първия човек, се появи секретарят на посолството. Вероятно той вече знаеше за предложението и попита какво ще бъде моето решение. Казах му, че по морални причини вече не мога да работя с токсични вещества. Затова предложението не ми беше интересно. Говори се, че е имало и други предложения към другите. Мнозина от нас и сами избягаха от там“, признава Углев.

С други думи, точно по времето, когато Русия спира разработката и производството на химически бойни агенти, САЩ активно примамват съответните специалисти, за да развият това изследване, но този път в интерес на Пентагона и на неговата собствена територия.

Тук трябва да направим принципна забележка. В медиите и обществените дискусии с името ''Новичок" отдавна се наричат отровните вещества. Той се превърна в утвърден израз и позната журналистическа фраза. Но за учените ''Новичок" не е вещество.

Програмата за разработване на химическо оръжие беше наречена "Фолиант", а с ''Новичок" беше наречена системата за кодиране и регистрация, която комбинира десетки вещества, включително например вещества като "A-230", "A-232" и "A-234". Така че, когато официалният представител на външното министерство Мария Захарова за пореден път каза, че Русия и СССР не са притежавали веществото ''Новичок", тя е права. Нямаше такова вещество, но такава система имаше.

Либералната цензура

Първоначално Владимир Углев отказва да обсъжда историята на Навални и ''Новичок". "Нямам нищо против вас, но не говоря с държавните медии", заяви ученият. Опитите да се убеди Углев, че вестник ВЗГЛЯД не е държавна медия, бяха неуспешни. Химикът обясни, че възнамерява да разговаря само с телевизионния канал „Дождь“ или с някои от „независимите блогъри“. По-късно обаче самият Углев се обажда на кореспондента на вестник ВЗГЛЯД (записът от разговора е на разположение в редакцията) и каза, че „това, което е трябвало да каже, но Тихон Дзядко (главен редактор и водещ на телевизионния канал „Дождь“) не му е позволил да разкаже ...

„Ако залепите това вещество на котлет, или го добавите към чаша чай или пък го добавите към бутилка вода, тогава, да, един човек ще пострада. Но когато се полага върху обект, поне двама или трима души трябва да пострадат. Ако го сложат на бутилката, тогава къде е гаранцията, че тази бутилка няма да бъде взета от друг човек, който също може би е бил в тази стая. Тоест, аз смятам, че някой, който е бил в стаята, е нанесъл нещо и го е дал директно в ръката на Алексей Навални. Той не би взел предмет от някакъв странен човек, но го е направил. Ето, това не ми позволиха да кажа, те веднага нахлуха и ме пребиха“, оплаква се Углев.

Ученият разказва, че когато дадено вещество попадне върху кожата, признаци на отравяне се появяват след няколко часа, докато ако попадне през белите дробове или с храната, отравянето е в рамките на няколко минути.

Ако приемем предположението за отравяне на кожата като версия (при условие, че Навални е бил отровен в Томск преди момента на излитане от летището), се оказва, че само човек от собствения му вътрешен кръг може да отрови блогъра.

„Само много близък човек може да нанесе вещество върху неговата длан или да му даде предмет директно върху неговата длан“, настоява Углев. И след това Навални взима бутилката с ръка в своята стая и оттук са и остатъчните следи от веществото върху бутилката. В същото време ученият изключва отравянето на летището, тъй като след това симптомите биха се появили по-късно и случайни хора биха могли и трябваше да станат жертви.

Углев се опита да се свърже с помощниците на блогъра и да им разкаже за своите страхове и подозрения, но те не осъществиха контакт. Бившият съветски химик се отнася със съчувствие към Навални, но тази версия се оказа изключително неудобна за съратниците на опозиционния политик: оказва се, че всеки един от тях е можел да бъде извършителят на атентата срещу своя бос. „Съпругата винаги е първата, която би била заподозряна в убийството на своя съпруг в такива случаи“, шегува се мрачно Углев.

Тези страхове обаче са валидни само ако отравянето е с вещество от системата "Новичок" (повтаряме, ако е имало такова отравяне) и контакт на веществото с предмети, включително пластмасовата бутилка от хотелска стая, която е била внимателно опакована и тайно пренесена в Германия от неговите спътници, а те наистина идват от Русия. Но не може да се изключи, че всичко може да се е случило и в Германия, ако остатъчните следи от веществото са били нанесени върху същата бутилка и в Берлин.

Западът има опит в синтеза на това вещество. Производството му за "аналитични цели", например, в Чешката република, потвърди в интервю за чешката телевизия и президентът на страната Милош Земан.
И в хода на голямото съвместно разследване на Süddeutsche Zeitung и Die Zeit се оказа, че Федералната разузнавателна служба (BND) на Германия е взела проба от веществото през 90-те години и е успяла да го синтезира с помощта на колеги от Швеция. Интересно съвпадение - немските експерти твърдят, че Навални е отровен, а експертите от Швеция потвърждават техните заключения.

Първият създател на "Новичок" е измислен от Новодворская

В публичното пространство в качеството на автори (или по-скоро съавтори) на "Новичок" се появяват трима химици - Вил Мирзаянов, Леонид Ринк и гореспоменатият Владимир Углев. И тримата се познават добре и са работили в ГосНИИОХТ през съветската епоха, но отношенията между тях са сложни, напрегнати и дори откровено враждебни. Кореспондентът на вестник ВЗГЛЯД разговаря с Углев и Ринк, но Мирзаянов, който сега живее в САЩ, не откликна на молбата за интервю.

Първият, когото медиите започнаха да назовават създател на "Новичок", беше докторът на химическите науки Вил Мирзаянов. Още през септември 1992 г. във вестник „Московски новини“ той е съавтор на друг доктор на химическите науки Лев Федоров в статията „Отровната политика“. Думата "Новичок" там не е озвучена, въпреки че по-късно Мирзаянов ще заяви, че ставало дума за вещество от тази група. В статията се казва, че в ГосНИИОХТ е измислил уникално отровно вещество, което по „своето коварство значително надминава добре познатия VX, и пораженията от него са нелечими“.

Статията предизвика скандал. Срещу Мирзаянов и Федоров беше образувано наказателно дело за „разкриване на държавна тайна“ и те бяха арестувани за няколко дни, но след това бяха пуснати с подписка да не напускат страната. И накрая, изпълняващият длъжността главен прокурор на Русия, 37-годишният Андрей Илюшенко, постанови да се прекрати делото „поради липсата на състав на престъплението“.

През 1995 г. Мирзаянов, въпреки че е имал допуск до материали от „особено значение“ (най-високото ниво на секретност), заминава за САЩ. Федоров остава в Русия и умира от болест през 2017 г.

„Това, че Мирзаянов беше пуснат да замине е парадокс или по-точно престъпление, - казва Анатолий Сергунин, адвокат, подполковник от ФСБ в оставка. - На първото ниво на допуск до материали от „особено значение“, човек не може да пътува в чужбина поне 5 или по-скоро за 10 години и специална комисия взема съответното решение. Под различни предлози може изобщо да не бъдат освободен, ако те искат. А той след една година свободно заминава за Щатите и лесно получава гражданство там".

В САЩ Мирзаянов живее и преподава в Принстън, пише журналистически статии за пресата от позициите на татарския национализъм и сепаратизъм и дори се самоназначава за „ръководител на правителството на Татарстан в изгнание“. Освен това той активно рекламира портала на ''Кавказ-Център'' на чеченските бойци, който се редактира от Мовлади Удугов, бивш прессекретар на Джохар Дудаев.

„Той вече не се занимава с наука, а с политика. Основната идея за него беше независимостта на Татарстан. Той се хвалеше с познанството си с американски сенатори. Той говореше, че може да доведе лидерите на татарската общност на среща с влиятелни политици във Вашингтон. Свързал ли се с ЦРУ? Не знам това. Той не ми докладва. Но той имаше някакъв покровител. Паспорт, работа, дом, връзки - той ги получи незабавно в Щатите", спомня си бизнесменът Ренат Аипов (той живееше в Бостън в началото на 2000-те, и общуваше с Мирзаянов, но след това се премести във Франкфурт).

Вече с американски паспорт в джоба Мирзаянов два пъти се опитва да дойде в Казан, но два пъти беше депортиран. През 2008 г. ученият публикува определена формула на отровното вещество от системата ''Новичок'' и разказва за участието си в сега известния на света съветски химически проект в своята книга „Държавни тайни: Руската програма за химическо оръжие отвътре“.

Ринк и Углев буквално единодушно твърдят: че Мирзаянов никога не е бил съавтор на ''Новичок'', но е бил хроматограф (специалист по разделяне на смеси от вещества) и е ръководил в ГосНИИОХТ „отдела за противодействие на чуждестранното техническо разузнаване“. Въпреки гръмкото име, отделът не са занимава с лов на шпиони, а само следи в атмосферата около института да не попадат следи от вещества, по които чужденците могат да разберат насоките на работата на съветските учени.

Освен това Углев разказа пред вестник ВЗГЛЯД, че няколко години преди публикуването на своята книга Мирзаянов все още не е знаел формулата на новото отровно вещество. Той се е опитал да я узнае от самия Углев, който отказва да му я предаде и това предизвиква кавга между двамата бивши колеги. „След това ме нарече агент на КГБ'', спомня си Углев. Вече не общуваха, въпреки че преди това поддържаха приятелски отношения. Углев дори преди това активно защитаваше Мирзаянов.

Например, през януари 1994 г., когато Мирзаянов е разследван за разкриване на държавна тайна и трябваше да даде показания, Углев публично заплашва да разкрие класифицирани данни и формули на руското химическо оръжие, ако наказателното преследване на неговия колега не спре. Освен това той поиска лична среща с руския президент Борис Елцин.

По-късно обаче на пресконференция той каза, че няма да разкрива тайни. Той обясни своето решение с разговора със съветника по националната сигурност на Елцин Юрий Батурин, в резултат на което „имаше надежда властите все пак да ни изслушат“. Освен това Углев заяви, че „се страхува, че разкриването на формулата и другите характеристики на новото химическо оръжие ще даде възможност на някои държави да установят свое неконтролирано производство“. И така се случи в крайна сметка.

Фактът, че няколко години преди да публикува книгата си Мирзаянов започна активно да търси помощ от своите бивши колеги, се потвърждава и от друг бивш служител на ГосНИИОХТ - Сергей Беленки. „Той се опита да говори с мен, но аз изобщо не работех по тази тема,  опита чрез мен да се свърже и с други. Включително и с покойния Пьотр Кирпичев, който оглавяваше лабораторията по тази тема, и с Борис Мартинов, който смени Кирпичев“, казва Беленки.

Заслужава да се отбележи, че самият Мирзаянов никога не се е наричал автор на „Новичок“, но не е имал нищо против, когато западните или руските журналисти са го представяли по този начин. „Те бяха много приятелски настроени с Валерия Новодворская по едно време - тя е първата журналистка, която го посочи за създател на ''Новичок''. Това много му се харесваше, ласкаеше го, той не потвърди това, но и нямаше нищо против“, спомня си Углев.

Какви са вашите доказателства?

През март 2018 г., малко след отравянето във Великобритания на бившия агент на ГРУ Сергей Скрипал, осъден за държавна измяна и екстрадиран в САЩ с неговата дъщеря Юлия, в интервю за РИА „Новости“, се появи професорът доктор по химия Леонид Ринк и разказа за своето участие в създаването на веществата от системата ''Новичок''.

Професорът твърди, че тъй като формулата на отровното вещество е оповестена публично, тогава например самите британци лесно биха могли да отровят Скрипал. „Вил Султанович Мирзаянов направи нещо ужасно, публикувайки формулата и тя вече е достъпна и за терористите. Мисля, че това е престъпление”, каза Леонид Ринк пред вестник ВЗГЛЯД.

Съществуват обаче съмнения за пълната коректност на формулата, цитирана от Мирзаянов в неговата книга. „Формулата, която той даде, не е съвсем точна, - казва Углев. Освен това само формулата, дори и да е абсолютно вярна, не е достатъчно условие. Производството изисква школа, съоръжения и специалисти. Любител не може да синтезира вещество от този клас. Проектът за създаване на вещества от системата 'Новичок'' е създаден от държава с развит химичен цикъл и затова той може да бъде пресъздаден от държава с аналогични възможности. Или, в краен случай, от голяма химическа корпорация. Освен това се нуждаете не само от висококвалифицирани специалисти, но и от специалисти с опит в работата специално с „Новичок“, които да усещат технологията „с пръстите на ръцете си“. 

Грубо казано, американският ракетно-космически проект се нуждаеше от нещо повече от чертежите на немските реактивни двигатели, те се нуждаеха от живия Вернер фон Браун. За да работите по аналог, са ви необходими не само формули, но и военни химици, които познават оригинала. А такива хора наистина напуснаха Русия и заминаха на Запад.

„От седем души в СССР, които бяха слушали моята докторска дисертация с гриф „от особена важност“ по тази тема в Москва, петима бяха освободени по някаква причина и заминаха в чужбина.

Не мога и няма да им дам техните фамилии. Ще бъде некоректно и неправилно. По държави трима отидоха в САЩ, един структурен анализатор отиде в Израел, а един друг много добър химик отиде в Румъния. Това е най-висшето звено. А знаещите служители с по-нисък ранг пътуваха много в различни страни“, казва Ринк.

Друг начин е да извадите от лабораторията и да изнесете от Русия проба от веществото от групата „Новичок“. В средата на 90-те години самият Ринк се появи като свидетел по делото за отравянето на банкера Иван Кивелиди: някои медии казваха, че той е твърдял, че е извадил и продал определена проба, за което е получил условна присъда. 

„Това бяха тестови покупки под надзора на специалните служби и това беше холинов етер - ниско токсично вещество, което няма нищо общо със смъртта на Кивелиди. Това е съвсем друга история. Бях свидетел и консултант, а наказателното дело срещу мен беше прекратено“, казва Ринк. Независимо от това той признава, че в условията на „тоталния хаос от 90-те” е било напълно възможно да се откраднат тайно проби.

Възможността за кражба при условие на анонимност беше призната и от друг учен, работещ във филиала на ГосНИИОХТ в град Шихани в Саратовска област. „Институтът имаше верига от контролни пунктове. Там имаше служители на КГБ. Проверяваха по няколко пъти. Но всички се познаваха и там нямаше случайни хора. Когато Съюзът изчезна, те започнаха да проверяват формално. Ако целта е да се извади пробата, тогава една малка колба може да бъде скрита вътре в китайска писалка, например. Тогава те бяха модерни. Една колба е с големината на капсула с мастило. Много по-трудно е незабелязано от другите да поставите това вещество, буквално няколко капки, в колбата, но и за това също може да се намери решение. А след това вадите от същата писалка или от флакон за парфюм“, предположи събеседникът.

Берлин крие следите

Ако приемем, че веществото от системата „Новичок“ е изнесено от Русия през 90-те години, тогава те вече не могат да използват изнесените проби като бойни. Обемите му са незначителни и са били необходими за изследванията. Освен това токсичното вещество губи своята ефективност с течение на времето. Но въз основа на изнесения препарат, както и въз основа на формулите, беше възможно да се създаде ново копие от него, макар и с някои разлики от оригинала.

Леонид Ринк е сигурен, че за да се разбере кой и с какво е отровил, например Скрипал, е необходимо да се разкрият проби от веществата, открити на местопрестъплението.

Ако това наистина са вещества от системата „Новичок“, то всяко от тях има своята уникална "следа", "почерк", подобно на следите върху изстрелян куршум. „И колкото и да се опитват експертите, технологията винаги ще бъде различна. Така според конкретна проба ще стане ясно откъде идва веществото“, каза експертът. Лондон обаче не разкри тази информация. Засега Берлин също ги крие. И това изглежда странно.

Междувременно немските лекари вече прогнозираха „пълното възстановяване“ на Алексей Навални. Това може да се счита за косвено, но много убедително потвърждение, че Скрипал и Навални са били отровени (ако, разбира се, изобщо са били отровени и в случилото се с тях има много от тези „ако“) не с автентичното съветско вещество, а с някакво ново, макар и подобно на разработката. 

„Ако бяха отровени с нашия продукт, жертвите нямаше да оцелеят, те нямаха никакъв шанс, - казва Ринк. - Веществото е разработено като пълна алтернатива на тактическото ядрено оръжие на бойното поле, когато живата сила е била напълно унищожена, а техниката е останала".

Между другото, за отравянето на Скрипал Мирзаянов първоначално каза абсолютно същото в интервю за The Telegrаph: „Те ще умрат и ако оживеят, ще останат осакатени, а за тяхно възстановяване не може и дума да става“.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)