Ако несистемните партии пропуснат момента да организират стабилен кабинет, ще бъдат наказани от хората

По ирония на съдбата по същото време на юли, преди 619 години, се разиграва една от най-големите битки в историята - тази между Османската империя на султан Баязид и непобедимите войски на Тамерлан (Тимур) край Анкара (тогава Ангора). Да, същият Баязид Йълдъръм, който покорява Българското царство, и с когото свързваме началото на петвековното си иго. Та, край Анкара, на 20 юли1402 година Баязид е разбит, пленен, унизен, а по-късно и умъртвен. Един от синовете на султана препуска до Константинопол и търси закрила от чичо си - императора. Османската империя влиза в десетилетна вътрешна война и започва да се разпада.

Тогава се отваря историческа възможност тюрките да бъдат изтласкани от Европа, а балканските държави - възстановени. Вместо да се обединят, да заложат приоритети, европейските сили започват да се цакат взаимно и така още няколко десетилетия. През това време Османската империя укрепва, а накрая на власт идва Мехмед II Фатих, който слага край на Византия и отваря пътя към Виена.

Та, политическото късогледство, инатът, нарцисизмът, винаги са сривали със земята всяка добра възможност и всяка добра идея. Българската история е пълна с такива примери. Дали и откритият в сряда нов 46-и български парламент няма да влезе в този дълъг списък с глупави ходове?

Най-важните задачи пред народните представители са да гласуват качествено и стабилно редовно правителство и да извършат няколко значими реформи.

Последните избори, макар и проведени с рекордно ниска активност, ни доказаха, че когато има воля, нещата могат да се случват. Въпреки огромната съпротива беше наложен задължителният електронен вот и падането на ограниченията за избирателни секции в чужбина. Какво се получи? Почти изчезна купеният вот, което по някакъв начин удари традиционния бизнес в гетата. Вярно, до голяма степен си остана корпоративният вот, но там нещата са по-сложни. При него е въпрос на страх, на снижаване.

Рухна митът, който патриотите раздуваха дълго време, че ДПС ще бъдат най-големите бенефициенти от многото секции. Не, не се случи нищо подобно.

Общият извод е, че ако 45-ото Народно събрание за няколко дни може да реши един такъв болезнен въпрос, какъвто е вотът, то представяте ли си какво може да се случи при подобна воля в един парламент с цял мандат.

Остава въпросът за избор на кабинет. Слави Трифонов шокира всички, след като още преди да приключи броенето на бюлетините от изборите, обяви цял кабинет, минус един много важен ресор. Така той направи крачка напред и, както се казва, щръкна над всички останали. В една телевизия това би било рейтингов ход, но не и в политиката.

Не е много ясно защо го направи - дали някой от потенциалните партньори го е изнудвал за повече власт или просто е имал друго предвид, ще остане загадка за нас. Той просто не споделя. Колкото е пял и говорил преди, толкова днес мълчи.

Политиката обаче е като танц - едно напред, две назад. За мнозина от публиката изглежда, че ако си на терен всичко е възможно, но не, не е така. Компромиси, поради малко възможности - това е политиката в действие.
Редовно правителство е най-вероятно да има. Ако стигнем до нови избори, всяка една партия ще изпадне в сложна ситуация. ГЕРБ може и да спечели малко, но след като не е на мода е по-вероятно да изгуби още гласове. ИТН ще бъдат сочени с пръст, че и този път не са поели отговорност да правят кабинет. Хората ще бъдат изтощени да дават шанс и нищо чудно имиджът на бунтари да бъде заложен на карта. БСП няма да мръдне, а „Демократична България“ инвестираха прекалено много в този вот, че да чакат нов. Дори и да вдигнат процентите си над тези на БСП, тя все така ще бъде далеч от позицията на решаваща партия.

За останалите две партии нещата са още по-ясни. Така че, в този танц нещата са сложни. Толкова сложни, че изниква с огромна яркост простичкото решение - Съединението прави силата. Хората доста ще се разсърдят, ако за пореден път бъде пропилян един шанс да вървим нагоре и напред.