- Г-н Манолев, каква беше истинската причина да поискате отвод на кандидатурата ви за министър на транспорта?

- От момента, в който бях номиниран за министър на транспорта срещу мен започна целенасочена кампания, която придоби плашещи размери. Извадиха се съдебни решения, насложиха се факти, направиха внушения все едно съм престъпник. Смятам, че това бе координирана акция, защото всичко бе организирано буквално в последните часове преди да бъда избран за министър на транспорта. Единствено ситуацията с неподписания указ предотврати опита в първата минута, в която съм избран вече да се наложи да давам обяснения.

- Президентският указ забави гласуването Ви. Съжалявате ли за това? В крайна сметка вече можеше да сте министър.

- Неподписаният указ може би е най-щастливата случайност за мен, защото не позволи да попадна в този сценарий. За мен отговорната постъпка бе да направя крачка назад, за да разсея всяко съмнение. Няма да скрия, че първоначално бях толкова омерзен и афектиран, че смятах да оставя всичко и просто да се махна от политиката. Но си дадох сметка, че не трябва да решавам под емоция.

Цялото интервю с Александър Манолев четете утре във вестник „Труд.