Това са изводите в доклад на австрийската професорка Улрике Прьобстал-Хайдер, поръчан от Столична община

Витоша да остане Природен парк, който да включва резерватите Бистришко бранище и Торфено бранище. Но нито един от двата не отговаря на изискванията да стане биосферен резерват към ЮНЕСКО. Сегашният статут на планината в най-голяма степен запазва природосъобразното състояние на парка и използването му за спорт и туризъм. Това е записано в експертен доклад от 14 юни тази година, с който „Труд“ разполага.

Докладът

Докладът е поръчан от Столична община, а негов автор е един най-големите европейски специалисти по защитени територии - австрийската професорка Улрике Прьобстал-Хайдер. Тя работи в Института по ландшафтно развитие, рекреация и планиране на консервацията, със седалище във Виена. Проф. Прьобстал-Хайдер сред най-авторитетните учени в областта на управлението на защитените територии от мрежата „Натура 2000“.

Причината кметът на София Йорданка Фандъкова да потърси експертното мнение е отказът от миналата година на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да номинира „Бистришко бранище“ за биосферен резерват към ЮНЕСКО. Предложението за това е на Столичния общински съвет (СОС), който на свое заседание през 2017-а одобри отправянето на искането до МОСВ.

Изискванията

Според изискванията на ЮНЕСКО, биосферните резервати трябва имат така нареченото ядро, където стриктно е регламентирано човешко присъствие. За да се изпълнени критериите, около ядрото трябва да се обособи буферна зона. В случая на „Бистришко бранище“ тя ще обхване землищата на селата Бистрица, Железница и Ярлово, плюс териториите до хижа „Алеко“. Има и преходна зона, която би покрила цяла Витоша и където също ще има рестрикции за човешка дейност.

За пръв път Столична община се обръща към чужд водещ експерт по такъв казус – обикновено досега местната управа търсеше мнението на „зелените“ неправителствени организации. Миналата година именно те заблудиха СОС, че „Бистришко бранище“ отговаря на критериите за биосферен резерват към ЮНЕСКО и така общинарите приеха описаното по-горе решение.

Бистришко бранище

Още през 1934 година „Бистришко бранище“ е обявен за резерват с цел защита на смърчовите гори. Но през 2001 г. там имаше смерч, който повали стотици декари иглолистни дървета. След този ветровал и поради невзетиите мерки за изнасяне на повалената дървесина, смърчовите гори в резервата бяха унищожени. После от техните гниещи дънери на Витоша тръгна корояд и от едно заразено петно от 600 декара бяха унищожени всички 11 000 дка смърч.

Преди шест години в резервата избухна и голям пожар – тогава се подпали неизнесената мъртва дървесина след смерча. За гасенето в зоната навлязоха тежка техника и хора, което нанесе допълнителни щети.

Препоръките

От доклада на проф. Улрике Прьобстал-Хайдер е видно, че през 2017 г. МОСВ правилно е отказало искането на СОС.

„Съществуващият резерват по никакъв начин не отговаря на поставените цели и по тази причина не би бил признат за биосферен“, пише проф. Прьобстал-Хайдер. Тя препоръчва „Бистришко бранище” да се запази като строго защитена територия без обозначението „биосферен“. Допълнителна причина е, че местността не покрива международните изисквания за достатъчно площ.

„С неговите 10 616 декара на„Бистришко бранище“ не може да се направи така нареченото функционално зониране - ядро, буферна зона и преходна зона“, пише в доклада.

Изводите от този доклад са предпоставка СОС да отмени решението си от миналата година, с което се иска „Бистришко бранище“ да кандидатства за биосферен резерват към ЮНЕСКО. То трябва да се анулира, защото би било пречка за бъдещата модернизация на Витоша.