Състоянието на правовата държава в Съюза трябва да се анализира всяка година

Миналата година беше белязана от множество изборни процеси - различни по рода си, но с една постоянна величина: определено нарастване на броя на популистки партии, залитащи към едната или другата крайност на политическата шахматна дъска, проповядващи отхвърлянето на другия, затваряне в собствената си нация и загърбване на европейския проект. В някои страни едно своеобразно сепване позволи да се избегне идването на власт на тези тенденции, в други –това не е толкова сигурно… Ще бъде грешка, ако решим, че сме се избавили от опасността. Напротив, ще трябва да сме бдителни, ако искаме да избегнем поставянето под съмнение на някои фундаментални ценности на нашите демокрации, тези, които положиха основите за изграждането на Европейския съюз.

Впрочем, тези ценности са не само в основата на нашия ангажимент да бъдем членове на Европейския съюз, но са също така и спойващият материал в конструкцията на Съюза, върху който се градят европейската солидарност, нашата благонадежност пред света и нашето общо бъдеще. Тук не става въпрос за полска или унгарска гледна точка. Подобно на Белгия във всички европейски страни съществуват рискове. Имам предвид както мигрантската криза, така и терористичните нападения, които създадоха такова чувство за несигурност, че има опасност в подобни моменти да предприемем мерки, които биха могли да подкопаят нашите общи достижения в областта на демокрацията и правовата държава.

Повече от всякога, ние в Европейския съюз, трябва да напредваме решително в решаването на фундаменталните за нашето общество въпроси: отбрана и сигурност, но също и обща миграционна политика, която признава принципа на споделената отговорност и споделената солидарност. Трябва да задълбочим икономическия и паричен съюз, да работим за банков съюз и да засилим икономическото управление. В крайна сметка нашите граждани очакват от нас да можем най-накрая да развием една наистина социална Европа.

В този контекст на постоянни промени, от две години настоявам да се обърне внимание на състоянието на правата на човека в страните-членки на Европейския съюз. Когато една държава кандидатства да се присъедини, спрямо нея се извършва щателен преглед в икономически план, но също така и по отношение на доброто управление и правовата държава, които са част от Критериите от Копенхаген. След присъединяването им, икономическото и бюджетно състояние на страните продължават да са предмет на редовен и внимателен преглед от Комисията, но спазването на демокрацията, на правовата държава, на правата на човека и на малцинствата повече не се повдигат на въпрос. Затова приветствам значението, което се отдава на правовата държава в стратегията за Балканите, публикувана от Европейската комисия на 6 февруари 2018 г.

Струва ми се, че е необходимо всяка година да се анализира състоянието на правата на човека и правовата държава в Съюза под формата на изследване, извършвано на равноправна основа. Този редовен преглед би ни позволил да установим от рано рисковете за отклонение и да предложим навреме коригиращи мерки. Всяка страна-членка би могла да задава въпроси или да прави препоръки. Конкретните параметри на този механизъм ще трябва да бъдат доуточнени, но някои принципи могат вече да бъдат изведени на преден план: политически механизъм, който да поставя всички страни-членки на равна нога. С този нов механизъм няма да бъде нужно да чакаме влошаването на ситуацията до степен, че да трябва да задействаме прословутия чл. 7 от Договора на Европейския съюз, за който много се говори напоследък във връзка с развитието на нещата в някои страни-членки. Днес прилагането на този член може да доведе до отпадането на страна-членка, при констатиране на нарушение на правовата държава, но процедурата за активирането му е тромава.

И ако трябва да го направим, за да препотвърдим нашата воля да бъдем европейци, задвижването на подобен механизъм е необходимо, за да останем надеждни и легитимни на международната сцена, особено предвид активната роля на Европейския съюз като защитник на правата на човека.

Политическите промени в нашите държави показаха, че днес повече от всякога ние трябва отново да потвърдим нашето общо приобщаване към универсалните ценности на правовата държава и защитата на правата на човека. Инициирането на диалог в Съюза относно тези основни права би ни позволило да го направим, като по този начин ще подсилим благонадежността на Съюза на международната сцена. Тази инициатива се ползва вече от подкрепата на половината държави-членки на Съюза, както и от подкрепата на Европейския парламент. В допълнение Европейската комисия обяви за тази година една инициатива, свързана с правовата държава, което ме радва. Белгия от своя страна ще продължава да мобилизира силите си, за да убеждава повече страни-членки и да поддържа създалата се от оповестяването на това предложение инерция. Белгия може да разчита и на моята лична ангажираност по въпроса.

*Статията на г-н Дидие Рейндерс е предоставена ексклузивно на в-к “Труд” от посолството на Белгия в България

Устойчив фактор в ЕС

Министърът на външните работи на Белгия Дидие Рейндерс е сред най-утвърдените лица на политическата сцена в една от страните основателки на ЕС. В активната политика влиза през 1992, когато за първи път е избран за депутат във Федералния парламент на страната. От 1999 г. до 2011 е министър на финансите на Белгия в няколко коалиционни правителства. Заема поста на министър на външните работи, външната търговия и европейските въпроси на Белгия от 2011 и отново в кабинета на Луи Мишел през 2014 г. Успоредно на това от 2004 г. е вицепремиер във всяко едно федерално правителство на Белгия.