Много въпроси за военния потенциал на Китай. И един прост отговор

КНР има най-големия военен флот в света и инвестира милиарди в армията си

Амбициозната космическа програма на Пекин е свързана и с военния потенциал 

От векове Далечният Изток е впечатлявал със своята загадъчност и тайнственост въображението на европейците. Още големият френски писател Виктор - Мари Юго ще възкликне през 19 - ти век: „Китай е стъкленица със зародиши и никой не знае какво ще покълне оттам...“

Години по - късно, малко след края на Втората световна война, запитан какво знае за КНР, първият директор на Централното разузнавателно управление на САЩ Алън Дълес откровено казва:“ Не знам почти нищо, но ме успокоява фактът, че и председателят Мао не знае всичко.“ По онова следвоенно време, например, населението на Китай се е изчислявало по раздадените дажби сол. Тогава то е било около 700 милиона. Днес, само след седем десетилетия, то надхвърля астрономическата цифра милиард четиристотин и петдесет милиона души.

Да, чувам гласа на скептика: в наши високотехнологични дни числеността на населението не е решаващ фактор. Лично за мен дали е или не е решаващ фактор, е твърдение под въпрос. Както смятам и че формулата на маршал Суворов, „победа няма докато не стъпи солдатски ботуш“ също не е загубила напълно значението си.

Но да се върнем към наши дни. Трябва да споделя, че отчасти желанието да напиша тази статия бе подтикнато и от писанието на недоспал и не напълно изтрезнял руски „аналитик“ - неолиберал, който твърдеше, че макар че Китай в много отношение е достигнал „първенствуващо място в световната икономика“, но ще му трябват „ още дълги, дълги години“, за да достигне военната мощ на САЩ. Да погледнем сухата (и разбира се европейска) статистика.

КНР има най-големия военен флот в света и инвестира милиарди в армията си. Само сухопътните войски на Народната република разполагат с над един милион боеспособни войници. По други данни, заедно с паравоенните организации, тази бройка е около три милиона.

И така, колко силна е армията на Китай? Китай нерядко пуска документални филми за армията си по телевизията.
Въпреки телевизионното присъствие обаче, отбелязва английският „Гардиън“, китайският военен апарат не е особено прозрачен - дори и за големи чуждестранни военни експерти като Дзено Леони от „King's College“ в Лондон. „Китай остава загадка - той има характеристики едновременно и на силна, и на слаба сила“, метафорично споделя експертът.

Според последния доклад на Пентагона, сред силните страни на китайската армия са военноморските u единици - с над 350 бойни кораба и подводници КНР е най - мощната в света. Военновъздушните сили - с 2250 изтребителя - (пак според Пентагона)се нареждат на трето място.. Експертите от САЩ и Западна Европа твърдят, че Китай е в процес на разработване на нови свръхзвукови оръжия. Но, пак според тях, въоръжените сили на Китай „нямат почти никакъв боен опит.“?! Като изключим ДЕВЕТГОДИШНАТА война на Китай срещу милитаристична Япония и активните действия на КНОА в Тихоокеанския регион по времето на Втората световна война. Действия, които правят КНР активен участник в разгрома на фашистката ос „Рим - Берлин - Токио“ и струват на китайския народ ТРИДЕСЕТ МИЛИОНА убити и ранени. Факт, който не е добре известен на широката публика.

През последните години Китай полага големи усилия за развитието на военната си мощ. Германската медия „Дойче веле“ твърди, че „САЩ продължава да харчат три пъти повече от Китай за армията си, а Народната република от години е втора в класацията по разходи за въоръжените сили.“ Но и тук е необходимо уточнение. Както писа преди години „Ню Йорк таймс“, една тениска в САЩ струва пет долара, а в Китай - един“. Тоест, колко на практика харчи КНР във военната сфера в сравнение със САЩ е трудно да се определи.

Експлозивното - само така бих го определил - стопанско развитие на Китай през последните четири десетилетия е удивително във всички отношения. Разбира се и във военната област. Близката история е пълна с показателни примери в това отношение. Ето само един от тях - преди десетина години, при едно тактическо учение на Седмия флот край бреговете на Корейския полуостров, в което участва и тогавашният флотски флагман - атомният самолетоносач „Джордж Уошингтън“, на триста метра от него внезапно изплува китайска военна подводница клас „Сун“. Капитанът на подводницата се показва, козирува за поздрав и след малко подводницата изчезва в морските гълбини. Не е нужно да обясняваме, че от подобно „разстояние в упор“, три - четири торпеда ще изпратят дори и огромен самолетоносач за минути на дъното. И тук е нужно едно пояснение: всеки подобен морски военен гигант пътува с цяла „свита“ - бойни кораби, помощни съдове и подводници. Те имат за задача да охраняват всячески плаващата военна база с персонал от пет хиляди души (каквото всъщност е всеки самолетоносач). Както тогава сподели в печата английски вицеадмирал, присъствал на ученията, американските военни са преживели огромен шок от появата на вражеска подводна лодка току под носа на „Джордж Уошингтън“.“Шокът - твърди въпросният британски военен - беше почти същият, когато американците разбраха, че в СССР е изстрелян изкуствен спътник...“ По това време, все още, експертите на Пентагона се отнасят с пълно пренебрежение към техническите качествата на китайските подводници. Оказва се обаче, че и преди десетина години китайска подводница е можела да преодолява мощните подслушвателни уредби на американските морски съдове и да застава лице в лице с потенциалния противник.

 И ще ми се, с риск да се повторя, да споделя и друг показателен случай. По време на 80 - годишния юбилей на КНОА в Пекин, за честванията е поканен и американския военен министър. И по време на демонстрациите над главата му профучава познат триъгълен силует. СТЕЛТ! Невидимият изтребител - бомбардировач от пето поколение, гордостта на Щатите. „Ама, как господа, - смутено пита гостът.- Доколкото знам още сте в разработка на вашия СТЕЛТ?“ А това е само пробен модел, г-н министър, „Джей 20“, само прототип...“ А този „прототип“, между другото, по онова време вече е в серийно производство...
А какво да кажем, че скоро от стапелите на корабостроителниците ще слезе и третият супермодерен( според оценки пак на Пентагона) китайски самолетоносач? Докато повечето подобни свръхкораби на чичо САМ вече са на почетна пенсионна възраст...

Китайската мощ вече се забелязва отчетливо и в Космоса., отбелязва западноевропейският печат. Амбициозната космическа програма на страната (особено със създадената наскоро китайска космическа станция и китайската глобална джи - пи - ес система „Бейдоу“) е свързана и с военните. За тях космическото пространство е „критична територия от гледна точка на стратегическото международно съревнование“.

Неотдавна държавният глава Си Дзинпин обяви, че до средата на века Китай (когато КНР ще навърши сто години) „трябва да има първокласна армия на световно ниво.“ Струва ми се, че това изявление е свързано с традиционната китайска скромност и метафоричност. По - склонен съм да се съглася с казаното от „Дойче веле“: „19- ти век е на Европа, 20-ти на Америка, 21 -ви - на Азия. Не. На Китай! Китай ще бъде първи във всичко. И то съвсем скоро.