Любовта към отечеството е най-мощната съзидателна сила в политиката на свободните хора

Лявото и дясното в България не само че не си говорят цивилизовано, те се ненавиждат истински

Политиците ни не е са в състояние да излъчват истински държавници

Османското завоевание на Балканите в края на ХIV век ликвидира елита на българския народ. Половин хилядолетие българите нямат собствено политическо водачество. Така че стъпвайки на проверени стратегии и тактика то да защитава трайните обществени интереси. Обстановката започва да се променя през ХIХ век. Възползвайки се от упадъка на Османската империя, новите български генерации постепенно елиминират част от негативите, произтичащи от липсата на старо и опитно лидерство. За целта внимателно се анализира действията на съседните народи, обобщават се резултатите от модернизацията на европейски нации и се формира собствен път за развитието на българите. В резултат поколението на Г. Раковски, Л. Каравелов, Хр. Ботев и В. Левски си формираха стил на политическо мислене и практическо действие, който до днес се оценява като истинско възраждане на лидерските добродетели в средите на българския обществен елит. Главният двигател, в личностната еволюция на възрожденските български водачи, беше омразата срещу османската феодалната политическа система. Животът доказа, че „градивният негативизъм“ към сатрапските методи на управление, използвани от султана, нецивилизованото третиране на подвластните народи в империята и повърхностното копиране на модернизацията, може да ражда съзидателни духовни енергии сред елита, само на тези, които страдаха от господстващото безкултурие между Дунав и Бяло море. В никакъв друг случай омразата не може да отприщва градивни процеси в мисленето и поведението на националната интелигенция!

Това съзнаваха и водачите на българското национално освободително движение. Поради това, под въздействие на омразата срещу азиатската политическа система, Стефан Стамболив и „Комитетът на Апостолите“, подготвиха през 1876 година Априлското въстание, след което се роди Третата българска държава. В границите на свободна България обаче, духът на вече свободния български политически елит преживя един нов процес на истинско духовно п р е р а ж д а н е. То постави началото на отказ от омразата и стартира следващият, качествено нов обновителен процес в мисленето и действието на управляващите в София. Главната двигателна сила за интелекта в процеса на прераждането, сред свободния български политически елит, вече не беше омразата, а обичта към свободна България. Всеотдайната преданост към нейното настояще и мечтата за блестящото u бъдеще. Поради това поколението на Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Петко Каравелов, Константин Стоилов и др. реализираха дейност, която ги наложи като първото качествено ново и ярко поколение на ефективни български държавници. Със своите дела те доказаха по безспорен начин, че любовта към отечеството е най-мощната съзидателна сила в политиката на свободните хора. Благодарение на тази любов, православния елемент в структурата на свободната ни нация доказа, че той е напълно в състояние да изпълни водещата лидерска роля при съзиждането на модерна България. В резултат обичта и предаността към Родината сътвориха онези чудеса, които за четвърт век изведоха България на челни позиция в Югоизточна Европа по грамотност на населението, развитие на железопътната мрежа, промишлеността, науката и изкуствата. Така че в към 1912 година една пет милионна тогава България можа да постави на колене със своята армия Османската империя. Развенча я като велика сила и фактически да я изтласка от Балканите. Резултатът е очеваден: любовта към свободното отечество поражда всички останали позитиви в стилистиката на успешните държавници - уменията да се предприема разумния риск, да се правят целесъобразни компромиси, да се дава политическа прошка на опоненти, с които в драматични времена дори и да се управлява за спасението на народа и държавата. Това са най-мощните съзидателни енергии, които са доказали своята уникалност в народностната еволюция на свободните българи.

Нормално е да се мисли, че след радикалните промени от края на 80-те години, извършени в името на демократичната цивилизованост, тези два класически примера за ролята на омразата и обичта към родната земя, ще се вземат предвид от онези, които се нагърбиха с не леката задача да продължат българската държавническа традиция. Но не биде! Колкото и парадоксално да е, през последните три десетилетия, българският политически процес роди абсурди, които го затлачиха по безпрецедентен начин. Защото псевдополитици в отечеството ни не сравниха своето мислене с посочените два класически образци за лидерско мислене, от близкото минало на нашия народ. Поради това, вместо да преживеят едно ново и обогатяващо ги духовно прераждане, което да елиминира наслоенията от тоталитарната епоха, тези нови български политици дадоха живот на своето истинско политическо израждане. Именно то роди Ахилесовата пета на съвременния ни държавнически потенциал - омразата на българи срещу българи. Тези хора не разбраха, че когато управляваш своето отечество, основната двигателна сила в мисленето на политиците не може да е омразата, а обичта и предаността към България. Вместо това новите политиканстващи изпълниха общественото пространство с нов тип омраза - към своите и своето! С термина „соца“ те не правеха разлика между комунистическата номенклатура до 1989 г. и цивилизационните постижения сътворени в България, с труда на народа и неговата интелигенция!? Забравиха, че в областта на електрониката, земеделието, енергетиката, образованието, културата и спорта България беше заела тринадесетата лидерска позиции в света!? Неумението да се мисли от позицията на любовта към Отечеството позволи омразата постепенно да се прехвърли и към новите политически опоненти. Лявото и дясното в България не само че не могат да си говорят цивилизовано по „народните работи“ - те се ненавиждат истински!? И едните, и другите обявяват опонентите си за несъвместим фактор в правилния път за развитие за страната. Тази постоянна, неистова омраза вече, между българи и българи, направи невъзможно създаването и на силни политически партии, и трайни коалиционни формации, и ярки политически лидери, и ефективни държавници, които да управляват Отечеството. За три години българската нация беше унижена шест пъти да отива до урните, за да поправя последиците от омразата, която движи политическите фактори в съвременна България. Сега е на път появата и на конституционната криза!

В хода на тази безпрецедентна политическа вакханалия, представителите на новите, уж демократични политически партии не забелязаха нещо важно: със своята омраза, партиите, представляващи православният компонент в структурата на българската нация по същество доказват неспособност на този национален фактор, да играе вече успешно, лидерската роля в общественото ни развитие. Това беше схванато от духовния водач на ДПС - г-н Ахмед Доган. Затова в края на 2023 година той изведе начело на турско етническата партия в България един етнически българин - г-н Делян Пеевски. По една главна причина: политическите партии представляващи християнския обществен сегмент, да не получават политически присъди, за своята управленска неспособност, от лидер - мюсюлманин. Защото от неговите уста тя ще звучи като присъда и предвестие за гибелта на Българи. Понеже политиците на мнозинството от нацията не е са състояние да излъчват истински държавници, които въодушевени от обичта към Отечеството, да водят всички граждани на нашата страна, напред и нагоре!